В сумрака те усещам как гориш
и тръпнеш в моите ръце.
В сумрака те усещам как пламтиш,
отдадена на нашата Любов Неутолима!
И слени в общото дихание ...

Разкъсана любов
И ти си сам. И аз - сама.
Изгубени сред джунглата от разни хора.
Простенващи в сумрака с чуждите тела
с разкъсана любов, дарена ни от Бога. ...

Човекът от сребърната планина
единствен, сам живее на света
със природните стихии,
ядещ от плътта на майката Земя.
От векове не виждал чаша вино и жена, ...

Душата ми е днес пиано.
С изящно белите клавиши
отправя зов, но май напразно
очаква с трепет пиянистът.

Любовта е като трепкащия пламък на свещта. А ти като пеперуда си привлечена от него. Знаеш, че ще боли - казвали са ти го много пъти. „Стой далеч или ще пострадаш.”
Но има нещо в този пламък – той е всичко. Разперваш крилца и литваш. Неговата топлина те погалва с ласка, присъща на слънцето. Вълна на ...

Като жълтици едри капят
листата есенни под този дъжд.
Богата щях да бъда, ако галят
очите ми любимия за мене мъж.
И ако капките дъждовни ...

Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан, ...

Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...
Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.
С иронично, спокойно и невидимо-драматично
откровение, че часовникът няма душа.
В огледалото взира се някакъв странник, ...

Ела в душата ми, ела,
не се страхувай да мечтаеш,
бъди към мен една река,
която времето дълбае.
Ще хвърля мост над твоя бряг - ...

Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понедел ...

ДУША
Душата ми бе като затворница и бродница,
скиташе из своя мрак,
страхуваше се някой да не я нарани пак,
но се откри в магията на словото, ...

За кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до:
- Ус­пях! И то­зи път на­карах го да стра­да!
Но ра­но ти е, рано, още да ли­ку­ваш! ...

Усеща се – неистински живеем
в изкуствен свят, просмукан от лъжи;
мълчим и теглим, за да оцелеем,
и късаме си нервите с вражди!
Болезнен свят, напомпил се с виагра, ...

Ревнувай ме
от утрото, от слънцето...
Ревнувай ме
от залеза...
Ревнувай ме, ...

ЗЕМЯ -
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш. ...

"Everybody needs Somebody"- в памет на Соломон Бърг - кралят на соула
Всеки има нужда някой да обича.
(Не да притежава.)
Всеки (миг поне) някому се врича.
(После го предава...) ...

Чувам глас. Някой ме вика. Късно е, но не ми се спи. Ставам. Малко е хладно. Сигурно и тази нощ ще вали. Поглеждам през прозореца. Ето го - там срещу мен е. Слизам бързо по стълбите, наметнала първата дреха, изпречила се пред очите ми. Мама спи сега, не искам да я събудя.
– Какво правиш тук?!? Толко ...

Заменям три стаи със слава
„Старите дрехи са отчаяни.
Удобни, но нелюбими.
От спомена, че някога са били нови,
красиви, свежи. ...

Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...

Гледах те, но нямах сили да ти кажа,
колко много означаваш ти.
Гледах те, знаейки, че заминаваш,
без да чуеш как сърцето ми тупти!
Без да знаеш колко те обичам, ...

моите женски ръце
нежност във шепи събират
палят добри ветрове
огън изпращат в всемира
мойте любящи очи ...

Събужда ме Руди, който нетърпеливо ходи из стаята, отваря прозореца и ни лъхва студеният въздух. Точно под балкона ни е цъфнала в бели цветове една слива, а наоколо - всичко заскрежено; явно температурите са паднали под нулата през нощта. Върхарите на близката планина - със сняг!
След закуската - пр ...

Тъжно ми е,
защото съм си страхливка,
тъжно ми е,
защото не зная как да променя това
и искам от живота само ...

Порода
Роди се в храстите на тротоара
едно кутре от рижа кучка стара.
Известна бе на млади и на стари -
и породисти, пък и помияри. ...

Това е първата песен с мой инструментал ("Друг Свят"). Благодаря на Hopekiller и Martyo за якото изпълнение и якия текст!!! Изтеглете песента от тук -->

"В Сахара вятърът става сутрин със слънцето
и заспива с неговото залязване."
арабска поговорка
Небето облече медно-червената си рокля,
обърна гръб на Земята и тя посърна. ...

Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...",
се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година,
пет години преди началото на големите надежди.
О, време на измислени величия!
О, тихо време на неосъзнати, ...

Любов, заключена между четири стени,
а сърцето дращи и проклина болката зловеща.
Любов, преплела се между влюбени очи,
а душата бяга и изгаря в жар гореща.
Любов, приела своята съдба за наказание, ...

Аз не търсех вярност, нито нежност,
само кратко развлечение.
Връзките отминавах с небрежност
и търсех само забавление...
Аз не търсех нечия подкрепа, ...

"Пазя листа от отминали есени.
Ти си до мен като вятър понесъл ме..."

Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...

Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал. ...

Бавно приспивам деня.
Една болка
Задържа го буден.
Навярно за нещо скърби?
Аромат на тъга ...

Приближи се още. Да те видя.
Мисля, че съзирам диамант.
Или бисер в наранена мида.
Или... мен? (Във женски вариант?)
Дай си пръстите. Да ги докосна. ...