Златният залез вплита в сърцето ти лъчи,
нежни ласки стели в копринените ти коси!
Под дългите ти мигли светнали са твоите аквамаринени очи,
в усмивка разтегнати са устните ти рубиненочервени!
И минало, и бъдеще ти забрави! ...

Тази нощ те каня, мили,
на тежък пир да се гостиш;
да вкусиш ти от мойте сили
и после тихо да заспиш.
Сред сенките и балдахина ...

Чакам...
Чакам ли? Чакам какво?
Дъждът. Капките.
По тъмните улици
плъзнала сива мъгла. ...

На трамвайно билетче написах
няколко важни неща,
после го сгънах и май се залисах,
оставих го нейде така…
Дано да го намери някой, ...

Глава 1
Събуди се и помириса свежия въздух. Зърна скрежта. Усмихна се на зимата, а после усети как ледена ръка гали шоколадовите й коси. Усмивката изчезна от лицето й. Тя се надигна, за да види кой бе прекъснал насладата й. Когато погледна кървавочервените му очи, първоначално се изплаши. Тя бе гото ...

Обичта и той не е заслужил.
Не се е борил, не я е пожелал.
За нейната любов не би се трудил.
Да каже "НЕ!" не е посмял.
Усмивката му ведра, дяволита, ...

Мила, усмихната, учтива
и съвсем мъничко приказлива :) ;)
такава съм и много себе си обичам,
винаги бързичко тичам,
по цяла вечер аз ви забавлявам, ...

Втора глава
Писмото
Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживяван ...

Защо тъй бързо тръгваш си от мен?
Заглъхват бавно стъпките ти в мрака...
а мисля си, че, като всеки ден,
отново ти на ъгъла ще чакаш...
За менe всичко сякаш беше сън. ...

Ресторантът беше хубав, през последната седмица ходеше толкова често в хубави ресторанти, че вече не й правеха впечатление. Пък и винаги беше толкова напрегнато в тях – вниманието към дребните неща в поведението на другите, пазенето да не изтървеш неуместна дума, старанието да си на нивото, което оч ...

Като вълна идваш и си отиваш. Като буря се ядосваш, като лед замръзваш, като мъгла изчезваш в сенките. Като сълза си, която чака да бъде изтрита или избърсана, като усмивка, която чака да бъде вдигната на устните, като буреносен облак показваш гнева си. Като буря издаваш как и колко страдаш, като цу ...

Little Lotte
Защо ли малката Лоте в ъгъла ридае?
Защо не се смее, защо не играе?
От толкова чакане тя се отчая –
дали Angel of Music ще слезе от Рая. ...

По мотиви на Димчо Дебелянов
Аз мечтая, летя и унивам -
непокорна, капризна душа,
окрилен и възторжен съзиждам
и отчаян отново руша. ...

Тъжна неделя
Днес е моята тъжна неделя
и небето пролива сълзи,
този дъжд от света ме отделя,
а напук все по-силно вали. ...

Ти, ти си виновен. Ти ме направи такава. Ето, силна съм. Нали на това ме учи - да не споделям чувствата си. Да не плача за нищо! Защо не съм щастлива? Сълзите в мен напират, но както ти ме учи - никога те не прекрачиха границата. Нито веднъж не са ме помислили за момиче с проблеми. Те винаги знаеха, ...

Неочаквано обаждане и среща.
Скромни думи, приятели, кафе.
Пътища различни съдбата ни посочва.
За малко ни събира, за дълго ни разделя.
Пленява ни носталгия ...

Ангели се спускат от небето,
в рая ли съм аз, или на небето,
красота, видяна само веднъж,
веднъж и във една любов.
Небесата се отварят, ...

Говорим си ясно и бавно.
Сериозно говорим. Мълчим.
Но чувствам, че вече отдавна
излишно си вдигаме дим.
Говоря ти нежно, гальовно. ...

аз зная колко пъти с други те делях
за да не забравя как със тебе бях
не мога да приема че с други ти си бил
но каквото и да правиш за мене ти си мил
не се опитвай да се скриеш ...

И днес в офиса часовете се оказаха болезнено дълги и изпълнени с много ненужно напрежение и злобни подмятания. Всички бяха изнервени покрай предстоящите коледни и новогодишни празници, затова Елена беше повече от щастлива, когато последният ù работен ден за годината приключи и тя се прибра у дома. Т ...

Както обикновено, рано сутринта беше време за закуска. Децата имаха голямо междучасие и отиваха в закусвалнята на училището, където ги чакаха заруменели закуски.
Най отпред на рафта се пъчеха милинките, после баничките, предвождани от своя председател г-н Баничко, а най-отзад кифлите, начело с елега ...

Всеки човек е уникална личност. Въпреки това, той може както да прилича, така и да се различава по своя характер и навици с другите хора. Въз основа на тези еднаквости и различия той съумява да избере приятелите си.
Склонни сме да търсим себеподобни, на нашата същност, хора, защото комуникацията ни ...

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!
Но чух гласа ти, беше безгрижен, ...

Знаеш ли какво значиш за мен?
Знаеш ли, че за теб мисля всеки ден,
знаеш ли, че копнея за твоята целувка,
знаеш ли, че живея за твоята прегръдка?!?
Знаеш ли, че за мен си въздух, вода, светлина... ...

* * *
Ще се обърна!
Въпреки че знам:
когато
се разделят силните, ...

Когато смъртта е най-желаното спасение,
а нямаш право на това...
Когато е изстинала кръвта във вените,
а тялото е веча без душа...
Когато всяка клетка е взривена, ...

В стария театър с избледнели декори
отново раздават се роли
трагично-комични и малко цинични,
но всеки за роля се бори.
Красиви контеси и нежни принцеси ...

Две очи прекрасни.
Като две езера, блестящи на лунна светлина.
Блестят в моята душа.
Озаряващи я с неземна красота.
Пътя ми показват в нощната тъма. ...

Да изплуваш от дъното
Споходена от чудодейна сила,
големи глътки от поуката изпила,
отърсваш се от тежко бреме -
за промяна, казваш, че е време. ...

Любов ли е това, което чувстваш?
Любов ли е това, което чувствам аз?
Защо в душите ни е толкоз пусто,
или преливат те от страст?
Не мога аз без теб дори минута. ...

E For Extinction
I'm not the same as yesterday
Ooh... It's hard to explain
How things have changed
But I'm not the same as before ...

This is it, here I stand
I’m the light of the world, I feel grand
Got this love I can feel
And I know yes for sure it is real
And it feels as though I’ve seen your face a thousand times ...

I met my darlin' in the springtime
When all the flowers were in bloom
And like the flowers our love blossomed
We married in the month of June
Our love was like a burning ember ...

В теменужените нощи
може би, не спиш и влюбен
мислиш си за мене още
с тиха жар и порив буден...
И усмихваш се с надежда: ...

В забрава ще останат всички наши спомени, всички болки и сълзи, в забрава ще останат нашите мечти...
Забранявахме си да сме щастливи, искахме всеки да е щастлив и за себе си не помислихме, че и ние искахме малко щастие...
Сега е късно нали, да търсим изгубени мечти и любовта някак си вече я няма ние ...

Черни облаци обсипали небето,
птици в полет, неговорещи ( природата не разбираше от говор),
затворени прозорци,
несподелени мисли...
... делници, обречени в тайни. ...

Да си подредим клишетата изкусно.
Да ги пременим при нужда в псевдо-
сложно, псевдочувствено изкуство,
аплодирано, но чуждо и за нас!
Нека сме прецизни, точни в римите ...