Искам ново перде.
Тапицер за диване
и ракия с мезе,
и да звънна на мама.
Да ми купиш сладкиш ...

Понякога с песни описваш чувствата си,
а понякога и със стихове,
но когато любовта ти е далеч,
болката те пронизва като меч.
Аз съм едно птиче и идвам при теб, ...

Имам боб против леща
и леща за хвърляне по под,
гледам на ходила.
Бъдеще гадая по Хитър Петър карта.
За добри деца - хвърлям бой ...

Тъжно е, когато теб те няма,
животът е измама,
а времето минава,
но споменът завинаги остава.
Животът сложно нещо е, ...

С думи сладки и усмивки омая ме тоя
и сега ще копнее за него душата моя.
Веч сърцето ми не е студено към оня,
за когото дори и вятъра ще догоня.
И тъй зароди вражда между мен и нея – ...

Попивам със длани
от чувствата, избили по твойто лице.
Не съм аз вече същата,
която познаваш отпреди ти, момче!
Пораснала съм до болка от "себе си", ...

Мислиш ли си за мен сега,
тънеш ли там някъде в самота.
Плаче ли сърцето ти така,
както моята наранена за теб душа .
Давиш ли се от мъка ти, ...

Ужасно трудно е да ти го кажа,
щом видя те и ще ми се да се откажа
от чувствата и болката в гърдите,
защото ти си мойто щастие във дните.
Понякога те дразня даже, ...

Заслушана в един безумен вятър
заплашващ да изпепели граденото
рисувам си по мен сълзи от камък
а по гърдите кича непотребното…
… навън дървета са извили ...

Аз съм днешния Дон Кихот.
Аз се боря за губеща кауза
в този подъл живот – грешен, злобен, суров,
непрактичен, нечестен и зъл...
Аз се боря за въздух, за живот, ...

Обичах, разлюбвах, рушах и създавах... Как да бъда пак същата?
Аз бях себе си! Преди!
Влюбих се! Обичах! Вярвах! Исках! Желаех! Лъжи не съм изричала! Бях истинска! Бях щастлива! Усмихвах се! Давах! Раздавах се докрай! Но бях излъгана! И всичко свърши! Еми да, няма как да е друго! Какво бих могла да ...

Скрита истина.
Страх с вързани очи.
Спъва се лъжа.
...
Завързан разум. ...

Бяло, бяло, бяло, навън – всичко е бяло
Бял лист
Бяла принцеса
Белият принц
Бялата жаба ...

Да те поканя на щастие? С надежда се опитвам да го продам - това мъничко мое щастие, за да купя с него искрена усмивка...
На дансинга, на малкия ни кръг, който май започнал е да ни души, аз искам да танцуваме, забравяйки за публиката, сценичната треска, може би неточния костюм, а просто да танцуваме ...

Казват, че за силните, решителни хора няма пречка към онова, което искат. До скоро и аз вярвах в това... Преживяла съм какво ли не – болести, бедност, болка, жестокост... Нищо не можеше да ме спре да изживявам пълноценно живота си, защото вярвах в себе си и в силата да извоювам щастието си... И посл ...

Ще бродя с длани, където искаш ти!
Ще пускам палаво език, където искам аз!
Ще ме изпиваш яростно с очи и ще ме молиш
двамата да сме сами!!!

Една нереалистична загадка, която предизвиква всяка част от теб, но отваря път към бъдещето. Чрез собствените ни чувства ще разгадаем необяснимото, защото те са тези, които проникват в недостижимото за очите ни. Те пресъздават една магия, сякаш ни поднасят щастието редом с тъгата - това е силната ко ...

Като четири сезона
(Животът отлита, сякаш в година е събран)
Човек отваря очите си за света през пролетта. Жаден открива дребните неща около себе си. Изпълва малката си още душичка с аромати, звуци, цветове, които времето не може да затрие. Нехайно къса цветчетата, любува се на всичко. И приказен из ...

Ражда се живот, нова светлина в тунела, искра, жадуваща да вкуси от живота - дете.
Денят е красив, но никой не забелязва това, защото е погълнат от своето ежедневие. Никой, дори за миг, не вдига глава към небето, за да види яркото синьо платно, приличащо на далматинец, прорязано от слънчев лъч. Нико ...

Бях свещица, лумнала във тъмнината,
в светлината на деня – изгарящ пламък.
Плаче восъкът, във капчици се стича,
топлината ни събрал.
В дълбините на очите ни щастливи ...

Моята политическа култура (в европейската проекция на България)
(есе)
България в Европа? – Да, България е там, където е от самото си създаване преди четиринадесет века – на континента Европа, но говорейки за страната ни като за член на Европейския съюз (ЕС), нещата не стоят по същия начин. Официално ...

ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...

Маргарита
Добре де! - предизвиквам те, море!
Къде е той – очаквам да ми кажеш!
Недей ме гледа! – като две и две
ще хлътна в тебе и ще те накажа! ...

Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...

Закъсняло те обичам.
Не намерих думи за любов.
С вятъра те търсих
по шубраците,
и догонвах писъка на птичи зов. ...

... ХУДОЖНИК
Като стъкло асфалтът е леден -
образа ти там с лунен лъч изписах.
Трепери в студ деня пореден-
чакам те, самотен и орисан. ...

Дано сега да си щастлив
и всичко да ти е на късмет,
с две сърца си се сдобил,
върви си смело ти напред.
И всичката любов с теб си я вземи, ...

Не знаех колко нужен си ми бил
и как до болка силно си ми липсвал.
В годините къде се беше скрил?
Сега си с мен - така било е писано.
В кръвта ми като наркотик се вля, ...

Нощ без звезди,
спомени прашни
и смешни мечти.
Абсурдно... страшно...
Всички се смеят ...

Охолен живот живея -
да съм силна не умея.
И затова луксозно преживявам,
да плача често си позволявам.
Лукс си е да падаш и на колене, ...

Най-близките остават ми високите и ниските,
посоката, която дават и насочват мислите!
Сричките броят им, избълвани в такта,
дори паузата за поемане на въздух кратка.
Това съм аз и резонанс в слушалките! ...

Любовта
Тя е смисълът на живота ни,
тя е въздухът, който дишаме.
Тя е усмивката на лицата ни,
тя е човекът, когото обичаме. ...

В дебрите на пустотата
изгубих си душата.
Кое е грешно? А кое не е?
Във дълги нощи мен безсънието зове...
И тъй... затварям си очите, ...

Когато затихнат отвън гласовете
и стъпките спрат да разсичат покоя,
човекът, загледан как лампата свети,
отново остава със мислите свои!
Струи светлината през вестник прочетен. ...

... наситено с озон...
(... или завръщане...)
(tania & pureblack)
Когато на планетата се приземят,
повече от сто метеорита, ...

Безлунна нощ и плътен мрак
и, сред страдания роден,
във мен се впива като враг
пак спомен вечен... притаен...
Оголва рани със зъби ...

Стогодишно дете плаче
и пие ракия.
Млякото отдавна свърши.
А вкусът му е забравен.
Сънува майка. ...

Време е да ти говоря свят
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...

Със стиснати зъби избутвам зениците,
да погледнат натам - където е...
"малко преди да започне безкрая".
Усмивка, застинала от хилядолетия с
прогнилите зъби на изпуснато време, ...