В навечерието на Иванов ден
Василий Жуковский
Не дочакал зората своя кон оседла
знаменития Смалхолмски барон
и подгони без жал по скали и поля ...

"I Walk Alone" - Batista
by Saliva
Yeeeeeeeeaaaaaaaaah!
This television has a poison on it's breath
This counter culture of both wicked lies and death ...

"Jesus Christ"
Jesus Christ, that's a pretty face
The kind you'd find on someone that could save
If they don't put me away
It'll be a miracle ...

Lepa Brena - Luda za tobom
Dolaze divlji dani u tisini,
a ti treperis negde u daljini
Ko sjajna zvezda, hladna i daleka,
jos si mi preka potreba ...

This used to be our secret
Now I'm hiding here alone
Can't help but read our names on the wall
And wash them off the stone
I trusted you in every way ...

Вятърът дъх притаява,
а снежинките
своя танц забавят,
да се прегърнат дори не смеят
и в пухкавата пелена ...

Дансингът е твоята визитка,
нощите ти са красив спектакъл,
раждаш в женските лица усмивки,
понесеш ли се ритмично с такта.
Настроение създаваш и въздишки ...

... изгубвах си по малко от съня
от изгреви и залези небесни,
в очакване на пълната Луна
и воя на вълчавите надежди...
.......................................... ...

Реки от сълзи
Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,
или някаква отвратителна реалност?
Дали бе отрова, посипана от разума ми,
или привидение в крива огледалност? ...

Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...

Път
посветено
Сбогом завинаги.
Мразя да бъда използвана.
Дадох ти много - отблъсна го. ...

на Димчо Дебелянов
Върху неоновата жара на града
като печална, уморена нестинарка –
на тиха скръб най-верната другарка –
забрадка черна е разпуснала нощта. ...

* * *
Ти си гол. И аз съм гола.
Нашите тела са слети.
Свети нощем ореола
на луната - във небето. ...

Назад
Разсякох бясно тишината вяла,
на прозорците завързах им очите.
Ослушах се, от крясък онемяла,
а мислите отпратих по стените... ...

Ще бъда в резеда.
Ще се стъписат даже чайките -
такава никога не са ме виждали.
Ще спре на кея през нощта
дори Луна. ...

Доброта има в твоя поглед,
Енигма обаче са тези очи.
Ясни, красиви и толкова сиви,
Но някак тревожни, макар магнетични.
Не винаги силни, често различни ...

ЛУНАТА НА РАЛИЦА
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...

Намери я, докато му рови из нещата - изцапана ръкавица на дъното на скрина. Нищо особено – черна, с подплата . Като ръкавица за шофиране.
Ръкавица като ръкавица, а вътре в нея се надига един неясен страх. Прилича ù на някакво непознато животно. На част от нещо невидимо в своята цялост. Стряска се и ...

Душата ми скърби, сърцето ми кърви,
ала никой не ме разбира как съм дори,
животът безполезен, от духове обзет,
и в мелодията на съня заспивам превзет!
Сънувам тъмни стаи, пълни с мистичност, ...

Кой беше казал - че животът
"ще бъде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден",
и защо не може да дойде,
да види живота ни в зимния ден! ...

Не си ти
Трепери ръката, когато пише
и сама истината реди
кожата, чертите, които докосва - познати са ù,
но човека, който исках, не си ти! ...

И неволи в живота ни ще има,
и не един път душата ще боли.
Като стряха посред бяла зима
над нас небето ще тежи.
Тогава с ласка ще избърша ...

Помня
Още помня твоя образ,
още помня твоята душа.
Помня твоята нежност,
твоята доброта. ...

Всички сме в градините на Баба Хола
и протягаме по детски палави ръчички;
искаме да хванем, ако може, всичко
и дори поднасяме в аванс душицата си.
Баба Хола си е своенравна. Перко. ...

Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...

Тази нощ те видях в съня си,
сред аромата на маслинова гора,
как като горска самодива чудна,
летеше върху пеперудени крила.
На раменете ти два славея стояха, ...

Искам с теб да съм сега!
Да усещам как сърцето ти звъни,
да чувам закачливия ти смях,
да ме галиш с поглед благ.
Искам моя пулс в ефир да уловиш, ...

ПРОЛЕТТА
Зачурулика птичка песнопойна,
a червейче малко пъхна се във хвойна.
Риби скачат във водата,
а Лили мята си косата. ...

Отидох в…
гората – взех си малко
от росата, цветята,
късче небесна синева,
късче росна трева, ...

(по картината на Сезан)
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе. ...

Зимата събуди се с прозявка,
протегна се в леглото бяло.
За закуска даде си заявка
и отметна снежно одеяло.
Облече пелерина снежна, ...

Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът
и иде пролет
на небето птици в полет. ...

Поканих си гости...
На пир!
На масата сложих душата си -
разкъсвана дълго... безспир,
ще бъде блюдо първо - салатата! ...

Приказка за неродената мома
Никой не знаел къде бил изчезнал художникът и той, както и неговото творчество, били забравени. Дори онези, които вече имали портрети, нарисувани от него, ги скрили в мазетата и на таваните си да събират прах с надеждата, че безкомпромисното време ще остави своя отпечатък ...

Семейството се местеше в ново жилище. В камион се товареха мебели. Всички бяха заети и никой не се сети за кучето. В началото то обикаляше край камиона, но подмамено от неизвестното, почувствало свободата, се отдалечи. И се отдалечаваше все повече и повече. Намери се в нов свят и се уплаши, но пътя ...

И черното вече не е черно
след цялата болка, която преживях
и бялото вече не е бяло
след всички наркотици, с които полетях...
И животът ми вече не е живот, ...

Искате ли да чуете история за ледената кралица? Сигурно сте чували много истории, но тази е реална. Истинска ледена кралица в един истински студен и жесток свят.
Тя не беше обикновено дете, не беше като всички други. Не обичаше да си играе с децата, те ù се подиграваха, смееха се за това, че е разли ...

Като малка често пъзели редях, ако беше нужно и часове над тях седях. Струваше си, накрая всичко се нареждаше идеално, а да си подредил нещата както искаш е изумително чувство. Как всяко парче свое място си имаше, само едно парче да не беше на точното място, и красотата и картината се губеше. Сега п ...

Красиво Пролетно послание,
избързало пред шоуто на Зимата
и стоплило душата -
милата, със силата
на летен слънчев лъч, ...