Животът през маска
във мене се взира.
Във черно от болка,
разкривена белее
една тъжна сълза. ...

ИЗБОРИ
Върти черпака пак Властта.
Подава всеки своята купа.
Кокал взел – начесал си страстта,
а друг брои зърна през лупа. ...

(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...

Седях в градината и беше пладне.
И книга се преструвах, че чета.
А той промъкваше се – сякаш да открадне
не праскови, а нечия душа.
Но като тръгваше с торбичка с праскови ...

Вдигни глава!
Виж слънцето, което те прегръща,
и вятърът, довял в косите ти черешов цвят!
Чуй песните на птиците, които се завръщат,
открий магията на пролетния свят! ...

Опитах се да се дам целия на Света,
без дори и да ме е искал.
Едва сега го прозрях -
не е имало никакъв смисъл...

НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...

Падне ли нощта над големия град,
сенките се движат в необикновен парад,
прозорчета малки, потъмнели от дим,
разказват за път недостижим.
На ъгъла, пропити от злоба, ...

Каляска за милейди - край
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...

и всички ми говорите за този дъжд
и как покривал покривите
как като разтвориш дланите
прозорците
потича следва линиите на ръката ...

Не отговорих на звъннала любов.
Земята тъжно потрепери
и безпреструвно криех този зов,
с дъждовното небе й отговорих.
Самоуверена бе моята любов, ...

Нощ студена, тъмна,
нощ безкрайна.
Броди в мрака някъде там
едно сърце, защо, не знам.
Сълза отрони се една ...

Сън да беше, вик или огън...
щях да те някога досънувам,
да изкрещя или да съм пепел,
а ти си Любов и все те обичам.
Сутрин се будя със светла надежда, ...

Сам - в стаята
със паяжини по ъглите
и мебели прашасали,
останах сам с мечтите,
загубил съм стотици битки, ...

Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,
и крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах
и жива вода от усмивката нежна отпивах.
Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали ...

Надрусаните сгради, изрусени
от щедрите ръце на пубери,
да легнат искат по корема си,
вените с ръкав пристягат -
и чакат свойте дилъри във бурените - ...

"Oбичам те, мое мило Отечество!"
“Oбичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце…”
Така Любен Каравелов описва своята любов към Отечеството в повестта си “Българи от старо вре ...

Имаш личен живот,
в който няма къде да отседна,
твоят автопилот
в тайни мисии все те обсебва.
Пак си нещо сърдит, ...

За първи път в живота мой
оказах се права, за жалост,
че ти си красив лик на измислен герой
и жените да лъжеш ти е слабост!
Бях чувала за такива като теб - ...

Седя на пустия ти бряг
и гледам синьото ти тяло
и в приказното огледало
откривам целия ми свят

Покори ме - защо ли, защо?
Покори сърцето ми -
просто ей така -
и каза ми после "Край!
Край на любовната игра!" ...

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледът ù!
С изтънченост тя не пленява, ...

Но това е тайна...
Имам точно четири будилника,
но не ставам никога навреме.
Някъде дълбоко из хладилника
пазя торта с вкус на хризантеми. ...

Скали високи, горди се издигат,
зловещи и коварни до небето стигат.
Аз стоя, прикована до скалата,
впила поглед в далечината.
Ето я. ...

Въпрос на... отговор
В есенно равноденствие лъчите и капките
половини са мои - слънчева и дъждовна.
И покълват бодли по стъблата ми, гладките,
а листата изсъхват в колебливост сезонна. ...

Заспивай,
аз ще пея със капчука,
под звездите ще лежа,
нежен вятър ще внеса
сред четири стени от суета. ...

Защо ли са тъжни очите ти -
копнеж ли крие се в тях!?
Защо ли напират сълзите ти -
порой от нежност и страх!?
Защо ли ме гледаш унесено - ...

Влюбена в...
Песен на птици, от Юг долетели;
Ручей събуден, напевенo игрив;
Облаци пухкави – стъпчици бели;
Лавина от цвят по поля и гори; ...

ПОСВЕТЕНО
1. Чувствата си за тебе аз раздадох,
душата си на Дявола продадох,
отрекох се от себе си дори,
та щастлив да си. ...

Мракът бавно попива в кожата ми,
като отрова силна прояжда тъканите ми.
Какво стана, какво сторих,
нима тази болка тъй жестока
по този начин аз заслужих. ...

Животът е... безкраен кръговрат,
а любовта... пътеката към ада.
Прашинка съм, във тоз огромен свят
една прашинка малка, ала страдам!
Летя без цел, посока и компас... ...

Усещам всеки тласък на сърцето ти,
когато бие глухо, тихичко до мен.
Разбирам всяка бръчка по лицето,
нанесена в поредния омразен ден.
Всяка нишка, от сребро изпредена, ...

"Сърцето казва: "Направи го", Умът крещи: "Недей!"
В очите ми жажда пламти,
жажда за погледа ти.
Отново усещам чувство силно,
но е сладко... мъчително. ...

Последните искрици на деня
отиват си със стъпките ми тихи.
Реши да ми поискаш свобода?
Добре. Така да е. Иди си.
Аз ще дочакам мракът да съзре ...

БРАДА
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.
(Дзенбудистки коан)
Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама. ...

ПЕСЕН ЗА ДОБРИНАТА
Колко е безценна наш'та добрина!
С нея във сърцето ми има светлина.
Дори пред милиони, милиарди пари,
аз си избирам да бъдем добри! ...

Мило мое момче,
Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не ...

Среща
Иван Апостолов- летец
Георги Иванов- космонавт
и колегите им
В залата малка цари тишина. ...

Любовта – страстна и трагична, вечна и непобедима, представена като от книга, не винаги е такава. Всъщност рядко е такава. Да, любовта е онова чувство, което всички познаваме, което ни кара да летим и да виждаме света през розови очила, но любовта е и изпитание. Изпитание за човешкия дух и самоопозн ...