Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,
ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,
двама с теб сме планети на родения свят
и парче от комети в безлюдния град.
Вероятно ще бъдем само двама с теб ...

Когато утрето ми в тебе е изстинало,
и дните на трохи от глад се ронят,
че устните ми твоите не докосват.
Да бъдеш мой, е жребият отхвърлен.
Крилете ми са прах от перушина. ...

Високи сини планини,
за нас полицията бди.
Навсякъде е на талази
не мрази, а народа пази.
Бандитите ги хвана страх, ...

Какво ще направя като сълзите си лея?
Тук свършва моята епопея и бърновите ще слея,
от агресия ще прелея, а скапанякът започна да стреля.
Страдание, безотговорност, прошка?
Къде ми отиде онази ценна обложка? ...

Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...

С нежност сплита
роза влюбени ръце.
Море от чувства.
***
Кадифена страст, ...

Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...

И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...

Добър вечер, Тъга,
къде са ти новите дрешки?
Що си тъй уморена, овехтяла и прашна?
Пътят дълъг е бил, и трънлив,
и обсипан със грешки, ...

Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се ...

Две сълзи,
oтронени мълчаливо в тъмнината,
последвани от други две,
те падат бързо на земята.
Момиче плаче ...

Боли –
това, което
в мен
роди
желание ...

Усмихни се - има още много време
пред нас се стелят пътища и години
дни безчетни подреждат се без бреме
в безкрайни мигове се таят съдбини
Усмихни се - има още много прелести ...

Руническа енергия
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...

Вдишвам уханието ù,
познавам го, харесва ми.
Караше ме да потрепвам -
желаех допира ù.
Исках ръцете ù да срещнат моите. ...

И когато заваля, аз се почувствах щастлива. Изчезна съмнението, изтри се тъгата. Точно в този ден видях какво значи да си щастлив, да усещаш страх, без значение какви са правилата на играта на живота.
А аз стоях на онази гара, същата като предните пъти, и гледах как се качват на влака, бързайки. Дър ...

*Nightmare*
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...

САМОТА
Всички пътища водят към нашата квартира.
Прозорците пусти ме гледат с тъжни очи.
Уморените крачки бавно пред нея се спират.
Оставам на прага – самотата в мене горчи.

Разделихме се и замина,
тръгна, без да се сбогуваш ти,
забрави нашите мечти,
забрави за отминалите дни!
Сърце ми все тъгува ...

Душата на заспало цвете
в есенни обятия през Октомври пада.
И нежно скрива се в пръстта,
под завивка шарена от листопада.
Ягодово сладко скрито в шкафа, ...

С листата вятърът танцува
Харесва му с тях да си лудува
Дъждът по тях барабани
Оставя бисерни следи
Светулки бляскаво искрят ...

Ще видиш -
миг ще дойде
и ще видиш ти
живота си събран
в движение ...

"В миг поглеждам те и ето
пак тъга промъква се в сърцето"
Хайнрих Хайне
Красотата навява тъга,
красотата дори ни разплаква. ...

„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...

След изборите
Време на разпри, партийни борби,
всеки щом гледа да се уреди
с клюки, интриги, с доноси, кражби,
с постове нови отреждат си дажби. ...