Кажи ми нещо?! Още съм си същата,
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица ...

Препитание в моя град не открих,
затуй раницата нарамих -
и дълъг път поех...
- незнайно къде ще ме води!
Под закрилата на твоя химн, ...

Следмостия
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други. ...

- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...

Винаги, когато ми се отвори повече работа, си измислям начин да легна на сянка. Напоследък дори се влюбвах, но никак не ми се изясни защо Анджелина Джоли не проявява интерес към проблема с вятърните мелници и си ляга боса преди заспиване. Това не означава, че любимото куче на китайския император ще ...

Какво искаш още от мен?
Предавам се на порива и чувства,
предавам се и не искам да се боря.
И правя всичко... подчинена съм.
Какво искаш още от мен!? ...

Изгарящи океани
лава от мисли
синева
зарево изгря
светлинка ...

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
Душата ми, заключена послушница,
на вярата - мъждукаща следа,
сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
и своята спасителна звезда. ...

Облите дървета навън гонят вятъра. Измитат го от небесната шир. Устните им са напукани от разстояния. Които изпиват сока им. И розовата жизненост бавно се вкоричва и раздира от недостигане. Недокосване. Нецелуване.
Но тази вечер вятърът е лош. Метлите някак си не могат да го стигнат. И той развихрен ...

По снега бродят
слънчевите зайчета.
В стъпките им
кокичета цъфтят и
сънуват бяла пролет... ...

Всички пътища ме оставиха тук.
На целия свят съм
без път.
Глас нямам. Тишината ми е гласът.
Нямам истина. ...

В изморения влак се е сгушил измореният пътник,
надалече потеглил с надежда една.
По неравните релси неугледен вагон се поклаща
и го пита така:
- Накъде си потеглил, човече, трака-трак, трака-трак, трака-трак? ...

- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух, чух. Казвай сега, какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га, га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...

Седеше по залез на морския пристан
красив мъж с дълбоки, потайни очи.
Мълчеше и рееше поглед замислен
и с мъка удържаше свойте сълзи.
Сърцето му биеше лудо в гърдите, ...

Миг един като вечност
Видях в теб човечност
Миг и бях завладян
Поглед зажаднял
Вече бях ти задлъжнял ...

Aз искам,
искам...
Искам те сега!
И ще те искам още много пъти...
Макар в очите да тежи тъга, ...

Не пресмятай до секунда всеки час.
Не измервай обичта ни в джаули.
Не обръщай в сметки всичко между нас.
Колкото сме взели - толкова сме давали.
Не ми дължиш усмивки или истини. ...

Колко?!
Толкова истински са сълзите на дъжда…
Толкова нежно ме галят… за да не боли…
Толкова жадно пия… Не спирам… Още… още…
Толкова… колкото… да простя… ...

Мойта нежна душа се събужда
и с прозявка отваря очи.
Не че бях се оказала в нужда,
просто викнах й: ”Я замълчи!”
Тя с усмивка прибра се на топло – ...

Отново в плен на снимката от линка! –
лице красиво, нежно и добро.
Стихът ти строен – песен под сурдинка,
от сайта вие кръшното хоро.
Не мога своя поглед да извърна ...

Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...

... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...

Видях,
замръзнала роза, върху токущо падналия сняг.
Като капчица кръв, върху забулената земя.
Дали паднала случайно, от букет с обич избран
или ръка неблагодарна, я бе захвърлила без свян... ...

- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...

Не ми давай напразна надежда,
нямам нужда от това...
И сама виждам каква е реалността...
Ти си моята далечна звезда,
моята недостижима мечта. ...

Искам маска аз да сложа
и красива да е тя,
умело да прикрива
всяка паднала сълза.
Искам нещо да ти кажа, ...