ТЯ-ТОЙ
ТЯ - със дъх на срамежлива роза
ТОЙ - жадува я като дневна доза
ТЯ - обрича го на блян
ТОЙ - от нея вечно е пиян ...

Обичам те...
И не, не те познавам...
Обичам те...
Не питай ме за смисъл -
душата ми, ...

Сърцето ти, сърцето ми
Във полумрака плуват две очи,
две думи с дъх на нежна обич,
във океана светят две звезди -
сърцето ти, сърцето ми... ...

Някога, много отдавна, още преди първия човек да бъде сътворен, на земята бродиха други същества. Те бяха подобни на човека, но не напълно. Цивилизовани и щастливи. Имаха си и собствено царство, с цар, чиято дума ставаше закон мигновено, щом бъде изречена. В това царство съществата приличаха ужасно ...

(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор. ...

хип-хоп версия на популярното парче на Ред Хот

Настойчиво двама се борим над едно уравнение:
да се умножим как? - като между нас е деление.
Опитваме с корени, степени, дори и с квадрати,
но не успяваме да настроим верни координати.
В разрешаването на нашата така трудна дилема, ...

ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да ста­не. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...

Събуждам се на сутринта с натежала глава; наново нахлуха мислите от предния ден. Днес трябваше да бъде погребението. Досега през живота се не бях присъствал на погребение, с изключение на един случай от моето детство, когато почина един мой съученик и учителката ни заведе целия клас да присъстваме н ...

Остаряхме, любов,
не усетихме как.
Но тръпне сърцето
в очакване пак.
Пролет да дойде, ...

Ти имаш много имена:
сутрин си девойка, обед госпожа,
вечер си незнайно каква.
Събрала във себе си безброй настроения,
сутрин сърдита, обед добра, ...

Научи ме на полет и на дишане
още от първия ми дъх.
И храм издигна ми сред птиците -
по-лек да бъде моят път.
На входа на душата ми като закрилница ...

Зазида ме във мислите си пясъчни
в пустинята на твоето сърце,
във ямата на прашните ти спомени
зарина там и моето лице.
Изтръска и праха от мен по себе си. ...

Не искаш да ме слушаш!
Не искаш да ме виждаш!
Не искаш да ме знаеш в този свят!
Не, няма да нахалствам!
Не, няма да досаждам! ...

Дали миг любов хлад ще вее с години,
а ти ще си спомняш Вулкан,
ще търсиш страстта във очите ù сини,
но там нежността ще е грам?
Това, ти - Човече, не може да знаеш, ...

Мистерия, магичност и реалност,
даряваща живот със благослов.
Събрала в същността си тя омайно,
Бог с дявола, амбиция с любов!
Привличаща с дъха си самодива, ...

Слънчево зайче
На миглите ми заспива
сълза
самотно-горчива -
бисер от раковина отронен. ...

Стискам в шепи зърна,
ще покълнат в ръцете,
взели от мен топлина,
малка част от сърцето.
Крия в пазвата птиче ...

Карах със шейсет. Тананиках си нещо. Минавам по това шосе всеки ден. Беше заснежено. Подцених пътя. Не предположих, че е и заледено. Навлизам в поредния десен завой. Колата поднесе надясно - не ми се бе случвало досега. Опитвам се да я овладея. Последва остро поднасяне наляво. Неконтролируемо. Неоча ...

На Весела
На чудото сега се уповавам.
Невидимо го има.
Вече знам.
Защо мълчиш? ...

Говоря само истини, деформирани в различни пропорции.
Обичам да ви храня, но само с малки порции.
Не ми трябва слава, нито телевизионни ротации,
мога да ходя с вдигната глава, без да оглавявам класации!
Не съм поет, нито критик, аз съм просто аз! ...

Не искам да си вятърът в косите,
но ураганът искам да утихне,
в двете ти ръце да се притисна
и да усещаш моите мисли.
Не искам, а ми трябваш като въздух. ...

Дали е само чувство любовта?
Дали обичаме веднъж в живота?
Една целувка мигом в нощта,
един живот, живян накратко...
Дали случайно искаме така ...

Сняг
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света ...

Сътворена от ребро -
онова,
което ти липсва.
Изваяна от любов
и за любов. ...

Колко думи изказахме
Колко чувства размазахме
Даже вече не броим
Хиляда пъти не един
Мъчим се да си простим ...

Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята. ...

Мое влюбено нежно сърце,
пак разпръсна,
раздърпа душата
твойте тънички нерви,
артерии, ...

Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...

Ще ти драсна клечка кибрит.
И ще запаля цялата ти същност.
Ти ще ми казваш на мен ,
че глупачките само се влюбвали.
Ти ще ми казваш, че вчера, ...

Той никога не чакаше субсидии,
за помощ не протягаше ръка,
ореше сам своите ниви,
развъждаше тежки стада.
В кошарите - овце триста броя, ...

Не ме моли!
Със изгрева отидох си и аз.
Не ме търси!
Със залеза се слях.
Не искай да вали! ...

Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала. ...

Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама... ...

Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...

умрях
не личи ли
вече съм сянка
още няколко шепи
разкъсани дни ...