Замислен поглед и мълчание,
умора и тихо стенание...
Спирка последна,
цигара поредна, отчаяние...
Път напред не остава - ...

Обичай ме до...
Обичай ме -
до първата ми бръчка.
До първия бял косъм ме обичай.
А после си тръгни, не се обръщай. ...

Не искам да си Ханс Щастлив,
а аз пък Пепеляшка.
Късметът ми е още жив,
макар уцелен с прашка.
Ти по-добре за мен бъди ...

Тук трябваше да напиша нещо за книгата. Като винаги, оставям важните неща за последния момент. Започнах да пиша разказчета, защото нямах фотоапарат.
Ами това е. А и не съм много добра с фотоапаратите - все не знам кое копче да натисна.
Започнах да пиша, понеже ме болеше.
Сега може да кажа няколко кл ...

Отпиваш глътка, виното горчи ли?
Ще пиеш ли за нас, приятелю?
За грешките, които вече сме простили
и за онези, които са останали?
Ще си спомним ли със теб за бялата ни зима, ...

Ти донесе в света Светлина,
но нямаше кой да я види.
Колко жалко!
Ти свали от безкрая
покой и тишина, ...

Карах децата на училище и слушах какво си говорят на задната седалка. Мери попита Сашко: "Ти направи ли едно добро?" Сашко се замисли и изпъшка тежко: "Ох, забравих!" Мери, сякаш за да го уязви, подметна чисто статистически: "Аз направих три!" Това още повече съсипа Сашко. Мери три, той нито едно! А ...

Луната нежна свети,
обвита в мъгла...
Вечерта е толкова красива,
но не и моята съдба...
В мен живее болка, ...

Любовта е мъчително търсене, хубаво е да си нечия
идея-фикс...
Не искам да бъда ничия първа любов,
нито даже ничия последна,
но нямам нищо против ...

Да се събуждам искам аз до теб
след дълга, бурна, морна нощ.
Косите ти, небрежно разпилени,
да галят леко моите ръце!
Да се събуждам искам аз до теб ...

За нея
Обичам я тази любов -
без нея светът ще помръкне -
не зная дали ще ни има,
не искам нов свят да се пръкне ...

***
... валя ме дъжд
топъл дъжд
в душата
плисна ...

Зимно
Отбих се да зърна реката,
утихнала в снежни милувки
и в стих се обърна душата,
усмихната в тежки обувки. ...

Какво, че отново вали?
С чадъра покрих аз тъгата си.
А момчето със черни очи
без чадър пое сам по пътя си.
Но като мен, зная, той не е тъжен. ...

„Залез слънце. Градът се огрява в цвят синьо. Чашата със следи на алкохол и червило, полата на гърба на стола, светлината, шепотът на колите, съблазнителният поглед на голата жена, всичко това композира една балада за саксофон, бавна и топла”.
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...

ЗАЩО
Тя стои срещу мен и ме гледа студено. Питам се къде загуби погледът ù меката си ласка. Нещо ми говори, но гласът ù е без топлина, всъщност по-точно казано, говорейки, тя мълчи, защото нищо конкретно не казва, защото говоренето ù е едно бягство от мен, от ситуацията и обстановката. Докато я слуш ...

Вятърът размахва ледени камшици.
Бял табун се спусна от небето сиво.
Като полудели белите „войници”
цяла нощ препускат в тъмнината диво.
Хитра е земята, вдига знаме бяло. ...

Днес ми хрумна, тъй, внезапно -
мога да се изруся.
С букли - както кукла Барби -
всекиго ще впечатля.
Но проблемът, според мене, ...

4 зимини тристишия
* * *
Валял е сняг. На сутринта,
забравени отвън, столовете
са тапицирани във бяло. Седни! ...

Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.
На ръцете си мъжки ме носи, ...

Коледа е...
тиха нощ.
Пристъпвам плахо в храма на душата си
свещичка да запаля -
за хилядите малки същества, ...

Изпих тялото си. На екс. Като текила. И после повърнах. Прекалено много ми загорча. Направо се пречупих от условности. Прелъстена от примамливостта им душата ми се прегърби, сякаш има недъг. Прекалено тежки са обещанията, които нямаш навика да изпълняваш. Като тонове ненужна смет. Задушават ме. Зави ...

ПРИКАЗКА ЗА БЯЛАТА ТИГРИЦА И ЧЕРНИЯ АНГЕЛ
________________________________________________________
Тя – Тигрица бе... Бяла. Със кехлибареножълти очи.
В хълбока смъртно ранена. От тънка звънтяща стрела.
Простреляха я двама ловци на бели тигрици. ...

Събуждам се... и мисълта за теб
в дъха ми тъй изгарящо се вплита:
стопява километровия лед
и "искаща" през времето полита...
Не знае спир, обезумяла стене ...

Унес (безглаголно)
Оазис – спомен за едно лице.
Поточе бистро – приказни очи.
Пулсиращ трепет – тупкащо сърце.
Забрава – нежност, музика, лъчи... ...

СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...

Една от любимите ми песни за Рождество -- Minuits, chrétiens! от френският композитор Адолф-Шарл Адан (1847), по текст на Пласид Капò (1843). Можете да чуете песента .
Английската адаптация е доста популярна. Съществува и българска адаптация: , явно правена по английския текст. И двете си позволяват ...

SILVER LINING
There's a storm on the streets, but you still don't run
Watching and waiting for the rain to come.
And these words wouldn't keep you dry
Or wipe tears from an open sky, ...

You came to me
Was like a dream
But maybe its time I let you go
Its all on me
Can I find it inside ...

Пепеляшка
Пепеляшка огнището пали
и оглежда се в лумнал език,
топлината сърцето ù гали
и потичат през пепел сълзи. ...

Те танцуват
като утайката в прясно мляко.
Плискат се с вода
като онези мъдри бозайници –
делфините. ...

Последен час - часовникът,
почти изпаднал във екстаз,
отмерва го с наслада.
Секунда, втора, трета –
минута се отронва, ...

Телефонна мозайка
на кръстопътя.
Скъпата книга
е евтина, защото е велика.
Задачата е лесна, ...

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...