Дъщерята на ковача
Тази година пролетта настъпи много рано. Още по средата на февруари небето над древния Родосто се избистри като младо вино и слънцето огря белите къщи, накацали по планината, като ято чайки. Морето беше кротко като жертвено агне и рибарите се връщаха с богат улов. Вечер по крайбре ...

Изстинали мъгли, докрай изровени
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено ...

Тежат раменете ми - сякаш премръзнали клони,
пролетта от зениците - мъглата я взе,
безмълвно разстрелях сетивата за всички сезони,
само зимата, зимата в мене тих огън кладе
и нарежда ми сладко бабини притчи - за тебе, ...

Вместо пролет разцъфнала...
сипе се сняг,
а и утрото сиво
във мъгли се е вплело.
По стъклата ...

Полека повяхват жените, които обичахме.
Потъват искрици в очите им, още ни парят.
Те знаят – все още – дълбока вода ни привлича.
Но ние сме само във бързей на някаква гара.
И тука се смеем, нарамили в сак битието: ...

РОДИНА
Родината обичам, но не мога
за нея песента си да изпея.
Със нейните проблеми и тревоги
аз дишам, страдам, радвам се, живея. ...

Старата мелодия позната...
Приближавам се... Заслушвам се в захлас.
''Спомняш ли си? Там, под небесата,
жадувахме за любовта си ти и аз.''
Неусетно във съзнанието ми изплува ...

Carta de despedida
Johnny Welch
Si por un instante Dios se olvidara de que soy una marioneta de trapo y me regalara un trozo de vida, posiblemente no diría todo lo que pienso, pero en definitiva pensaría todo lo que digo.
Daría valor a las cosas, no por lo que valen, sino por lo que significan. Dorm ...

Дом, тихо-тихо в нем
Я открою дверь
Никого не жду
Мне теперь не верь
Больше не прийду ...

Тихой ночью, поздним летом,
Как на небе звезды рдеют,
Как под сумрачным их светом
Нивы дремлющие зреют...
Усыпительно-безмолвны, ...

СЛЪНЧЕВ СНЯГ СРЕД ПОЛЕТО ИСКРИ
Литературeн превод: Генка Богданова
Слънчев снегът сред полето омайно искри.
Какво е туй? Есента полудя, може би?
Септември пеперудено лято сънува, ...

Без край
Вън вали, но дали наистина вали или просто са моите сълзи, които за пореден път заради теб се стичат.
Сълза едно... Ти ме погледна с твоя омаен поглед. Какви очи?! Наглед обикновени, а за мен безценни. Своите мечти там си скрил, а те ме зоват: "Ела! Сбъдни ни!"
Сълза две... Ти ми се усмихна ...

Не си отивай никога от мен!
Душата ще ме боли, сърцето ми ще кърви.
Та нали си част от мен, от моето аз.
Как ще живея, как ще дишам въздуха около мен?
Та ти си кислорода, който вдишвам. ...

Грохотът на морските талази,
разбиващи се яростно в скалите,
нощем спомена за мен ще пази
когато в твойте сънища прелитам.
Не ме ли чу тогава, не разбра ли...? ...

Какво е истина?
Какво лъжа е?
И колко дълъг
пътят до една мечта е?
За мен е връх, ...

"Зловещата милувка на Смъртта"
Притихнал плач сред океан от черна злоба,
изпепеляваща омраза -
проклятие надвиснало над цялата Земя,
невиждана проказа ...

Кучешки лай отекна в пръстта,
зазвъня като тътен на нищо.
Колосално се изпъчи смъртта
пред човека, ограбен от всичко.
На парцали се сипят душите ...

Все повече ме задушава,
но аз се боря упорито
и засега не му се получава
през мене да прокара своето корито.
Небето някак си е завладяло ...

At Vance – Princess of the Night
I've been waiting for such a long time
and I didn't care there was nothing left to lose
I couldn't find the sense of my life
until the day when you appeared ...

Усещаш ли живота ми че истински принадлежи ти
и как трепти сърцето ми за тебе всеки миг!
Усещаш ли как искат те ръцете ми,
когато с жажда те докоснат нежно!
Усещаш ли как устните ми молят твоите ...

Всички ние сме изтъкани от нишки на добро и зло. Понякога те се сплитат в смъртоносни възли, от които произтичат невиждани конфликти и развързването на подобен възел често е възможно единствено с разсичане. Но веднъж разделените нишки, рязко намаляват способността ни да възприемаме Света като съвкуп ...

птици кълват
слънчогледови зеници -
уж ослепяват Слънцето

Какво съм си мислела,
газейки сляпо във блато,
крачех смело, надуто, инато.
Глупачка!
Да бе хукнала в друга посока ...

Вървим си. Пътят - трета класа,
стръмен, криволичещ и неравен,
с трънаци целият обрасъл,
и... от Господ e забравен.
Не е описан в лъскавите карти. ...

ЕТЮД І
В скрита изба
старо недопито вино пия.
Младо недолюбено момиче ми го носи.
Къдрава дъга ...

"Археоптериксът, така наречената
"първа птица", едва ли е можел да лети,
поради тежкия си скелет...."
(из научните спорове)
Аз винаги съм вярвала в това, ...

Може би
ще е най-добре
да те пусна
на воля
в полето... ...

Снегът спаси душите от измръзване
Лъчите – зрението от изгубване
А вятърът кристален чак до пръсване
Прочисти дробовете от раздуване
Пред прага сме на Снежната кралица ...

На tanq-pz
Този стих, приятелко, на тебе
с най-нежни чувства посвещавам,
до теб да бъда дълго време
най-искрено ти обещавам. ...

Казвам ти (безплатно!),
лягай си обратно.
Дето са краката,
да ти е главата.
Римите обичкат ...

Накокичила снежната пазва
и напъпила злак във косите,
в слънцеоките езерни вази
на студа разтопила сълзите...
От южняка ухажвана топло, ...

ОАЗИС
Ти пак бързаш, на мен вали ми във душата,
ти пак тръгваш, жаравата съм аз на догаряща камина,
ти излизаш, дъхат още завивките аромата, твоя.
Там аз реката пенлива бях досега, ...

Дали ще ме посрещнеш днес на прага,
с вперени в мен очи, с протегнати ръце?
Дали душата ти – светилник в мрака,
ще приласкае изнуреното от път сърце?
Дали и ще поседнем там под липата, ...