До вчера
До вчера беше влюбен в мен,
а днес мълчаливо подминаваш,
идваш, разрушаваш моя ден
и пак си заминаваш. ...

"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...

Бях се запознал с една техника за визуализация. В нея се разказваше за това как трябва да си представяш това, което искаш с чувство. Сякаш вече е тук. Сякаш вече си го постигнал. И така. Беше декември месец, а към края на януари трябваше да ходя на лекции за двайсетина дни в Пловдив. Известно време ...

Мразя тишината на врабците,
сгушени под зимната ми стряха,
както и сълзите във очите,
дето като врани ме кълваха.
Мразя, сам когато си говоря, ...

Майска бродница
***
любовта ми
шармантна и бляскава
пролет шеметна ...

И ще вървя, докато има път...
Докато ти на някоя пресечка
ме хванеш нежно за ръка такъв,
какъвто небесата го отреждат...
И няма да поглеждаме назад. ...

Адреналинът бумтеше във вените му в неясен ритъм, напомнящ ударите на градушка посред лятна гръмотевична буря. Очите му изпепеляваха всичко, до което тялото му не можеше да достигне. Той скочи високо във въздуха след което си запробива път към земята, поразявайки всички, които се изпречеха на пътя м ...

Когато минавах, години наред,
наблюдавах как се рушеше
изоставената, старинна къща
Старата къща
Тя изглеждаше безнадеждно сама, ...

Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...

Дилдото не се оплаква,
дори и стонове не чуваш,
нито сълзи ще пролива,
ни обаждане ще чакаш.
Дилдото е винаги до теб, ...

Няма да ги почувстваш,
ако не са наистина там,
някакво ново усещане,
което напира едвам...
Игрички ли играят задружно, ...

Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...

oпитах да обичам...
опитах... и боли
опитах да се вричам
но води само до сълзи
опитах да те мразя ...

Не случайно заповедите са само десет. Всички те са важни, в тях са събрани най-важните условия, които човек трябва да спазва през живота си, за да прекара спокойно дните си на земята и да подготви душата си за вечния живот зад портите на рая.
За мен най-важните заповеди са пета и шеста, а именно- „ ...

Не спирай, любов, да ме мъчиш.
Не спирай да вярваш във мен.
В прегръдката твоя намирам
отново аз смисъл за мен –
да плача, да блъскам, ...

Колкото и да ми се иска да ти кажа всичко това, просто не мога. Не мога да застана срещу теб и да започна да те обвинявам, защото все ми се струва, че преминаваш през достатъчно и без да те тормозя. Не мога да ти кажа всичко, което ми тежи от известно време натам, защото най-вероятно ще се разплача, ...

Поглеждаш. Убиващо.
Не търсиш любов.
Дъха ми изпиващ
е умът ти отново.
Поглеждам. Студено е. ...

Опитах се да напиша нещо за теб…
Не се получи – като си помисля за теб, оставам без думи.
Опитах се да направя песен за теб…
Не се получи – само 7 тона и няколко октави,
крайно малко дори да се доближа до мелодията на твоя глас. ...

Казвах ти, че те обичам,
но всъщност те лъжех.
Казвах го,
за да си повярвам сама,
но осъзнах, ...

Народът ни е глутница вълци...
Примрял от глад, ръмжи,
зъби ти се,
със залепнал за гърба стомах.
Готов дори децата си да изяде... ...

Стоя пред компютъра и мисля си,
дали ще открия тебе сега ?
Своята тъга не мога да забравя
и мислите са в моята душа.
Ти си моята несбъдната мечта! ...

Непознати светове, паралелни нам,
съществуват и живеят някъде там,
де човек не стъпва и не знае
що е Космос, що е сила да познае...
Нам разум ни е даден, но изтрита ни е паметта ...

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...

Измъчвам своя мрачен Достоевски...
А Яворов ме буди пак в съня...
Къде е в ежедневието Левски?
Дали на Ботев е един денят?
О, Боже, ти прости ми, че съм грешна! ...

Роден си богаташ, красавец
и возиш кукли руси в мерцедес,
на тлъстия ти врат се вее ланец;
привидно – честен, жив Тартюф си днес.
На нощния живот си господарят – ...

Да, трудно е да кажеш Сбогом... Но няма по-тежка дума от тази, която даваш на себе си. Няма по-трудна мисъл от тази да намериш тази дума, да я признаеш за правилна, да я приемеш... А за да я преживееш, не стига един живот понякога. От дълго време вече аз живея два живота - един виртуален и един в съ ...

Ветер с моря
Заблудились в откровеньях, пропали мы
На мгновение в любовь, просто так поверив
Мы построили песочный замок, там у воды
Но не нужно было нам, верить тем словам ...

XXI
Наближавахме тракийското поле край Филибе, когато към нас се присъединиха и войнуци. Заговорих се с един от тях. Казвал се Нестор и бил син на Райо от село Гаганица, където имал бащина от девет ниви, зеленчукова градина, харман и двор. С мъка изпълнявал задълженията си по обработката на тази сул ...

Толкова много е написано за любовта,
толкова песни за нея са изпяти,
но тя е била, ще остане и след нас,
начало e тя... и клони към безкрайност.
С магическа сила, тя всичко постига, ...

Днес случи ми се нещо много странно!
Слънцето ми се усмихна тъй омайно
и започнах да римувам непрестанно
за едно момиче прекрасно!
Макар и само на снимка, ...

Нов живот
Красива магия облива душата,
превръща в пепел мрака в мен,
и хвръква воля на феникс в пламък,
даряващ лъчите на днешния ден!

Знаеш. Зная и аз.
Любов невъзможна е нашата.
Боли те. И мен ме боли.
Плачеш, но защо? Нима сълзите ще
ни съберат някога в едно? ...

Моя болка
Гледам по запотеното стъкло
и с пръст изписвам по него твойто име,
дъждовни капки падат и мълчат
и сякаш топка в мене се е свила. ...

Една-единствена дума, а значи толкова много. Една дума, а изисква толкова много усилия. Една дума, която наранява или може би променя нещата към по-добро. Всеки от нас има нужда от някой, който да го обича и разбира и на когото може да разчита. Всеки от нас се нуждае от топлина и подкрепа в тежък мо ...

“СВЕТЪТ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ, ЧЕ БЕЗ ЛЮБОВ ЧОВЕК ЩЕ СЕ ИЗГУБИ САМИЧЪК! “
Любов - желана и бленувана,
Любов - във сънища сънувана,
Любов – мечтана и изгаряща –
Ела и с мене остани! ...

Животът - един миг от вечността
( есе )
Кои сме ние? Защо сме тук? Доста трудни въпроси, нали? Не е ли по-лесно да се вгледаш в себе си – кой съм аз? Защо съм тук? Всеки има своята мечта, цел, нещо, за което да се бори, тук, сега, утре, в бъдеще...
Животът ни е низ от препятствия, избори, радости. И ...

не се изтрива никога грешката
направило добро сърце
намразило до смърт
дори и кожата си
посява сякаш в ложето ...

Искам пред теб да се изповядам
така, както пред Бог,
щом те нося в сърцето си,
като натежал от зрялост плод.
Няма я тая дъбрава - ...