Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч, ...

Усети ледените ù ръце по свойто тяло
и знаеше, че още малко и вече цялото
ще е половина - половинка без сърце,
защото тя го взе по пътя тъмен към небето.
Звездите му намигват присмехулно, ...

Ето, че се издава
поглед горещ,
чак слънцето минава,
камо ли и пещ...
Бузки-розевки, ...

(посветено на Васил Априлов)
1. В дълбок сън българинът бил потънал,
от робство и страдание заспал.
В мизерия и духовна криза затънал,
тъжни песни скришом със своя род пял. ...

Ти не си просто страст, а изгаряне.
Катаклизъм с невиждана мощ.
Щом те видя – в мен бездна отваря се:
ден след ден, всяка следваща нощ.
Ти не си просто дъжд, а порой: ...

Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...

Има няколко неща,
които не мога да залича...
И в тези няколко неща
се включват - твоята личност
и твоята душа... ...

Ще ме гледат ли със същия възторг очите ти,
когато остарея безнадеждно
и Времето безжалостно чертите ми
измачка със престорена небрежност?
Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло, ...

Пристъпвам тихо в старата ни селска къща.
Там вечно тя, носталгията, ме връща.
Там прах покрива старите ни снимки,
там избеляват детските картинки.
Минавам аз през прага на вратата, ...

Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...

Ще възбудя страстта ти
с горчив шоколад.
Искам да се възродя в твоите очи
като любимата ни птица.
Искам да открадна думи и нюанси ...

Аз искам да живея!
1. Чу ли ме добре?!?
През сълзи мога да крещя,
самотна да се влача в калта,
името ти безспир да крещя. ...

Пътувам към себе си -
най-трудното и дълго пътуване.
Разкъсвам роклята си
и оставам гола
пред вашите погледи-съдници. ...

Една закачка небрежна,
проста – земска,
подредена в кратко стихо,
вдъхновена от Арихо.
Подарявам го на всеки, ...

Днес съм тук, а утре там,
днес съм цяла, а утре разгромена!
Бавно падам във забрава,
обвита от лъжите и слова красиви...
Даже да съм с теб, мен пак ме няма, ...

Сълзи от радост и смях
-Любимото ми дневниче!-целувам аз последната тетрадка,на която пишех до скоро.(Бях я скатала в едно чекмедже и ми струваше време да я намеря.)-Ще продължаваме ли? Аз съм готова отново да осъмваме само двама на голямата спалня с изкорубените възглавници, с луната и звездите и в ...

Тя ще потъне в нощната прохлада,
сред чуждите копнежи - за Любов,
възкръснала, след огнените клади,
Мечтата му ще следва... твоя зов!
А ти ще бъдеш - смайващо красива, ...

Сенките неочаквано избледняват,
силует на любим мъж ми очертават,
стъпките му неспокойно приближават,
очите му вече по хълмовете ми шарят,
възвишенията неволно преодоляват ...

Мълчи гадът...
Мълчи гадът... мълчи.
Нищичко не казва.
Не издава звук дори.
А ми струва куп пари. ...

Любов, ти нежно откровение,
дарило ме с бляскаво вълнение!
Любов, ти музо моя, сладък сън,
за влюбените нежен звън!
Любов, ...

Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя ...

Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...

ЧЕРВЕНА СЪМ
От сока на червената луна
изцеждам вино. Пия до насита.
Рисувам факла. Огнена вълна.
Червени ветрове крещят в косите. ...

''Без душа''
Днес денят умира
в залез кървавочервен...
А с него и душата моя си отива...
Сбогува се Завинаги със мен! ...

Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента, ...

Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си ...

*
Есенна мъгла
размива границите
на планината.

Една покана за кафе
красавицата спяща в мен събуди,
със важен глас я аз приех,
а се разскачах като луда.
- Голяма работа - едно кафе?! - ...

Да вярвам на думи, напразно изречени,
да слушам аз клетви, по-късно отречени.
Да търся във спомени, отдавна забравени,
да вярвам в лъжи, за истина смятани.
Да бъда светец във свят пълен с грешници, ...

- Хайде, време е за приказка. Днес ще ти разкажа Приказката за жълтата стая... Имало едно време...
- Не! Не искам така.
- Добре! Някога, някъде живеели...
- Кога някога? Защо някога? Щом е приказка, значи и сега живеят!
- Ех, убеди ме... ...

Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...

И АЗ
И аз не съм мъж за всички жени,
и аз като бате обичам жена си,
и вървя по средата на смахнати дни,
и не мога да се върна обратно. ...

- Край, време е всички да разберат кой е шефът тук! Този хаос просто не се търпи вече. Кочина – вън! Уволнена си. Ааа, не, хич не ми го увъртай, това не е отпуска или временно отстраняване от длъжност, това е УВОЛНЕНИЕ! Събери си нещицата от бюрото (прах, трохи, шлюпки от семки, мръсни чинии, празни ...

Отчаяно копнеем и се искаме, отчаяно се търсим,
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...

Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите, ...