целувам раните ти шугър рей
в чернобял каданс
и купища хартиени кърпи
но ми писна от вкуса на
засъхналата кръв ...

Мел се сгуши по-добре в леглото, ако имаше как, би потънала съвсем в пухената завивка. Мислите ù бяха разбъркани и не можеше да разбере какво точно се беше случило снощи, та сега усещаше огън и лед по кожата си, а в нея сякаш бушуваха стихии. Като че ли в главата ù от една дума само, като от полъх н ...

Градът е мокър от дъжд,
- кални капки го покриват.
Градът трансформира изведнъж
нечистоплътието си в… коприва.
Болезнено опасно жури тя, ...

Животът е свещ, а вятър е смъртта…
Късметът е завет, а течението - участ зла…
Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено
и любопитно, макар и натъжаващо…
А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание… ...

Замълчи!
Не ми говори за любов!
Думите се стопяват,
преди да са казани!
И недей да сваляш звезди ...

Заключено
В неравно време...
Чуваш ли
Спирачките скърцат
Шосето ...

То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.
Ръцете й мамеха - бели мъгли. ...

Изстрадах много, много преживях,
изкачвайки превала на живота,
по пътя си какво ли не видях -
и радости, и болка, и умора!
Сега, изкачила върха голям ...

Когато се събуждат птиците
и в стаята пердето се поклаща
под устните на ранен вятър,
усещам колко бяла е завивката.
И колко хладна. ...

Питам се
коя ли орисница тъй ме ориса -
да съм на светлинни години
далеч от тебе?
Сякаш сме слънцето и луната... ...

Здравей, моя любов, пак ти пиша писмо.
Пак ранен гълъб съм в твойто гнездо.
Искам да плача за тебе, за мен,
пак се намери един Брут, да ни предаде.
Ах, ще се науча ли някога да бъда жена ...

Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа, ...

Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,
сърцето ми отдавна камък стана,
смееш се и стреляш ме неспирно,
казах ти, внимавай, ще ми паднеш!
Не мога да те видя как се криеш, ...

Направих си надежди във очите ти -
безбрежно сини – морска шир.
Прегърнах те във мъката на дните ти,
изплаках обич в черен пир.
Една прозрачна, светла люлка ...

В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...

Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.

Доближавам тяло до твоето
и чувствам треперещото ти сърце.
Да, твоето момиче съм,
до тебе ще остана
в миговете на забрава. ...

Когато си отидеш -
вземи сърцето ми...
не ми е
нужно вече.
Вземи ръцете ми... ...

Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?
Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.
Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.
Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.
Но пак далечно е и пак е някак глухо. ...

БОЖИЯ НАМЕСА
Белите ми мисли бягат подир мен
с превити краища от неуморни походи.
Неведоми са пътищата
на казаните истини. ...

Всяка среща завършва с раздяла.
След раздялата срещам те пак.
Тъй години изминахме двама -
слънце с теб, а без теб - нощен мрак.
Като мигове бъзо минават ...

Michael Bolton - Love with my eyes closed
I close my eyes and now I pray,
That you are out there doing the same
Long for the touch it stands alone
It needs no vision to find its home ...

Christina Stürmer - "Engel Fliegen Einsam"
Weißt Du wie die Dichter schreiben?
Hast Du je einen gesehen?
Dichter schreiben einsam.
Weißt Du wie die Maler malen? ...

И така, уточнихме преди време, че шофьорското поприще не е точно моята стихия. Дотук добре – случва се. Лошото е, че и като пътник нещо май не ме бива. При това изобщо не говоря за правилото, че ако се кача на каквото и да било превозно средство, щансовете то да бъде треснато от метеорит с размерите ...

красива си, мамка му, красива си...
и кво от туй, че си красива...
и никога не ще бъдеш моя,
ах, колко си красива,
какво от туй, о, боже, ...

Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно про ...

През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все ...

На стана мой тъках пътека,
такава шарена, но твърда,
а исках я по-лека и по-мека,
но тя на това и не отвърна.
Ръцете си прежулих да тъча я, ...

- Желаете ли, млади господине, да научите нещо на пианото? - обърна се момичето към него.
- Да, само туй желая - отговори той.
- А сега да са спазарим - рече стрина Стефана. Ти ше идваш секи ден у нас, да учиш момчето! - Както виждам и ти желаеш това, сине? - обърна се тя към Павлето.
Той се усмихна ...

/по Сергей Царьков /
Тази нощ отново се скитах до трети петли.
Ходих по сънища, ходих по тихите улици.
Падаха листи. Нещо умираше. Нещо боли.
Мислех за теб... и отново калем и приумици. ...

Като вчера...
Вали, а дъждът не спира...
Вали, вали и водата по прозорците
започва да напира.
Локвите крайпътни ...

Краят на прикзката
В някой тих, дъждовен ден
тази прикзка ще свърши
с остър нож в едната ръка
и измачкан лист в другата: ...

Прости ми, прости, майко,
че край на живота си сложих,
на живота си черен, майко,
черен като отрова.
Че мойта любима остави ...

Петъчен лов
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...