Аз не си падам
по
водопадите
и не лазя
дори по замръзнали. ...

Счупена мечта
(още непрежалена)
преряза съня
по-дълбоко от илюзия.
Луната се разплака... ...

Разголена душата коленичи,
крещи две думи във екстаз
и времето, което беше ничие,
разтвори вечността в едничък час.
Потънах във морето на очите ти. ...

Отдавна няма смисъл във зениците.
Горчи от толкова предчувствия за вярност.
Посоката е все към хоризонта,
но пътищата вече са различни.
И дланите - опънати въжета - ...

Давя те във всяка моя сълза,
породена от твоето безочие.
Да спра не бих могла,
защото те... (многоточие)...
Дори на лист не искам да изричам ...

Тя лазeше бавно в калта, кръв се стичаше по порцелановото й лице, а лилавите отпечатаци от пръсти контрастираха с кожата на крехките й, призрачнобели китки. Сълзите от очите й бяха смесени с тънки струйки боровинкова кръв. Златните й къдрици бяха целите в кал. Дантелената ѝ рокля беше раздрана и мръ ...

Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш, ...

ЗА ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА
Лятото си дадох,
за да те стопли.
Вятъра си дадох,
за да къдри косите ти. ...

Има нощи…
… в които времето
мърка сънено
с кръпки
от вятър… ...

Искам те.
... но не така. А иначе.
Целия Ти.
С всичките ти странности.
С целия ти мрак. ...

Есен 2
(версия ноември 2009 г.)
Вятър гони цветни листи,
утро стриже голи клони,
облак рони капки чисти, ...

Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода - да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване -
цвете да няма - от плевел ще свия букет!
Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища. ...

Ах, как искам
Ах, как искам...
искам криле!
Да полетя
и облаче да си открадна от просторното небе. ...

ХІV
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал. ...

Пусни ме.
Отблъсни ме
със сила.
Почти
съм си тръгнала. ...

Тесни улици,
тихи тротоари,
ясно време
с ръцете си прегърнало небето,
уютни стаи ...

История без език
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...

С огнен пепелен дъх смъртта близна сърцето ми.
Толкова силно ме заболя в онзи момент!
Исках да викам от болка, така че да чуе вселената.
Исках да плача с рева на морето.
Да пронижа пространствата с вой на сирена. ...

На апаши не слугувам -
съвестта ми е спокойна.
Пукната пара не струва
днес животът без достойнство.
Знам да пазя чужди тайни ...

Пеперуда съм, кацам на тебе,
за да пия най-чистата сладост,
да закусвам прашеца ти меден,
на земя и небе да играем.
Ти си търсеща слънце и топло ...

Дори и да те няма, аз пак ще те търся
в сънищата си. Дори да не си тук, до
мен, аз ще плача за теб. А там, където
се намираш, дано да скачаш безгрижно.
И да има кой да те храни, но ти няма да ...

Измислих те. Защо ли пак на дребно
сега ще претворяваме мечтите,
загиващи в стакато? Ежедневно
ли ще браним в трепета си дните,
нарамили торби надежда, ...

ХІІІ
Минавали месец след месец
и лятото дало си гръб.
Пак в златна кола златна есен
затътрила в пътища скръб. ...

Миличко вълшебниче,
ти си ми душата,
ти си ми сърцето,
ТИ си Бог, който не слиза от небето!
Всяка част от теб ...

Цяла сутрин
бяла нежност валя.
И в душата ми стана
светло и тихо.
И поисках ...

"По ръбове"
(Тогава...)
Покажи ми огъня, в който да изтлея,
да полетя и да се свия на рамото ти като феникс.
Разкажи за вяра, гримирана със страх, ...

Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,
дето трябваше вечно да диша във нас.
Може би разпиляхме родената нежност,
с недоверие ти - със небрежие аз.
Виж стъклото - от страх се пропука, ...

Какво е човешкият живот? - низ от последвали събития и случки. Всеки ден е шанс, ново начало, промяна.. Той е дърво, от което всеки ден пада едно листо - един ден, само един ден, за да избереш, да вземеш решение, да помогнеш, да промениш нечия съдба. Това е път, не помниш началото, не знаеш края. Ка ...

Аз те познавам отдавна,
знаеш ли...
Ти си другият,
който денем е с мен
и с когото наум ...

Август
Как жално плачеха до мен цветята,
как викаше пшеницата в нощта...
цяла в сълзи се обля тревата,
небето виеше от самота... ...

Знам, сърцето ти разбих до смърт
и жестоко аз те нараних.
Моля те, прости ми!
Не ме отблъсквай, не казвай да се махна.
За приятелството ти на всичко съм готова. ...

Тъжно плачат
моите очи -
днес погребах
спомен и мечти.
Любов... ...

Толкова близо
или безкрайно далеч -
на миг разстояние
или на километри безчет?
Устни заключени - ...

Със сетивата ти ще пофлиртувам.
Тръпки нарисувай ми....
Усещане за минало.
Тихо ще напомня...
Ръце докосваме. ...

Сърцето ми за обич не тъжи,
но този свят за мъката е тесен!
Обичаш ме Ти, Господи, нали,
щом блика в мен желание за песен!
Врата към Тебе търся всеки ден, ...

След огъня остана пепел
и една дълбока рана,
но днес си само спомен
и мъка надживяна.
По-силна съм сега. ...