Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...

В сърцето си, в ума си нося
две хубави дечица русокоси.
Те са моя радост, но и моя болка,
защото станаха като бездомните Гаврошковци.
Дори и майка нямат вече ...

Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята. ...

ПРОЗРЕНИЕ
Какво от туй, че съм девица млада
и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?
Какво от туй, че съм влюбената фея
и радостта събужда се със мен? ...

ОЧАКВАНЕ
От дългото очакване - изморена,
от жаждата за теб - отмаляла
по теб от сънища - озарена,
към света гледам с апатия бяла. ...

Искам да се потопя
в твоята страстна прегръдка
и с теб да съгреша,
все едно никой няма
друг на света... ...

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

ПРИЧУДЛИВА СЯНКА
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето. ...

В дирене на Еднорога
Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
и току ще проплаква по някоя нота. ...

Отброй ми пет усмихнати звезди -
най-светлите и ярки от всемира.
Обвий ги в шоколадови мечти,
със слънчевия блясък ги гарнирай.
На привкус с шепи обич притури... ...

приседна в душата ми
гост
пред камината обели ябълка -
лицето светлее
ГОСТ а е мургаво ...

Бяла лилия - цвят недокоснат,
светлината във себе си сбрал;
с красотата си омагьосващ,
нежен цвят като слънце изгрял!
Бяла лилия - дъхава радост ...

По дяволите русите коси,
по дяволите ангелските пръсти,
по дяволите погледът красив,
по дяволите миглите ѝ гъсти.
По дяволите алчните ръце, ...

Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат, ...

мисъл
форма
красива
трансформа
в златното сечение ...

Имам единствено пътя за никъде,
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни, ...

Докога неспособност да късам листа?
Ще разтръскам дървото из корен.
Плодовете да паднат, виждам себе си като кора.
Дали е олющена тя?
Почукай по мен. Кожата ще издрънка на кухота.

Лотос под утринно слънце
Покълнало мъничко зрънце
Времето забавя своя ход
Разгадава таен код
Живот секунда вечност ...

"Най-после истината! И както лежеше, опрял лице в прашния килим в кабинета, където навремето си беше въобразявал, че научава тайните на победата, Хари осъзна, че не му е писано да се спаси. Задачата му беше да се отправи спокойно към гостоприемните обятия на Смъртта. От него се очакваше пътем да със ...

От тъмната ми дупка-
отчаяние
не ме изкарвай, искам да поспя.
Че писна ми от всяко предписание,
в мълчание сега ще си стоя. ...

"Paralax 2": Live, 1988
Rumen - guitar;
Daniel - bass;
Stefan - keyboards;
Мichail - drums

Ти си седнал във ъгъла,
задълбан в двоумения.
Но пак вдигаш наздравица
с отработени движения.
Пак отиваш на работа. ...

„Светът ще бъде щастлив само тогава,
когато всеки човек ще има душа на художник.”
Огюст Роден
Затрептя надежда,
родена призори, ...

Свободна мелодия
О, любов моя, любима моя,
копнея за твоя допир от
много отдавна, а
времето минава бавно и ...

Под елхата...
Зимата -
бездомно псе,
дращи на вратата.
Дядо ...

Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...

> ... Напиши ми живот, след който ми се умира.
>
> Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето. ...

Събирам в шепите на здрача
напръсканите с дъжд усмивки
и мъча се да не заплача
пред празнотата на завивките.
Публикувано във: ...

* * *
Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…
Бледолилави рози – в тях откривам лицето
и нежните длани на една мила дама.
Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама, ...

Ня­кол­ко але­ни ро­зи в сне­га са за­м­ре­ли -
бол­ка, бро­ди­ра­на в пре­с­пи­те, чи­с­ти и бе­ли.
Ня­кол­ко ло­к­ви­ч­ки кръв под не­бе­то,
от гъ­лъб, про­с­т­ре­лян на­п­ра­во в сър­це­то.
Как да за­б­ра­вя оло­в­на­та те­жест в гър­ди­те? ...

Сладко,мъничко момче,
лекичко като перце,
мое бисерно зрънце.
Викне ли ме твоят глас,
аз при тебе съм завчас. ...

Вчера пробвах да пиша поезия...
сетне я хвърлих във кофата.
Явно ме гони амнезия
за думите, римите, строфата.
Днес исках да пиша във проза ...

Над шипковия храст танцува лудо
едно подобие на облак сив -
раздърпано, намръщено, сърдито,
подгонено от вятър нечестив.
Разпъна кожата си тоя облак, ...

Исках обич за обич,
имам обич за две,
но не е, не е двойно
мойто щастие, не.
Няма двойна утеха, ...

Като фея в полумрака,
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда, ...