Ти се втурна в съня ми,
с едно лихо докосване,
на твоята длан
върху моите пръсти.
И понеже в живота ни ...

/биологичен експеримент/
Дойде при мен уверена и плаха -
диплоиден, спирален хромозом.
Обърка ме, пренаредих се -
в миг - ах, с тази липса на озон! ...

Стоях във миг на отчуждение
и мислех над едно твърдение.
Че казват, че човекът влюбен
във себе си е бил изгубен.
Че дал си е душата цяла, ...

Истината не тежи.
Тежат лъжите на гърба на вярата.
Истината не боли.
Болят мечтите недохранени.
Истината не тъжи. ...

Лицата ми различни са, не знаеш -
със теб се любя, в лудостта горя...
За другото във мене ти нехаеш
и може би е по-добре така...
Красяла съм дворовете всевишни, ...

Есента е сезонът на любовта,
всяка въздишка под дъжд от листа
и ласки мили в тонове горещи,
телата впити са сред сенките зловещи.
Лиричен вятър клоните поклаща ...

Слушам музиката,
потъвам във въздействието ù призрачно.
Усещам ритъма!
Усещам нещо истинско!
Сливам се с нотите. ...

Глупав мускулест тип ли?!
Древните гърци са казвали, че техните младежи трябва да могат да заслужат лавров венец, както на спортната арена, така и в областта на изкуството.
Защо ни е тази сила?
Да се правим на железни
и да шашнем свойта "мила"? ...

Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка, ...

Черно коте
Черно котенце в снега намерих,
тихичко му промълвих:
дай да стопля малките крачета,
че навън е кучи студ! ...

(на Ди)
Понякога, само понякога,
с поглед далечен в морето,
седя аз сама, във очакване
на слънцето над хоризонта. ...

Лунна картина
Това се случи в края на лятото.
Преливаше с чувства луната.
Гореща екзотика, разтопено злато-
потекло със звън в тишината. ...

Пейка за неминувачи
"Утринна мъгла рисува
мечти
на минувачи" - Бусон
От разпъпило цвете бои ...

Намигване. Тихо. На танци. Намерени.
На отлепящи устни. На вдишване.
На магия. Напрежение. Знание.
Допир на символи. На сърце.
На отхапване. Пантомима. ...

Ти ли си... хапчето ми за сън?!
И късче луна, в моята стая?
Нищо, че пак заваля.
Запази ме вместо
голямата жълта луна. ...

по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно ...

Лицето ми
е било с цвят на
жълто слънце,
червена луна
с нюансии интересни ...

Раздялата с нещо любимо...
Делят ни хиляди вселени…
Часът удари, а мигът е спрял.
А нищото потрепва в мене,
отмества призрачен воал… ...

Бъди спокоен!
Няма да ми липсваш, принце.
След теб ще дойдат рицари безброй.
Със брони тежки от доверия
да ме спасят от този вой. ...

Кой съм аз?
Кой си ти?
Аз съм Никой,
aми Вие?
Щрака се пак нещо. ...

И е толкова гъст ароматът му,
и е толкова плътен,
уловил в себе си вятъра -
влажен, тежък, разпътен,
вплел мириса земен - ...

Понякога ти писва да си сам.
По улиците ходиш механично.
А мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...

Нали й в село върл бабриархат,
засукаха мустаки баби щури.
Наточиха си винци за зарят,
нахлузиха дибелити потури...
И цъфнаха на лозито, чи спазва ...

Не съм наивното момиченце, което тъпкахте преди. Не съм онази кукличка на конци, която разигравахте. Не съм сюжетът в ежедневието ви. Не съм парцалът, с който обувките си да избършете. Не съм стената, на която яда да си изкарвате. Не съм онова слабо, влюбено дете, в чийто очи само сълзи блестяха. Не ...

А как... Как те усещам, аз си знам.
Аз имам радар за тези, сложните,
проблемни, изгубени, без душа
и за обичане почти невъзможни.
И как... Твоето е от онези сърца, ...

РЕКВИЕМ ЗА МЪРТВОТО СЕЛО
Като мъртвец неплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци - очи ослепели.
Не скърцат вратите - уста онемели. ...

Историята на човека е велика,
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...

Тишината кънти в главата ми, удря слепоочията ми.... Тихо е... Моите ученици пишат. Толкова сериозно работят, че се чува само шумоленето на прелистваните тетрадки.
Толкова е тихо!
Заслушвам се в себе си. За какво мисля! За тези момчета и момичета, които преразказват в тетрадките си съдбата на Стояно ...

Целувката ти, скъпи, днес е непочтена,
защото криеш в погледа си мисли чужди,
защото не прозираш колко съм ранена
от временните ти закачки и възбуди...
Ръцете ти докосват моите порозовели бузи, ...

Край пътя издига се напукана скала,
стръмна и висока, страшничка е тя.
Ниско долу, подредени в пълен ред,
подпират я малки клечици безчет.
Отдавна е било, в турски времена, ...

„Ще се спусна по склона, ще дойдеш ли?! Страхуваш ли се?! Какво толкова, нали аз ще го направя. Хайде! Не се колебай! Този шанс го има веднъж в живота...”
Тя разпери ръце, сякаш бе птица и изчезна от погледа му. Дори не извика. А той – не трепна. Само примижа срещу слънцето и заби отново поглед в зе ...

Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...

ЗДРАВЕЙТЕ,
предоставям на вниманието Ви едно есе на тема, която силно ме вълнува.
Надявам се, че ще Ви хареса.
Благодаря Ви.
Лек и усмихнат ден на всички. ...

Нощта, със пеперудени криле,
докосва измореното ми тяло,
По-нежна е от майчини ръце.
Тъй дълго за покоя е копняло...
Прегръща ме жадувана тъма. ...

Братовчед на химикала,
него искам да възхваля.
Аз съм само ученик,
той сега ми е мъник.
Бе голям, но е чуплив, ...