Пролог
Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човече ...

Слънцето в пустинята убива
само с нежната милувка на лъча.
Пясъчните дюни са красиви,
приютили хиляди за вечността.
. ...

Ела при мен
Ела при мен!
Душата ми те вика.
Душата ми е цяла в копнеж!
Запали обич в мен велика, ...

Вятърът свива гнездо във очите ти -
няма къде да избягаш.
В шепи събирана - бавно изтича
нежността разпиляна.
Облаци някакви - май че дъждовни - ...

Казват, че за слепия животът е безсмислен. Едно лутане без цел, без посока, лутане, лишено от всякакъв смисъл и всякаква същност. Това, което не разбирам обаче е, за кого се отнася това – дали за онзи, който безвъзвратно е изгубил правото си да вижда, или за онзи, който е затворил душата си, сърцето ...

Бели рози падат
по напуканата земя,
бели като въздишки,
разцепват въздуха с вик на изгаряща болка!
Бял лист със свистене се обръща, ...

А помниш ли как се взривяваха сърца?
С трясъци, пукоти, земетръси?
И само влизайки в стая една,
помниш ли как усещал си магнита в гласа си?
И помниш ли как се преобръщаха души? ...

Аз съм беден митничар.
Не поглеждай беемвето
зад високия дувар,
джипа лъскав и къщето.
Чужд е всичкият имот ...

Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята ...

На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава ...

Мога да бъда всичко, което поискам:
принцеса, певица или танцьорка.
За жалост живота притискам,
погубвам го... Аз съм пласьорка.
В моята дрога онези хлапета, ...

Кога мина времето, стара любов?
Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?
Там, на брега на самотното езеро,
аз виждах света в твойте очи.
А сега сме само двама непознати, ...

Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...

Отворена врата, прочетен вестник,
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”, ...

Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер, ...

Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...

Посветено с усмивка:
На дребните душици!
Часовникът ми спря,
телевизорът се скапа,
и пак не се сврях ...

Не ме изтривай тихо в паметта си!
На прага те изпращам,
а си в мен...
че с чувствата запалихме плътта си,
ала не съм докрай изпепелен! ...

Той не знаеше какво е
да живееш в дом
в покрив изпълнен с
любов и майчина прегръдка...
Той не знаеше какво е ...

Докато по плажа с вятъра тичаш,
а под нозете ти пясъкът пари,
ще съм твоето морско момиче,
дето фара в очите ти пали.
Ще съм твоята тиха лагуна, ...

* * *
Искаше душата му да отлитне
от пустия нощен паваж пред блока.
На балкона усети дъха на липите...
И се върна, отлагайки скока.

Лунен лъч, целунал
е морето - озарява
ангелския път!
Във очите ми
танцува леко ...

Белите смели кръвни телца,
пазят от болести всички деца.
Ако през раничка влезе микроб,
белите кръвни му викват: “Стоп!”
Хващат го бързо, завързват в найлон, ...

БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...

Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...

Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...

Приятели мои, простете мълчанието,
изгубените думи в празнотата на нищото.
Прегръщам сега с охладнели ръце
всеки от вас с молещо се сърце.
Простете за болката, причинена от мен, ...

Искам да ти покажа това, което не мога да опиша,
че това, което искаш, е капчица в океана, който искам да ти дам,
не искам просто ти да си моя, а искам да си част от мен,
искам да преживееш това, което не мога да ти опиша,
искам да ти покажа колко хубав е светът, ...