Нещо ново се съзира:
Още лятото препира
Връзка да започне нова,
А дали ще съм готова?
Гневни мисли и въпроси ...

Ще избухна в пламъци от горещината,
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада ...

И Н Т Е Р В Ю
- Здравейте, г-н Папуняшки. Добре дошъл в нашето студио. Нека най-напред поздравим и нашите зрители и им пожелаем приятни минути с програмата ни.
- Здравейте!
- Вашият проект предизвика бурни вълнения в общественото пространство. От цялата страна, а и от чужбина, ни заливат с писма и и ...

"БСП са шменти капели,
убийците в ареста пропели
и какво мислите видях -
на лицата на немците - смях!
Отново станах за резил, ...

Other lives, always tempted to trade
Will they hate me for all the choices I’ve made
Will they stop when they see me again?
I can’t stop now I know who I am
Now I’m all yours, I’m not afraid ...

Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи...
Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи,
техните спомени в мен се разгръщат.
Мисли любовни – заплетени плевели,
аз ги изтръгвам, но те все се връщат. ...

ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...

Светло Рождество днес е,
Господ се роди.
Исус слезна от небе
своите чада да събере,
у дома им да ги отведе ...

Всъщност мълния.
Старото оръдие
слуша безмълвно.

Образът е събирателен... за съжаление тези хора взеха да се срещат все по-често... в нашия бит...;)
... не става и все да им мълчим...
С поздрав!
:)
Когато ти се сблъскаш със Простака, ...

Реших да си мълча, за да не го предизвикам. Страхувах се да не ме нападне, още повече, че в момента се чувствах напълно беззащитна. Дори и да спреше колата, пак нямаше да мога да му избягам с този гипсиран крак, да не говорим, че патериците ми бяха в багажника. Притворих очи и се опитах да пропъдя л ...

Бъди отронен вик, невидим шепот,
бъди до мен! Бъди в диханието на дърветата,
бъди и сивото на делника, бъди на мислите ми ехото,
бъди и капчиците дъжд по клепките.
Бъди ми хляб, молитва ми бъди, ...

Създаден бе от камък, а сърцето му беше стоманено.
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...

МУЛБЪ
Гуспожу/гуспудини увъжаими,
нъ мен ми викат Джориту Пирфектното!
Защоту чистим както ний си знаими,
ма сичку праим супиро пирфектно... ...

Лабиринтът
***
Трудно вземам си сбогом с твойта любов...
До голо изтлях в невъзможното лято.
Орисана бях и с горчив богослов: ...

Сълза като една палитра...
„Нарисувай ми Радостта и Тъгата!”
Замолих художник известен...
„Палитрата твоя е много богата,
подари ми шедьовър чудесен!”... ...

Закъснялата
във времето истина
е солта във очите.
Разплакана
пред обстоятелствата пак съм ...

Гласовете ме зоват... Отново са така настойчиви, отново са така демонични. Търся място в мозъка си, за да се скрия... Всички врати са заключени, а тези, които не са - нямат ключ... Не мога да се скрия! Да бягам ли? Май че само това ми остана... Но тук започна да става такъв мрак. Нищо, все пак ще бя ...

Навън бе нощ. Индиговото небе отчаяно се опитваше да задуши луната в прашната си прегръдка, за да може градът да отпочине след тежкия ден, но непокорната разкъсваше облаците със сребристи стрели и пращаше подканващ поглед от стъклените си очи към всички, които още не бяха заспали.
Едно момиче се вгл ...

Ярка, дивна светлина разпръсва всеки цвят.
Сенки, шум от кораб, порещ морските вълни.
Властрирано потракване на златни прибори.
Нощта класическа. Звездите острят мисълта.
Препуска тя, скача с делфините пред кораба. ...

Дива скорост, почти до привикване
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове, ...

Любов
Любовта те зове.
Пеперуда е, нали?
Тръгваш, летиш.
Но какви ще са твойте дни? ...

Тъй дълго съм те търсил, че да загубя в утринта
способността си да възкръсвам пред твоята врата,
да лягам с тиха горест пред прага на нощта,
да чакам да отвориш крайпътната врата.
И кротка да поседнеш до сламеника прост, ...

Целувам очите ти сиви,
жадно гледащи, молещи.
Приглаждам с пръсти косите ти,
рошени от вятъра, през деня.
Целувам сочната ти кожа, ...

Безмислена изповед
Разкривам ти сега
и тук душата си.
Гола и мръсна
докосваш я ти с ръцете си. ...

Изповед на една... (някъде, все още жива) любов
Аз идвам неочаквана и силна, сломявам всяка ваша съпротива,
изтърканите думи не обичам, обсебвам мислите ви мълчаливо.
Изпълвам ви със доброволна слабост и с безразсъдство ви опивам,
предавате се безусловно, властта над вас у мен отива. ...

Направих ти портрет
Разгадах те и знам, че си истински,
не поредната грешка в моя живот.
Носиш в себе си и тайни, и истини,
и копнеж, и послания с много любов. ...

Effluence говори за желанията си, аз ù осигурявам нужния комфорт да го прави

КОГАТО
Когато те видях - не почувсвах нищо!
Но чух гласа ти - онемях!
Когато ме докосна - роди се в мен мечта!
Целуна ме - сърцето сякаш спря! ...

Мисъл сладка.
Пееща вода.
Повей тих.
Воалена завеса.
Камъче безценно ...

Чайката на Ричард Бах
Над морето ято чайки
летят със спуснати крила,
писък и ненужна врява,
всяка търсеше храна. ...

Съблечи ме с поглед...
докосни със устни...
изгори с дъха си...
и люби със мисли!...
Пожелай ме лудо... ...

На нея Боговете повериха
да пази ужаса човешки,
от любопитство не я лишиха...
Отвори я!
О, ужас! – отвътре ...

Не съм писател или поет, но пиша,
не трябваше да съм роден, но дишам.
Пред живота и пред никой, нищо аз не крия,
не крада и не убивам, не съм от тия.
Самотен вълк съм пред живота цял ...