Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...

Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив, ...

ЛЯТО
Случайна гара
Случаен влак
Случайна среща
Случаен мъж ...

Последна милост
Ще помоля за милост последна:
не обримчвай леглото със креп...
Аз съм жива – за малко ще легна
във постелята топла при теб. ...

- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...

Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...

Аз съм оня без памет и минало
и надзъртам в стъклото ти нощем.
Десет пъти пребродих колибите,
за да спра върху твоята точно.
Ти ли обичник върза в ръкава ми ...

Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна ...

Изпитвай радост
от правенето
не от борбата
Надмогването
е цел на късака ...

Възторг изпитвам и желая
в алеите на мъдростта ти,
в цвят от слава да ухая
и будя с проза мисълта ти.
И в листопада на мечтите ...

Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми с ...

То е дълбоко в твоето съзнание,
то е в дълбините на твоя организъм,
това малко създание
няма няма нужда от садизъм.
Животът му е на кантар ...

VVV
Нестройно кресчендо.
Вятър дирижира
камбани в полето.
VVV ...

Къде си днес, любими мой?
Защо не си до мен?!
Побързай! Направи завой...
И тук ела в тоз' мрачен ден!
Очите ми целувай, ...

Изгарящо минало в мене се втренчва,
болезнени спомени тъжно прозират.
И всяка усмивка и радост засенчват,
напред да вървя упорито ме спират.
Всеки допир фалшив е, всяка дума лъжа е, ...

Северно сияние
Аз не търся вечност в обещание,
и не търся слънце нощно време.
Tърся нещо простичко - призвание,
и кураж по пътя да поема. ...

Един ден с Дявола делихме стая.
Смело гледах го във черните очи
и дали от виното, сама не зная,
но страхът човешки в мене не личи.
Дяволът ме гледаше с насмешка, ...

ОВЕНЪТ ГОРЧО
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...

аз не съм самотна. не съм отчаяна.
не съм се изгубила нито за миг.
не тая в себе си никакви тайни.
нито никакви неизречени викове.
аз не плача за щяло-нещяло, ...

Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...

Живот
Тихо докосвам времето,
преминавам от миналото...
към настоящето и поглеждам смело
към бъдещето – и мир разля се над света... ...

Пристрастеност
Събуждам се празна. По-празна от нищо.
Прозявка. Прозорец. Проблем – пак живот.
Да пробвам да дишам сега е излишно.
Защо да се мъча? Нали съм робот? ...

И няма ден
И няма нощ
И няма черно и бяло
Защото е пълен животът с въздишки
В страната на меките... стърчиопашки ...

Болката изяжда ме отвътре,
болката превръща ме в скала.
Тъй непоносима и жестока
бе моята съдба.
Любов открих - несподелена. ...

Живот като в бордей
Иди и го живей...
Ту блудкав ту горчив
И глупав и гневлив
Безплоден безполезен ...

Този стар жакет!
Лежи на задната седалка,
изтъркан, овехтял жакет.
Прашасал е, но още носи аромата -
събрани спомени - в букет... ...

* * *
Есента идва -
горе в планината
умря пеперуда.

ЗИМЕН ФАР
За влюбени място пак има брегът,
земята е бяла, а вятърът бръска.
Морето стопява деня на шега,
И може би рано е, може би късно. ...

Заслепяваща нежност искри,
влажната кожа трепти.
Косите се сплитат спонтанно,
очите поглъщат се явно.
Във въздуха пърха задушност, ...

Така ти ври дълбоко под кожата,
че дори и студеният душ не помага.
Водата се стича от тебе, събрала
настроението ти... и пада гореща,
а след него с леко облекчение сядаш ...

* * *
В очите ти са утаени сенките
на южни планини...
Под веселия скреж на миглите
просветват капки ...

Бледи сенки остават след нас,
след една самота изживяна
и - простреляна с лудост от страст -
самота, споделена от двама.
Споделихме я, както страстта - ...

Змията, знаят и децата,
от Бога беше прокълната,
затуй, че Ева съблазни,
в праха навеки да пълзи.
Та съблазнителката, значи, ...