Майчице...
Осакатя за живот плътта ми
сред участта, в която те открих.
Ни гордост, ни дихание спасих,
защо, злощастнице, не ме пожали! ...

На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота ...

От горчиво-сладкия сок
не ще отпия вече.
Изтече неговият срок,
ще си бъда пак самотно аз човече.
Но недей ме ти мисли, ...

Опекъл хляб,
усмихна се хлебарят,
въздъхна
и посегна към пещта,
и с усета ...

Тя беше млада. Беше симпатична.
(Я има-няма тридесет и две).
Ухажваше я много романтично
един младок, почти дете.
Писма и пишеше и стихове. Букети ...

Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее ...

НА МАЙКА МИ
Ти идваш в сънищата ми тревожни,
присядаш тихичко на моето легло
и правиш чудесата пак възможни,
положила ръка на моето чело. ...

Дори с отворени очи
мечти рисувам.
Мечтая за две тела.
Как притискат се едно в друго.
Слънцето гали ги - ...

Щастие
Денят повдига бавно завесата,
която спуснала бе Вечерта.
Процежда Слънцето лъчите си през нея
и ги протяга към заспалата Земя. ...

... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в ...

Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...

Всеки вижда, че имам криле,
а ангел не съм и няма да бъда.
И затова често ме питат
откъде са ми те, откъде?
Как да кажа, че те са от теб, ...

Отразена светлина
Светлината, бликаща в очите ти,
бе моят огън, отразен във теб.
Отразена в огледало топлина...
Аз търсех теб, а виждах себе си... ...

Недей да питаш вятъра за мен,
не питай слънцето, морето и тревата,
не питай вечерта, не питай идващия ден,
отидох си от тук, но потърси ме в тишината.
Търси ме в мрака и мъглата, в невидените неща, ...

Прегръдка
Вече си го правил, но не по същия начин… Моля те, прегърни ме, доближи ме до теб и силно ме притисни към себе си, толкова, че да се почувствам част от твоето тяло, да не бъда вече самотна, а в обятията ти, твоите, ничии други, защото те ме успокояват, карат ме да се чувствам сигурна и защи ...

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!
Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си ...

Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите, ...

Разказ на Демиен.
(Илл. А. В. Фонвизин. Портрет Д. В. Зеркаловой. 1940 г., акварель.)
Днес ще се прибера у дома! Ще дойдат да ме вземат нашите, заедно с бащата и майката на Мария. Въобще не искам такива изпълнения, но… Няма начин да ги спра! Мама е полудяла от радост, татко - също! Да не говорим за ...

И ето, погребах тук спомени
и се връщам при тях всеки ден
със букет от сълзите отронени
и със мъничко късче от мен.
Ще поставя букетчето ново, ...

Прекрасно е да полетиш!
Как радостно свистят крилете горе
и въздухът как нежно милва те.
Разкъсал си във бунт оковите
и с вик освободил духа си. ...

На тъмно в моята стая стоя и мечтая.
Изритвам одеялото и оставам гол.
Изсмуквам мечтите си от пръстите
и ги изплювам на тавана
на небесната стена да светят, а не във мен. ...

Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...

Едрогърда съблазън
на ток, с вратовръзка.
Работя безстрашно
професии мъжки.
Мръсница в леглото ...

Майко, искам до теб да приседна,
когато сърцето боли...
Очите ти, плакали, да ме погледнат –
две топли, но тъжни очи!
А ти прегърни ме! Синовно се вричам ...

Гара
Двама вървят по мрачната гара,
mред тях пуши парният влак,
двамата вървят, но без вяра...
Момиче и момче вървят рамо до рамо, ...

Тялото ми -
бяло е.
Докосвай го със страх,
че може би ще се стопи,
като сняг ...

Жена ми започна да се разплаща, а на мен ми каза да слагам стоките в найлонови торбички. Взех рулото с торбичките и задърпах да откъсна една. Но още тук проклетите торбички се заинатиха. Не се късаха и не се късаха - найлонът им започна да се разтяга, да се изтънява като макарон, който се впиваше бо ...

Любовта е заредено оръжие
Някой те е видял на гарата.
Носила си куфар в ръка.
Не си казала нищо,
отиде си внезапно с поредния мъж. ...