Любовта ми, макар и несподелена,
макар да бъда наранена,
макар да роня сълзи,
в сърцето ми си само ти.
Нека страдам, нека боли, ...

От кофата, пълна с топла вода, се вдигаше пара. Потопих гъбата, докато хубаво се накисне и започнах. С меки, плавни движения, сякаш милвам жена, започнах да мия колата. Наведох се над предния капак и се втренчих в плавния ход на гъбата, която отмиваше натрупаната мръсотия. Бавно пред очите ми се раз ...

Срещнах го веднъж на пътя –
един наежен таралеж.
Подмяташе змия прочута,
а тя се гърчеше в брътвеж.
Не ме изяждай, братко скъпи! ...

Аз също имам нужда да повярвам,
да се отпусна и да грабя с пълни шепи!
Но не от правила наложени, „разбиране“ измамно,
„толериране“ в доспехи!
Нуждая се да бъда ...

Събуди ме в два през нощта,
но не позволявай ти тишина
да легне сега помежду ни…
Навън сега няма луна
да прогони от мене съня, ...

Бягам, бягам, бягам... Бягам от теб, който все още можеш да ме нараняваш; от дългите празници; от задълженията да бъда весела и непринудена сред познатите; от нови пространства и нови познанства.
...
Не можели да ни осигурят тройна стая. Така казаха и то само седмица преди отпътуването.
- Разберете, ...

Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра, на която ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...

Забиваме до дръжка ножа във гърдите
и мълчаливо раните солим със гордостта.
В очите си откриваме тъга, зад облак скрита,
и зле гримирана и охтичава суета.
По кожата ми макове цъфтят отново и отново, ...

*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...

Небето скоро ще затвори
изложбата си за дъждовни гоблени.
И залезно кристални перли
в бродерия с брокат и шума
изпъстряха простора горе. ...

Не ти принадлежа. Не предявявам право.
Не искам повече на теб да се осланям.
Отивай си! Опитах всичко да направя.
Каквото имах - свърши. Изоставям.
Може без теб да губя опора, ...

Защо отлита любовта
и ни нанася тежки рани?
Защо ни иде да крещим
и чувстваме се изиграни?
Но идва миг в живота колеблив, ...

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...

Spill out my heart...
But you don't hear a word...
Cause your busy thinking bout how long til its your turn...
So you can go on and on, about yourself
Go on and on, about yourself... ...

ТРУДНО Е
Трудно ми е да виждам как ù отдаваш сърцето си,
а тъй силно все още те желая.
Трудно ми е да те гледам как ù подаваш ръката си,
а аз във самотата съм обляна. ...

Звезда ли там изгрява в тъмното небе?
Самодива ли запява в близката гора?
Прогизнал странник ли оплаква своята съдба?
Това са все въпроси, отговор не щем...
Ответа ний ще търсим на нашия текущ проблем! ...

(отново откровено)
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...

Моят любим
Моят любим, както изглежда,
не иска да ме види.
Изпраща ми думи на нежност,
обаче остава невидим. ...

1. От твоето до моето сърце...
пътечката е като паяжина,
изминава се за въздишка време
и е постлана с глухарчев пух.
2. От моето до твоето сърце... ...

Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш, ...

Тишина във мрака,
някой някого чака,
дали любов изоставена,
или тъга незабравена...
Препускат звуци, но в тишината ...

Ден и нощ
Как ухаят чудните простори.
Как росата весело искри.
Птиците политнаха нагоре,
слънцето огрява ги с лъчи. ...

Не стъпките аз чувам,
а тишината,
разливаща се по паважа.
Не думите аз помня,
а звуците, кънтящи ...

Животът ми не струва и пукната пара.
И ще умра.
Да.
И тихо.
Знам. ...

Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...

„… не пройдет и полгода и я появлюсь
что бы снова уйти на полгода…”
Ти пак си с любимата Влади,
и пак за алпинистката стих пишеш.
И бъдещите души в звездопади ...

Кога ли се ражда сълзата?
Когато заспи радостта,
когато разцъфва тъгата,
когато умира мигът...
Къде ли се ражда сълзата? ...

Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...

Разбърка коктейл
от звезди и комети,
от слънчеви нишки
изплете хамак,
лъчите на слънцето ...

Когато до теб гарван долети
и тъжна песен ти заграчи,
на твоето рамо го покани
и тъжната песен ще ти разкаже.
Ти в черните очи го погледни, ...

СИЯНИЕ СЪС ИМЕ НА ЖЕНА
Заслушах се в полъха на вятъра
и чух думите ти как звучат.
За миг останах като няма
от това, което те шептят. ...