Незрящи са посребрените прозорци,
пили са отвара
през нощта на полските индигови ралици.
Нищо, че сега спиралното на есента е раковина.
Захарните пръстчета на елфите забраняват подслушване. Мисли за мен, ...

ЛИЙЛА
Завесата се вдига -
ден, слънце... Светлина
придръпваща завесата
на тъмнина ...

При пълнолуние петлите бдят на двора
и съобщават времето през час.
А аз се будя с демони да споря
за изгрева, макар и не на глас;
за утрото, което ще събуди ...

С целувка плаха есенният вятър
съблече и последните листа
от клоните. Най-тайните места
в гората, като сцена на театър
показаха вълшебните декори ...

„Когда мне невмочь пересилит беду...
„Булат Окуджава”
В памет на Д.И.
В "замък" панелен, от храсти забулен -
мъдрост събира добрите поети! ...

На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора... гласове...
Усмивките на баба и на кръстница,
и татковото позамислено лице.
Представям си ги някъде зад мене ...

Под дървото на любовта сме.
Вече часът показва полунощ.
Аз съм будна, будни са и спомените ми за теб.
Ти си замина,избра лесното.
Но виж сега... ...

Живея в абсурдна държава на отчуждението, където всеки е отчужден от всеки. Съпругът е отчужден от благоверната, защото тя няма перфектни мерки на фолк-певица. Тя пък е отчуждена от него, защото той няма парите на депутат. Тийнейджърите са отчуждени от своите бедни родители, които нямат пари да изпъ ...

ХV
След малко Стоян се опомнил
и погледа спрял на мига
към бея, лежащ върху пода –
познат му се сторил ликът. ...

Quand tes cheveux s' étalent
Comme un soleil d' été
Et que ton oreiller
Ressemble aux champs de blé
Quand l'ombre et la lumière ...

Пленени чувства
в паяжини-мисли...
Отровен паяк-страх.
Една сълза
с коси от истини ...

Сред тишината уморено крача,
загърбила досадната гълчава,
обгърната от ласките на здрача.
Дълбаят стъпки - следи оставят.
А, уморен, денят след мен се влачи, ...

Чувствам, че не зная
как да се оправя
в ситуацията забъркана
и доста объркана!
Искам да съм сама, ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (2)
Девойката направи стъпка навътре в кръчмата под прикованите погледи на Греговата компания. Всеки един от застиналите мъже представляваше по своему съвършен паметник на Незнайния водкопиец, но сред тези произведения на хиперреализма особено ...

Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.
Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.
Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.
Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.
Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко зл ...

Боли, когато някой си отива
и искаш времето да спреш.
Болката е толкова горчива,
че искаш с него да умреш.
Да гледаш как угасва бавно, ...

Сърцето ми циганско
не трае натясно,
подскача, препуска
по пътя си бясно.
Танцува със огъня ...

Равносметка
Млад и влюбен бях
в този свят банален,
пленен от твоя смях.
Потопих се със омая ...

Копнеж
Очите ти, пълни с ярки цветове!
Поглъщаш ме в твойте светове.
Не понасям, когато ти си надалечe!
Не мога да крия чувствата си вече! ...

Не ми вменявай никаква вина,
за нищо аз пред теб не съм виновна,
че мойта грешка била е една,
но тя навярно била е съдбовна.
Че срещнах теб... ...

Не идвай при мене, когато
от очите ти не струи светлина!
Не идвай, когато неусетно
нозете те водят към друга жена!
Не идвай, щом те терзаят ревност, ...

Бог е добър и ми даде в две канички
мъдрост да пия, да я събера
в моите ситно изписани странички
и да я давам с любов след това.
Бистри потоци се леят, прегръщат се ...

Пътувам със теб през полета, гори,
в простора безкраен дъждът ни вали,
усещам магично как теб те открих,
със вятъра, вплел във косите ни стих.
Пътувам със теб, а ти си до мен, ...

Горчива любов.
Две думи са достатъчни
да опишем всички дни.
Не стигна малко и залитнахме,
уви. ...

Както през деня слънцето
припича над полето.
Така усмивката ти грее
на лицето.
Както нощем звездите ...

Защо обичам те до болка,
защо сърцето ми скърби,
за тебе бях поредна бройка,
защо живота ми разби?
Защо за тебе капят пак сълзите, ...

Не искам Коледа да идва,
не искам коледна елха,
пак самотата да окичвам
с гирлянди, лъскави неща.
А някога и аз подтичвах ...

Стоя сама във мрака
отново с мисълта за теб,
но за щастието даже плаках,
затихва вече стон свиреп.
Бледнеят часове тъга, ...