Вчера с теб се запознах
и веднага ти ме облада.
Как сега да престана да си мисля
за теб и нашата малка мечта!
Ние паснахме си веднага, ...

За миг поне
Повиках те в безкрая,
чу ли ме, кажи?
Това съм аз,
самотна, бяла, жива. ...

Ние, скритите
Ние сме много и силни, но не всички сме еднакви.
Разхождаме се неустрашими между вас,
приятели сме с вас, но никой от нас не е като вас.
Мислите си, че ни познавате, но не знаете нищо за нас. ...

Светлината я няма и мракът нахлува,
и моето съзнание кошмари сънува!
Откакто си тръгна, ми взе светлината
и без да се замислиш затръшна вратата!
Как във тъмното без тебе да вървя, ...

След страха от ирония, гняв,
аз обичам безумно пороя.
Той отмива изгнили листа
и разкалва кръвта ми след боя.
Отнася страстта, любовта ...

"А какво по-добро средство от целувките - реални или мислени
да докажеш чувствата си!"
Мигът
Пламъци страстни
изгарят душите ни. ...

КОЛЕДА
Дядо Коледа с шейната
дава дари на децата.
През нощта не го усещат,
но със обич го посрещат. ...

Понякога съм тъжна и сама,
кънтят ми мислите, с жестоко ехо.
Само с котката в моята пола.
Тя мърка. Аз, вторачена в кафето,
търся изводи, планове кроя, ...

Имаме си ние наше, малко бебо,
идвам ли във "Младост", питам аз - къде го.
Хващам малките пръстенца,
като морковчета "бейби" са, като кутренца.
Бузките му сладки аз докосвам, ...

Светлините на града приглушено гаснеха. Следващият ден беше работен и много от хората вече бяха приключили своето ежедневие и уморено се отпускаха в леглата си.
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя з ...

Дали Времето успява да пребори всичко...
Или остава горчива вода в чаша печал...
Небето полегна в скута ми тихо...
Станах за миг аз
Небе - пълно с печал... ...

След големия ентусиазъм на Очакването и радостната еуфория на Началото идва ред на най-трудния етап по пътя към успеха – Изпълнението. До известна степен е лесно да си фантазираш, да мечтаеш и да очакваш хубави неща от живота. Лесно е и да правиш „първи копки” по десет пъти за едно и също нещо. По-т ...

Живей
и побеждавай този свят
Той иска да го побеждаваш
всеки ден
той е създаден ...

Какво и кога
Един жест, но на място,
една дума, ала навреме.
Човекът усеща прекрасно
какво от живота да вземе. ...

Вървиш и пак не спираш.
Кръстопът - сега накъде?
Да останеш тук? Не! Така умираш!
Тръгваш пак - все едно къде.
Сгрешил си пътя - връщаш се назад, ...

Ако дори една калинка стъпчеш, Пепеляшке,
бързаща в омарата на розите, в надипления здрач,
за среща с най-мечтания, ако дори една
калинка стъпчеш, знай -
градината и аз, и вятърът ще се разплачем. ...

3авет
В очите ми разчиташ пъклено писмо,
ала погледът ми е прозаично огледало.
Зад рими скрит, разколвах завито зло,
не спирах, макар и себе си отричайки. ...

Ще съм на вятъра крилата –
след теб ще тичам до премала,
ще кърша клони, ще се надбягвам с птици,
ще те посрещна с утрото на хоризонта.
Ще те помилвам като слънце, ...

Така сме ние –
двама слепи -
мечтаем и чертаем
слънчеви пътеки.
Не ни е страх ...

Ще препишеш наготово моите думи,
но чувствата как ще препишеш?!
Предусещам: зареждаш думите като куршуми,
после – стреляш, без много да мислиш!
Ще простреляш от упор сърцето ми, зная! ...

Защо ли винаги снежинките
ни правят толкова щастливи?!
Защо ни връщат спомените мили...
За детството, за палави игри,
за случки със приятели добри! ...

На Румяна Тодорова
----------------------
Днеска цветето полях,
ала взех, че го oлях.
На телевизора ми си седеше, ...

От далечноста в отношенията
между човеци, които обичам,
няма
топлина в живота ми -
смисълът на дните ми. ...

В снега е цъфнало кокиче
под слънчевата благодат.
Орисано е да обича -
безценен от небето дар.
И въпреки студа се радва, ...

В онази пролетна утрин се събудих рано. Слънцето тъкмо си прокарваше път между блоковете наоколо. Погледнах към небето и за моя изненада не видях нито един облак. Помислих си, че това ще е първият слънчев ден тази година.
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десе ...

Въздишка съм - изплакана в нощта...
Милувката - събудила те сутрин рано.
Аз капчица съм утринна роса,
полепнала на мъжкото ти рамо.
Копнежът съм - на пъстрата дъга, ...

Двете тополи вънка под стряхата,
двете тополи с изгнилите вече листа
с клони чепати ожулено махаха,
сякаш молеха, сякаш зовяха дъжда.
Той ще дойде, син и студен, ...

Подобен на тънка изпъната струна
извива се Млечният Път във нощта,
но люти в морето на мойта душа
с бяс вихрят се четиристотин тайфуна.
Дори да застанем край кротка лагуна, ...

Вземи ме, ветре,
на ръце!
Не ме жали,
високо ме издигай!
До най-далечните звезди! ...

Поляга мъжкият му свят
до спящо безразличие...
Нощта потъва в лилав цвят,
а дните са двулични...
Приспива тихата си страст, ...

Душата ми
Искам да потъна в себе си. Не знам защо изпитвам такава необходимост. Понякога се откъсвам от собственото си Аз, политам нагоре и се наблюдавам. Все едно, че съм друг човек. Виждам някаква фигура, която крачи – чужда и нереална, смачкана от дните, уплашена и търсеща да се захване за нещо. ...

не е тайна...
… когато
не можеш да скриеш
парченцата горест
в раздраната роба ...

Стъпваш тихо с нежност и тъга,
малка балерина във кутия...
Въртиш се в кръг, а музиката плаха
посочва ти къде отиваш.
Мелодията те разплаква бавно, ...

Тишина, не разкъсвай така безпощадно
сърцето посърнало, обвито в парфюм на тъга.
Не гори безразлично мостовете,
които строих към брега.
Остави на мира вече тази ...