Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386K resultados
Неосъществима мечта
🇧🇬
Под лъчите на слънцето двама
ще се слеем във една душа...
Душа, осветена от слънце,
опазена под неосъществимата мечта...
Ще докосвам със очите ръцете ти, ...
Идиот такъв, нещастник, педераст...
Отблъсна ме. Защо сега ти пука?
На точки ме наряза с твърдо: "Пас.",
от ужас, да не би да сгазим лука.
Оставих те. Забравих, че си бил... ...
Ще докосна аз нежно твойто мраморно тяло
и с пръсти ще милвам лицето ти бяло,
от уханната кожа любов ще събирам,
ще те галя безспирно и в екстаз ще умирам.
В нощта на очите ти аз ще потъвам, ...
"Жив е той, жив е, лежи и пъшка" -
на кой ли му пука за раната мъжка.
Вълкът да го ближе - някой ще каже,
така му се пада, бе, щом мисли за назе.
Той пък защо ли, защо да се връзва, ...
"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...
Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото ...
"Любовта не е никога толкова силна, колкото когато те кара да страдаш!"
В едно потайно кътче на моето сърце
остана обичта завинаги заключена,
а беше по-невинна от усмивка на дете,
по-нежна и от тиха песен люлчена. ...
Покани ме в душата си на гости,
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...
Никой не посрещна ме сърдечно, ...
Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
Пръсти по тялото се спускат. Докосват нежно, галят те - пареща, възбуждаща, така гореща. Дланта ти в моята се крие. Очите ти ме успокояват. Устните целуват - парещи, прекрасни. Жената в мойте очи. Единствена за мен си ти.
Хубаво е човек да се разтоварва и да си споделя, обаче нека бъдем честни, на кой му се четат банални мелодрами, напудрени и издокарани като малолетни пред входа на нощна дискотека? Или може би сме искрени фенове на гениални любовни рими и символика от рода на „моето сърце – твоето дупе” и тем подобн ...
No veo la hora de colgar mi saco en tu ropero
No veo la hora de cantarte hasta dormir
No veo la hora arrullar todos tus suenos
y me desvelo pensando en ti.
No veo la hora de contarte algún secreto ...
Житието ни
Животът - една много сложна и в същото време съвсем нормална дума. Как може да я оприличим обаче правилно, така че всеки да намери смисълът в нея. Какво всъщност разбираме под тези никак непрозрачни букви? Това може би трябва да си постави пред себе си като задачка, всеки един жител на Бъ ...
"Desire"
A lover knows only humility, he has no choice.
He steals into your alley at night, he has no choice.
He longs to kiss every lock of your hair, don't fret,
he has no choice. ...
Търся пътя към твоето сърце...
Обичам те наивно... като малко дете...
Търся звездите в твоите очи,
по тях да гадая обичаш ли ме ти!
Обичам те безумно, не зная как да ти го изразя... ...
Изходът или възхвала на Златния храм - VI. (роман)
🇧🇬
8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...
Песен, без ритъм, без глас,
история, която знам само аз,
тя разказва за две очи черни,
два тлеещи въглена, на господ неверни,
един образ, като смъртта тъмен, ...
Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...
Глупава ли съм да вярвам, че животът е прекрасен, и че все пак хората наистина могат да бъдат "ХОРА"?! Глупава ли съм да мисля, че всичката болка, която изпитваме, я изпитваме, за да ни се върне после с двойно повече щастие...?! Глупава ли съм да мисля, че светът и всички в него могат да бъдат много ...
Спомените ваши само ви остават,
даже и след края те си продължават,
винаги налични, винаги в подкрепа,
винаги обични в джунглата нелепа.
Спомени прекрасни, спомени ужасни, ...