Обичам да мотая пръсти греховни, пъргави, чевръсти
по твоята невинна прелест, от бога дадена, не ерес,
и с устни да изпивам зноя от твойта нежна гръд в покоя,
когато двама в прегръдка изгаряме в любовна тръпка.
Обичам още твоя поглед и устните несподелени, ...

Изведнъж Времето спря.
Някой сложи в стрелките му скоби.
Да изтлее забрави Мигът.
Да се случи забрави Животът ми.
И Посоката явно сгреших. ...

***
Моята стряха
гнездо
за прелитащи гълъби
Моята стряха ...

Душата ми на тебе е обречена,
да те жадувам всеки ден и час,
да те прегръщам тайно, щом си с мене,
да ме омайваш с твоя тих неонов глас.
Или пък бурно, диво и необуздано ...

По горската пътечка
една голяма Мечка
повела свойта чета
от две малки мечета.
В този летен ден видели ...

Когато много натежи в душата.
Небето ми, щом тъмно се снижи.
Надвисват облаци светкавични,
извиват се мълниеносни бури.
Тогава плисва се от крясъка ...

Празнуваш, сине, своя ден рожден.
Усмивка по лицето ти танцува.
Този стих подарък е от мен.
Усмихнатите само съществуват.
Твоята усмивка е звезда. ...

Замъчи, замълчи... не продумвай,
няма нужда от крясъци тъжни и стон,
замълчи... нека да покротуваме!
Хайде, моля те, не с този тон!
Ядосан е белият лист. ...

... И Душата
Пак прелиства Времена ~*~~
Спрях в Началото на Път...
~*~~
... а около мен Цветя ...

Едно дете решило да посади няколко дръвчета в градината си. Посяло семената и започнало да ги полива всеки ден. Дръвчетата били различни по вид и детето ги разделило с ниски оградки, за да ги различава по-лесно. Едното било дърво на Семейството и приятелите, второто – на Учението, третото – на Работ ...

Замислена в залеза морски,
тъгата ме бе завладяла,
далеч от клюките хорски,
утешавах душата си поболяна.
Любовта ми бе разбита ...

Евтим Евтимов ме почерпи сливи. Мастиленолилави... Български, ония едрите, с малките костилки. Направи го толкова мило, с такова чувство, някак бащински, че аз се трогнах.
Протегнах шепи. Той ги напълни. Двете ми шепи заблестяха в мастиленолилаво, и аз не знам защо си спомних любимото ми стихотворен ...

Светът на слънчевите човечета
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Об ...

Разтапях се в прегръдките ти всеки път,
в ръцете ти умирах и се раждах по-щастлива.
Погледът ти караше ме да треперя като лист.
Дъхът ти беше въздухът единствено, с който можех да живея.
Ти беше лек за всички мои болки, ...

Нощта се изплъзва
между сънищата ни
недосънувани
и недолюбени
от изгрева ...

на шестдесет години ще сме мъдри
на шестдесет години ще сме стари
на шестдесет ще сме готови за умиране
на шестдесет ще сме забравили че сме били на двайсет
на шестдесет - защо да мислим за това ...

Нека си поговорим, сега останахме сами,
за живота, за съдбата, за временното,
за всичко, което е минало и отново предстои
и да се вгледаме в очите с откровението,
чувайки стоновете на собствените си ритми ...

Дори хиляди пъти да ме раниш,
аз хиляди пъти ще ти простя,
обичам те и когато грешиш,
без теб съм като птица без крила,
обречена никога да не полети, ...

Излишна съм, така ми каза ти,
ненужни са прегръдките ми,
нежелани са целувките ми,
неприятно ти е присъствието ми.
Излишна съм, така ми каза ти, ...

Днес беше хубав ден –
нахраних се –
със думи.
Сладки думи,
сладък миг – ...

Цветът на щастието бил оранжев...
А аз съм с блуза на райета -
оранжеви и жълти, бели...
Във щастие съм се облякла, ето!
И хората ме гледат май различно. ...

Виж ко, Маро. Кво да ти распраям?
Тръгнауми сабалъм, рану, пу роса.
Толкус път въряуми за иноту нящу,
стигнауми тамънка, подиря нощя.
И сига шти кажа, на тебе щи река – ...

Под тихия плисък на вечерния прилив,
в светлината на ароматна луна,
струи нежен шум на морски прибои,
песента му достига ръба на небето.
Ти стоиш на крайчеца на леглото, ...

Красива си – и жизнена, и млада,
с короната си, слънчева блестиш,
ти, тази свобода, си я изстрадала,
а мъдростта ти, мрака наш изтри!
Ти ме опиваш - с аромат на лято, ...

Аз пак съм тук. Присядам мълчаливо
на каменната пейка край морето.
Косата си приглаждам тихо... тихо,
и слушам онзи, северния вятър.
Как тихо е. А бурята в душата ...

Изсветлявам пред залеза. С устни
в полутон му рисувам лицето.
Всички ласки безсънни и глухи
се прегръщат с вълни из морето...
Всеки стон се "нарадва" на пясък ...

Напиши ми любовно писмо.
Ти си струна в ръцете на Господ.
С теб присяда на твърдия трон,
щом усети внезапно самотност.
След утехата, дето изпридаш, ...