Мислено си сътворихме есен.
Малко дворче. Къщичка в гората.
Пейка дървена от теб скована.
Седнали сме двама под леската.
Пръстите ни вплетени стебла са. ...

Бягаш ми, криеш се в мрака,
потъваш в тъмнина и мъгла,
човек да си каже,
че те преследвам,
а аз също се крия от теб. ...

Без да съм те виждала, те знам -
лъскава като измама,
като лъжата нямаш срам
и имената ти край нямат.
Обичаш да си между двама, ...

… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...

Слъчев лъч лицето ми погали...
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех. ...

Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...

Ти отново си на сцената. На тази, на която играеш за пореден път. Същият декор, непроменящата се светлина и отново тази музика, която преди обожаваше, а сега те дразни. Сега музиката не е нищо друго освен болезнено жужене – изтъркан рефрен. Леле, колко я мразиш, но другите я харесват. И ти казваш, ч ...

Носталгия
Стъкла разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Мълчание, стаено във въздуха се носи
- наранени са нечии крака... и боси. ...

ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Едно тасче отгоре – за делниците. Едно тасче отдолу –
за празниците. И става Пясъчен Часовник. Пресипва
пясъчният часовник празниците и делниците от едната ...

Подирих бряг в други очи...
Топлинка за душата...
Намерих... Недей ме вини -
спасение от самотата...
Бряг подирих при други ръце, ...

Меки, заоблени ръбове.
Хладни, неискани погледи.
Ледове, стопени до никъде.
Светли, размазани образи.
Бели, прозрачни дантели. ...

Аз съм кичестият цвят
на пролетните клони,
аз съм уловът богат,
който във вълните гониш.
Аз облъхвам ти лицето ...

Трябва да бъдем поетите
на нашето тежко време,
трябва да бъдем творците
и да носим тежкото бреме!
Бремето тежко трудно се носи ...

И отново в праха на душата си
пристъпвам, самотно смутена,
непритеснявана от никого,
там сухо е, в тишината студена.
Огънят пърли сърцето ми ...

(На един сън)
Ах, как пак искам да те видя,
да ме ослепят красивите твои очи.
Да се потопя пак в неустоимия им блясък,
озаряващ моето небе... ...

Величието няма да погине
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!
Венеция, кажи, нима един е, ...

Сънувах водопад...
със бесни, падащи води.
Заливаха ме, бягах аз
и май успях и се спасих.
Събудих се и в миг разбрах, ...

Сънуваш ли?
Не знам дали сънува мен.
Дали е същото?!
Дали си същия след вчера?!
Не вярваш ли? ...

И приятели добри през всички тези дни оставаме,
не се предаваме, живота си един за друг ще даваме
като спасение, като една мечта, прогрес и мнение.
Приятелството е върховно, нямаш база за сравнение
и за теб и моите хора аз живота си ще дам, ...

"Трети ден не спя, не мога, единственото, което виждат очите и сърцето ми, си ТИ!!! Въпреки усилията ми, нито скъсаните снимки, нито изхвърлените вещи ми спомогнаха да те преодолея... И какво всъщност означава да преодолееш някого? Можеш да преодолееш скокове с препятствия, гравитацията, дори смъртт ...

МИНИАТЮРИ
*
Слизащите стъпала се качват
към своето завръщане надолу,
към края и началото... ...

Опитах се да не бъда себе си
и да стана по-обикновена.
Опитах се да се слея с хората
и да правя неща съвсем обикновени.
Опитах се да заменя лицето за друго лице ...

Иди си
Иди си, смърт, и моля те
вземи обратно своите дарове -
ковчези със зловещи страхове
от тъмното и много ясното, ...

Ти казваш, бил си имал морал,
ценял си най-дребните качества.
О, Господи, кажи, какво си ми дал,
хладна нежност не е достатъчна.
Удавих се в твоите черни очи ...

Ти търсена от мене беше,
аз цял един живот ти посветих,
на теб, момичето от сънищата мои,
не вярвах в чудото, че те открих...
И тъй внезапно ти ме преобърна - ...

мога
да
разхвърля
на
листче ...

2019 година, Ватикана
- Значи, ще ме убиете? – попита папата.
- Вече ти обясних защо трябва да го направим – Каза мистериозната личност от предишната част на разказа - Разбираш колко е важно Краси да стане папа, нали? Бъдещето на всички светове зависи от това.
- Да, ясно ми е. Ако нямаше да докара о ...

Съвсем се е смрачило.
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...

ЕПИТАФИЯ ЗА РАДКО РАДКОВ
Почива тук една балканска кръв,
пробудила със плам съдби безчет!...
Какво послание, какъв завет –
в България да се роди талант такъв!... ...

Днес попитах дъжда за звездите:
"Докога ще са скрити от мен?"
Той ритмично се смееше, тихо,
а смехът беше остро студен.
Локвата също попитах: ...

Моят бряг
Тази нощ,
буря пак е имало!
На моят бряг,
живота, ...

Татко мой, прости ми, нямах право
в миналото тебе да виня,
да раздавам "честни" правосъдия
в рамки да поставям любовта.
Млада бях. Неука, неграмотна ...

Не чети, ако си млад!
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...

Река
Една река: голяма, дива,
от памтивека пълноводна,
била наистина щастлива
и горда, бидейки свободна. ...

Душата ми не е учебник, мила ,
За да научиш ти за мене всичко...
Да ме прелистиш, да добиеш сила
и знания – и стигнеш до отличен!
А после да си вземеш друг учебник. ...

Очите ми за миг се намокриха,
заплуваха в море от сълзи.
Те с поглед те намериха,
около ангели за теб дошли.
Обидих се на себе си, ...