Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа
Идеята за Градината ще разгледам не в смисъл на това какво трябва да съдържа тя, а като едно понятие и явление, което датира още от Адам – време, и за което явление се смята, че представлява фактор, който утвърждава живота в неговата жизненост ...

Ти – без въпроси,
без отговор – аз.
А е толкова просто –
среща на двама.
Внезапно докосване ...

Любов си ти – прекрасна, негреховна,
любов – в живота, който ни събра!
Но пихме с теб от чашата отровна,
когато чувство някакво преля...
Изтече върху пода и го смачкахме, ...

Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири. ...

Обичам те повече с всеки изминал ден,
обичам те, дори да не си до мен.
Ти си момичето, което ме прави щастлив,
ти си момичето, което ме поддържа жив.
Без теб няма начин да оцелея, ...

Безполова съм. Евала, успя
във късче мрамор да ме трансформираш.
С оловени зеници съм сега,
с нов поглед- безразличен и пронизващ.
Флиртувах с пет, петнайсет, петдесет, ...

Какво следва?
И такаааа… Дойдох в Гърция, поработих (на старата работа) и се сетих да пиша, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.
Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…
Ама аз, ако исках да се омъжвам, нямаше да ...

Влюбена
На Х. А.
Очите ми все повече тъмнеят,
поглъщайки те в своята дълбинност,
сърцето и душата те копнеят, ...

Не му трябваше време да скърби,
веднага намери как да се задоволи.
По същия стар и сигурен начин
върви свдигната глава.
А аз поех по лошия път ...

Ненужна ни е вече любовта...
прокъсана от грубите постъпки,
пришивани с конци от самота,
останалите само нейни кръпки.
Разкъсана защо ни е сега... ...

Сълза а изгаря тя плътта
събрала яростта и горчивината на деня
сълза че няма я вече любовта
Погледът ти леден душата ми смразява
и на кръста сякаш заковава ...

Рисувам с пръсти по тялото ти.
Поставям цветовете с устни.
Като художник, творящ възбуда.
Върху платното нарисувах теб.
Както ти рисуваш мен с пръсти. ...

България, моята страна!
Ах, колко е красива нашата страна!
Има тъй красиви планини,
невинни малки равнини.
Полета, пълни със народ, ...

Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени. ...

Записах се в отбора на живота.
Играе ми се истинска игра -
по правила, зададени от Бога,
където има вяра във целта.
Макар че непохватно още стъпвам, ...

Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори, ...

Прости ми, че избрах да те обичам!
Прости ми, че ми даваше крила!
На душата ми ù трябваше тъй малко,
за да повярва в себе си и в света.
Прости ми, че, политайки в небето, ...

Зелени клони. Полумрак.
Мъждукащ пламък. Полъх слаб.
Усойно място. Мъглив килим
като разстлан над мъховете дим.
Невидим тайнствен силует ...

Ще можеш ли?...
Разхвърляна сред хиляди надежди,
страхът е гост на всяка до една.
Пленена от нестихващи копнежи,
лутам се и търся... светлина. ...

Къде си, свобода?
Толкова чакана и винаги жадувана.
Иди си, самота -
понякога нужна, но никога бленувана.
Вечно търся красотата, ...

Ще нарисувам... истината за тези, които имат дързостта, защото вече е необходима дързост, да бъдеш себе си (човек), такъв какъвто си.
В ранна пролет съм в гората, всички птички вече са тук, за да изградят своите семейни гнезда и не само за птиците е такъв моментът, но и за всички диви твари.
Гората ...

Ти реши да си тръгнеш от мен.
Не ми каза, просто замина,
като малко прозорче във мен
се затвори... навярно завинаги.
Ти бе по-тих и от вятъра ...

И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се стор ...

И искам вяра да ти дам,
че утре ще е по-добре от днес
и ти дори ще ми повярваш
но за да съм честен, прям
аз ще ти кажа: ...

Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...

Вися между четири посоки
с колебания най-дълбоки.
Чудя се коя да избера,
мислите си как да събера.
Колебанието май заседна ...

%
Ей, не знаех, че имаш там съседка от България! Виж ти! Да живеете двадесет години в един и същи вход и да сте само на “добър ден”, а сега, само с едно стихче, нещата да се обърнат на 180 градуса!
Радвам се, че е плакала, когато го е прочела, Светочка! За нея самата се радвам! И за теб, че си откри ...

Спомни си
Не съм аз тази, дето ти се иска.
Не съм аз таз от твоята мечта.
Не съм оназ красавица богата,
родена в приказки хиляда и една. ...

Закрила и целувка...
Има дни в живота, в които всеки от нас търси закрила! Има дни, в които на всеки от нас му трябва топлина и повод за усмивка. Може би съществуват и такива моменти, за които всяко момиче си е мечтаело, т.е. момента за дългоочакваната любовна целувка. А задавали ли сте си въпроса: ...

You're the one for me
You're my ecstasy
You're the one I need
Get down
Get down ...

Потап и Настя Каменских - Край ми э ривер
Если у вас есть ручки, тогда хлопайте в ладоши, - Ако имате ръце, тогава ръкопляскайте!
Для вас поёт Каменских Настя и Потапенко Алёша! - За вас пеят Настя Каменских и Альоша Потапенко!
Покатилась с горы вниз любви лавина, - Свлече от планината любовната лав ...

Us5- Не мисля така
Интро:
Не мисля така!
Оо, не!
Оо, не! ...

Пролетна гора.
Здравец и свежи треви.
Не броя дните...
Пролетен изгрев.
Небе, песен на славей ...