Аз не бях...
Аз не бях вече нежна душа,
няма как, станах мъжко момиче.
Като други порасли деца
бях отчайващо необичана. ...

“Свободата е за начинаещи, робството – за напреднали.”
Това са думи на Иван Радоев, които сами по себе си казват много за смисъла на човешкия живот. Прииска ми се да ги припомня на онези, които ги знаят и да ги споделя с онези, които не са ги чували. Нужно е само човек да стигне до най-дълбокото на ...

Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изл ...

1.
Слънцето,
протягайки ръце,
лети към мене.
С какво ли паля ...

Кой си ти така да ми говориш,
врата ти след теб затвори,
помниш ли, сам си тръгна преди
и днес по бързо си иди…
Какъв си ти,човек без разум, ...

„Хората успяват, защото работят здраво.
Късметът няма нищо общо с успеха.”
В нашата история има много светли дати, много славни имена. Събитията величаят героите, а времето - тяхната съдба. Пътят, по който ние сега вървим, е пътят, по който са вървели нашите деди, път, осеян със страдания и радости, ...

***
Въздух не ми остана вече, разбери.
По-зле и от цигарения дим, отровен.
Заел си цялото място почти.
И викът от ярост, пак остава неотронен. ...

Животът ми е кръстопът
на вечното съмнение.
Душата е конфликт
безкрайно стълкновение!
Не мога вече да се боря ...

Когато
дочака
цветето
часа на
най-пълния цъфтеж ...

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.
Изписа ти възторга, радостта си, ...

В Салем, сред вихъра на страст,
от буйна ярост породена,
попаднах неочаквал аз,
сред грях безмълвен що превзема
девойки с нежна красота, ...

Красива луна сред безброй звезди,
спокойна нощ и тихи вълни,
съдба човешка под лунен пейзаж,
красива любов и пламък горящ.
Той ù шептеше тъй мили слова, ...

И ти можеше в мене да станеш “Специален”,
видях го в очите ти потресаващо сини,
във усмивка, контрастираща с тон официален,
в тези нечакани и непоискани рими.
И ти, като предишния смел рицар без броня, ...

Излез от мойте строфи
и стройни стихове,
бъди не принц измислен,
а истински бъди!
Мечтите ми ги сбъдвай, ...

Няма смисъл да живееш,
щом не знаеш как?
Няма смисъл да копнееш
по любимата жена,
след като не можеш да ù кажеш ...

Спри да пишеш! И без това -
стените са издраскани достатъчно.
Зазидан в тях е и последният ти вик,
откъснал се във миг на отчаяние.
Сега навред обхожда само самотата, ...

Прегърни самотата...
С топлина заличи я,
стигни до душата
и сълзите изтрий.
Воала тъга ...

В края на произведението е използван момент от "Реквием" на Моцарт. Останалото - музика, текст и аранжимент са мое дело.

Произнасяме думи тежки,
обичаме, мразим.
Душите човешки
заложено е да горят на огнени клади.
Кълнем се във вярност и чест, ...

Слепотата ражда ли лъжа,
щом сърцето може да обича?!
Любовта е с крехки сетива,
но е силна и на теб прилича!
Срещам с поглед твоите очи – ...

Време
Ти се движиш към мен като ледник.
Смилаш всичко пред себе си в себе си.
Аз стоя срещу теб и те гледам.
Омагьосан. Направо обсебен съм. ...

Вали ми на раменете тишина
и я дишам чак до задушаване.
Плъзва ми по вените - като отрова на змия
с горчиво-кисел вкус на пристрастяване.
Пристрастена съм с мисъл все да бягам, ...

1. Ти не можеш да обичаш и в любов да се вричаш.
Но знай, че всяка не можеш да притежаваш.
Ти жена не заслужаваш и само ще се надяваш.
Един ден ще съжаляваш и в краката ми ще падаш!
2. Не ще ме видиш повече в краката ти да лазя, ...

Погледни в очите ми, очите никога не лъжат,
усети целувката ми по-дълбока от вселена,
надникни в душата ми и виж болката ми,
болка от мълчанието ти, празния ти поглед,
без капка любов за мен, това ме убива, убиват ...

Черният кладенец на моето щастие
събираше сълзите на сърцето ми.
Безвластен участник от болка тресях се,
на бледия облък в мъглата на небитието си.
Призрачни сенки край мене кръжаха, ...

Бавно ме отпивай, сякаш
последна капка съм,
която те опиянява.
Останала е чашата ти празна,
затуй се наслаждавай. ...

Говори ми!
Нека чуя
още толкова слова –
сладки, мили, нежни
като утринна роса. ...

От този миг отпих горчива глътка.
Дълбоко в мен, до дъно се разля.
Горчиво ми е!
Смисъла обърках
и ...