Душата ми плаче - захвърлена
от твоята душа...
Като пеперуда опърлена,
като птица без крила,
тя не може вече да достига красотата ...

Не мога, страх ме е да се променя
Бурята бе в своя вихър. Дъждът се сипеше като из ведро, а капките сякаш се забиваха в земята , като куршуми в плът. Тъмните облаци бяха толкова гъсти и черни, че бе непрогледен мрак. Вълните се блъскаха в скалите сякаш ги мразеха и искаха да ги разбият на малки парч ...

Беседите ни някога са кратки монолози,
но можем ли да спорим, щом страните ни горят?
Душите ни навярно са приличали на некролози -
сега съзирам как останките от моя се топят...
Не съм една от всичките ти сладкодумници, ...

Дали те има
Съществуваш ли във този свят измислен,
дали те има и във реалността?
Аз мислех, че ръцете щом протегна,
ще те имам, както в Интернет. ...

... тялото ми -
покрито
със люспи
и морска сол...
това, което чуваш ...

Първата любов ми беше ти,
но любов ли беше, или просто щит
от света около мен,
от тоз, който сърцето взе ми в плен.
Първи беше и търпях, ...

Под нежна екзекуция на слънце андалузко,
във огнените лапи на трептяща мараня,
откривам погледа ти, от очакване охлузен,
телата влажни дишат сластно във нега.
Извивките задъхани съвпадат съвършено, ...

Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен.
Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е п ...

Душата ми се къпе в светлина
и пак запява с ключа сол сърцето.
Усмихва ми се пълната луна,
светулково намига ми небето...
Пропит от нега, въздухът трепти ...

6
Равномерното тракане на колелата винаги ми е било интересно и ме е радвало, още от дете. Онова тудуф-тудуф, тудуф-тудуф бе като някаква вълшебна метална музика. Тези повтарящи се звуци са ме приспивали не един път. Една случайна техническа мантра. Приспивна метална песен, която не беше като звуцит ...

Върни се, моля те, върни се, излъжи ме!
Нуждая се поне от твоите лъжи!
За пореден път глупачка направи ме,
една нощ с мен бъди и си върви!
Със сърцето ми отново подиграй се, ...

Сякаш него го няма -
а навред го откриваме,
без да искаш,
ей тъй –
той при тебе пристига… ...

НАСТРОЕНИЕ
Ангелско крило ли ме докосна?
Люляк ли цъфна?
Медно ли менче в нозете ми хлопна?
Душата - ...

Надеждата, вълшебница зелена,
с ръце, нозе в нас сила сляпо вплела.
Надеждата, несретницата мила,
последна в нас ще легне под могила.
Надежда - полетът на птица, ...

Казват, че мъжете не плачат. Аз пък познавам трима мъже, които плачат. Единият е Исус. Бог. Нямаше да повярвам, че Той е Бог, ако не беше заплакал съвсем искрено, по човешки, пред гроба на своя приятел Лазар. Той се разплаква за него, макар че само след броени минути ще го върне от Смъртта, ще го въ ...

Идваш и после пак отиваш си,
точно като приливите радостни и отливите тъжни.
И все протягам мойте шепи
да те докосна във безкрая
и вкуся с устните си бледи, ...

Тъжната китара
Замлъкнала е в ъгъла китарата –
тъгува по отминалите дни,
когато любовта живя в дома ми,
когато в този дом живя и ти. ...

Октомври си играе на челик,
обагря нажежено хоризонта
и люби се с морето сякаш с вик,
поел го в ласката изконна.
А слънцето, червено зарево, ...

Още по едно
Голямо, малко… Що броиш?
Аз искам да осъмна тука.
И нека после да боли
главата ми от махмурлука. ...

И ако не е любов,
какво ще е...
щом следвам твойте многоточия,
останали след тишината...
И ако не е любов, ...

Не мога без теб нито ден, нито два.
Не мога да запаля и една искра.
Не мога в живота си да се взра
и не можеш вече да стоплиш моята душа!
Тръгна си ти, ...

Намерих те, Любов!
Влюбих се от първата ти вълна усмивки,
когато бяхме малки
и всичко беше толкова обикновено.
Сега те гледам щастлива, ...

Родена съм в Кичук Париж,
на улица Тухларска,
последна къща от кирпич,
отпред с каручка малка.
Била съм осмото дете ...

Навън заприличва на eсен...
В смокиново синьо узря вечерта -
наедрелият плод, от небето поднесен,
капна в моята празна ръка!
------------------------------- ...

ТРЕТА ЧАСТ
Ровейки в кошчето за душевни отпадъци и в литературата, изнамирам интересни находки и съвпадения
Докато сърфирам в интернет, попадам на интересно четиво. Юлия Желязкова е поместила в блога си „Кифленски кодекс”. Неусетно четивото ме завладява. Систематизирано са изложени основните поведен ...

Нямам въздух
Понякога нямам въздух да дишам.
Понякога поемам глътка от твоя.
Понякога, но само когато издишвам,
аз чувствам наслада от своя ...

Силна
Плаче ми се, но няма да заплача!
Достатъчно съм силна за това!
Сълзи в очите ми не ще изскачат,
дори това да е най-важното сега! ...

Едно зайче с кравайче,
два рака с големи мустака,
три лисици, три хубавици,
четири сърненца с малки носленца,
пет врани - олеле,големи са бърборани, ...

Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...
но вярвай, като него ще дължиш
за болките и мъката ми цяла.
С какво ще можеш ти да изплатиш ...

Спаси ме, Любов! Спаси ме от мене самата!
Придай смисъл нов на този трепет в душата.
Научи ме, Любов, как със мечти да живея.
Придай смисъл нов на това, за което копнея.
Увери ме, Любов, че пламва пожар от искрата. ...

Трева и снежинки
Преди да те помоля да мълчим,
в очите ти дълбоко ще погледна
и всички наши хлипащи сълзи
ще се слеят ...