Сбогом
Сбогом. Не изтривай сълзите ми!
Нека се стичат, за последен път
бликат сълзи от моите очи.
За последен път казвам "Обичам те!!!" ...

В крак с модата
зад рибарските мрежи -
пепитена река

Дъждът бичува пътя като с ласо,
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива, ...

Прочитам книги странно пожълтели,
преглеждам стари, сякаш свежи новини.
Във времето са някак спрели,
заключени във снимки и графи!
На масата пред мен е пепелника, ...

Чуй вика ми в тишината,
аз не мога да го различа,
сърце и огън във едно се сляха
от болката на пареща сълза.
Там, където земята и небето ...

Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хвана ...

„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...

И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...

Алфа версия
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...

СТРАХ
Вървя под такта на падащата вода и мечтая за морето. Под светлината на карбидната лампа, едва виждам следващия завой на галерията. Ще работя на скрепера. Две ръчки командваш и това е. До вчера бях на проходка, като помощник-миньор. Имах задължение да задържам бургията към скалата, докато влезе ...

Душата във храм превърнах отдавна,
макар че над нея никой не бди,
ни Бога, ни дявол, отвътре е празно,
до олтара отвеждат все мойте следи.
Камбана не бие, покоят е вечен, ...

Вода съм в огнените вени,
огън съм за ледени души.
Твоят смях бълбука в мене,
а в твоя поглед - моите очи.
Рана съм за силни и за смели, ...

Завиждам на съня ти
неподвижен
и на дълбокия ти
сън безгрижен.
И вкаменения ти ...

Дори да искам, не мога да го кажа -
обещах си преди време да мълча,
не исках никога да идва краят
и мълчалива аз ще си вървя.
Казват - времето лекува рани, ...

Страх
Страхът със зъби на гладна пираня,
разкъсва въздуха във мойта стая.
Изяжда мисли бели той
и настава жадуван покой. ...

На М.
Към бог, мечта или съдба
забързана по своя път вървиш
и по него няма спирка,
на която с мен да помълчиш… ...

Есе за стария и новия кич
Най-посветеният мъж в областта на кича Херман Брох преди половин век писа, че характерът на една епоха обикновено е изписан по архитектурната й фасада. Според него навсякъде из Европа, където е имало мощно раздвижване на политическите пластове, винаги са оставали следи, кои ...

Някой ме вика.
Плахо навън излизам.
Ах, бурно море!
Пяна се стеле,
нежно мие скалите. ...

В огньовете -
среднощен
сноп ухания,
безсънно-стръмна -
сянка на крило, ...

На пчелина - хубаво.
На пчелина - рай.
Ама е изгубено
тука нещо, май?
Иначе защо ще е ...

Отмъщение - чувство в дъното на пещера,
чувство, сякаш изпепелено вътре в пещта.
Отмъщението душата ми изгаря,
любовта малко по малко догаря.
Спомените ме връхлитат - ...

Самотно е.
Може би, защото е три през нощта, или, може би, за разнообразие, но е ужасно самотно.
Отвсякъде е само тишина.
А тази тишина изпълва главата ми с оглушителни викове.
Викове от болка. ...

Колко ранима е душата,
несправедливост толкова тежи...
Как лесно ставаме съдители,
не виждайки и себе си дори...
Колко малко се замисляме, ...

А какви бяхме?
И пак празен, и пак уморен...
И пак от живота сгазен?!
Вървя по улиците втрещен от това, което правим!
Имам чувството, че се роботизирахме и то не само в едното ежедневие, а ...

Човешко внимание
не се подарява на старостта.
Най-важно е
новият живот,
любов е. ...

Повтаряй ми, повтаряй ми тези нежни думи.
Разтапяй ме, в любов удави ме,
след това съживи ме с устни умели
и накарай ме за тебе да стена.
Люлей, люлей ме в мъжките си прегръдки, ...

Корици извехтели с калиграфски надпис
прегръщат нежно история човешка;
изплетено от нишки - тънки златни
гледат на живота със насмешка.
Роман за любовта в ръцете си държа. ...

Мразиш ме,
защото те карам да чувстваш,
защото минах през дебелата стена.
Мразиш ме
и ме обичаш, ...

Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
　 ...

Птица си в гнездото от спомени.
Гола си. Раздаде си перата...
В дупката, заместила очите ти,
необичайно суха е сълзата.
Как е далече бившето ти близко! ...

Babyface - The Loneliness
I'm sitting here thinkin' about
How I'm gonna do without
You around in my life
And how am I gon' get by ...

Aunque estes con el
Que bonita estás
cada día más
tanto que decir
tanto que reír para no llorar ...