Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...

Ранена е птицата в мене -
крилете прекършени тлеят;
вече и нощем, и денем
без думи очите мъждеят.
Ранена е мойта надежда - ...

Мразя очите си, които те гледаха,
мразя ръцете си, които потреперваха, когато бе близо до мен.
Мразя устните си, които шепнеха твоето име.
Мразя сърцето си, което все още те обича,
мразя и себе си, но тебе обичам!!!

Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...

Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...

Като сянка
преследваш моите дни...
Като Ангел
бдиш в нощите ми...
Като слънце ...

О, любов така нежна, докосни ме,
копнея да открия пролетта в твоите очи,
тук аз самичък те чакам, прегърни ме,
за да убиеш тъгата, проникнала в моите гърди.
О, любов, аз от теб не се страхувам, ...

Мълча, а времето е спряло.
И тихо е - нощта е в бяло.
Морето спи
и аз потръпвам.
Отивам си, сама пристъпвам. ...

И ето - стоя пред заключена вечност
в утроба от залезна тишина,
морето потръпва в любовна безбрежност
от пулса на нечия чужда вълна.
И нищо не искам - ...

Тяло мога да ти дам...
имай го, когато искаш,
от сърцето ми не си желан,
то да си почине малко моли.
От болката и от лъжите - ...

Денят се снишава и вехне
сред пурпур и пощипващ хлад,
бавно край мен ще полегне
нощта над будния град.
Огньове край мене танцуват, ...

Крача там някъде,
далече от теб.
Студът силите ми краде,
крача в снежната степ.
Гледа ме същата Луна ...

Да се почувстваш сам в тълпата,
невидим за приятели дори.
Когато пълна е душата
и няма с кой да сподели...
Дошло е време - събери багажа: ...

Когато си тръгва от тебе приятел,
недей, не допускай да рониш сълзи.
Взриви градоносния облак в душата,
преди да е плиснал от твойте очи.
Сглоби си усмивка от спомен предишен, ...

По две ръце мечтана близост тече.
От две очи зелена пролет искри,
в тях жена красиви цветя бере,
до нея мъж цветя набрани държи.
От две сълзи кристална любов изгря, ...

Сбогуване
Ти си неотлъчно до мен.
Всеки ден.
Сама съм, до мен ли си ти?
Няма отговори. ...

обичане е...
вятър среднощен
бездомен
и тих
от топлата есен ...

Аз съм никъде,
аз съм там, където пожела съдбата,
аз съм навсякъде,
аз съм там, където съм и не търся в никого вината.
Ровя се и драпам да оцелея, ...

Неделен ден е и както е общоприето, в неделя се отделя време за почистване на дома... след което се отдаваме на време за себе си и мързелуване! Е, и моят ден беше такъв! Останал насаме със себе си за цял ден и цяла нощ, имах много време да размишлявам, но въпреки това не го направих. След като изгле ...

Вместо да я блъскаш в погледа си тази гордост
и да напрягаш мисълта ми до безумие,
което потреперва върху устните ми от беззвучност,
бих искала да те науча на търпение...
За миг ако забравиш ядовете си, поне за миг ...

Щастието в любов
Да намериш щастието в любов!!!
Да обичаш, сякаш никога не си обичал
и сякаш тази дума не си изричал.
Да целуваш, сякаш никога не си целувал ...

Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепнала ...

Корабът плава в безкрайното море,
знамето гордо се вее.
Всеки от нас готов е да умре,
България с нас да се гордее.
Ето, врагът се показва ...

Последна среща и доза тръпка.
Последна среща и интрига.
Последна среща - флуиди.
Последна среща и секс.
Последна среща и малко меланхолия. ...

Аз искам да се смея,
да пея,
живея както аз си знам;
да тичам
и скачам. ...

Днес в далечната гора
почна дълга веселба.
Цял ден важен фестивал,
а след него чуден бал.
И кълвачът вдигна сцена, ...

В очите ти
прочетох всичко... осторожно.
По устните ти
бягаха слова.
Но не, едва ли е възможно!? ...

Не искам и да знам, че ми харесваш...
просто аз харесвам себе си, когато съм с теб.
Истинска, нежна и ранима,
понякога сурова като зима…
аз съм с теб тук и сега, ...

За последно ме видя,
когато сърцето ми спря!
За последно ме видя,
когато душата ми издъхна!
За последно ме видя, ...

Щом клепките склопят се, идваш ти отново,
идваш и насън целуваш устните със сладката отрова,
дето давал си ми я с години, без да знаеш
колко много щастие, но и болка причиняваш.
Щом отпусна тялото си уморено, идваш, за да ме прегърнеш, ...

Какво представляваше той?
Той.
Всеки път, когато потокът от мислите ми проследяваше процеса на душевното ми унищожение, се докосвах до онази част от мен, която трепкаше едва-едва, сякаш всеки миг ще издъхне или просто ще се откаже да робува на всички онези аспекти на болката, с които всекидневно се ...

Искам да ти нарисувам лято,
защото тази зима някак ме убива.
И в онези топли дни на луда страст
как луната нежно ни завива.
Представи си, че е сладко лято ...

Когато в най-красивите моменти
те чувам мойто име да изричаш;
когато ми нашепваш на ушенце
и казваш ми, че много ме обичаш;
когато ме целунеш и прегърнеш ...

Кокичета
В градината ни цъфнаха кокичета.
Никой не ги беше сял.
В една студена вечер зърнах:
галеше ги Ангел бял. ...

Когато си тук, сълзите пируват,
сърцето пияно от твоя силует
пръска искрици топли, любовни
картини и звук, преплетени в едно.
Когато си тук, е божествено начало, ...

От висините на Космоса
Земята е полуоблечена,
покрита със син плащ -
почти секси.
От височината на човешки ръст ...