И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...

Алфа версия
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...

СТРАХ
Вървя под такта на падащата вода и мечтая за морето. Под светлината на карбидната лампа, едва виждам следващия завой на галерията. Ще работя на скрепера. Две ръчки командваш и това е. До вчера бях на проходка, като помощник-миньор. Имах задължение да задържам бургията към скалата, докато влезе ...

Душата във храм превърнах отдавна,
макар че над нея никой не бди,
ни Бога, ни дявол, отвътре е празно,
до олтара отвеждат все мойте следи.
Камбана не бие, покоят е вечен, ...

Вода съм в огнените вени,
огън съм за ледени души.
Твоят смях бълбука в мене,
а в твоя поглед - моите очи.
Рана съм за силни и за смели, ...

Завиждам на съня ти
неподвижен
и на дълбокия ти
сън безгрижен.
И вкаменения ти ...

Дори да искам, не мога да го кажа -
обещах си преди време да мълча,
не исках никога да идва краят
и мълчалива аз ще си вървя.
Казват - времето лекува рани, ...

Страх
Страхът със зъби на гладна пираня,
разкъсва въздуха във мойта стая.
Изяжда мисли бели той
и настава жадуван покой. ...

На М.
Към бог, мечта или съдба
забързана по своя път вървиш
и по него няма спирка,
на която с мен да помълчиш… ...

Есе за стария и новия кич
Най-посветеният мъж в областта на кича Херман Брох преди половин век писа, че характерът на една епоха обикновено е изписан по архитектурната й фасада. Според него навсякъде из Европа, където е имало мощно раздвижване на политическите пластове, винаги са оставали следи, кои ...

Някой ме вика.
Плахо навън излизам.
Ах, бурно море!
Пяна се стеле,
нежно мие скалите. ...

В огньовете -
среднощен
сноп ухания,
безсънно-стръмна -
сянка на крило, ...

На пчелина - хубаво.
На пчелина - рай.
Ама е изгубено
тука нещо, май?
Иначе защо ще е ...

Отмъщение - чувство в дъното на пещера,
чувство, сякаш изпепелено вътре в пещта.
Отмъщението душата ми изгаря,
любовта малко по малко догаря.
Спомените ме връхлитат - ...

Самотно е.
Може би, защото е три през нощта, или, може би, за разнообразие, но е ужасно самотно.
Отвсякъде е само тишина.
А тази тишина изпълва главата ми с оглушителни викове.
Викове от болка. ...

Колко ранима е душата,
несправедливост толкова тежи...
Как лесно ставаме съдители,
не виждайки и себе си дори...
Колко малко се замисляме, ...

А какви бяхме?
И пак празен, и пак уморен...
И пак от живота сгазен?!
Вървя по улиците втрещен от това, което правим!
Имам чувството, че се роботизирахме и то не само в едното ежедневие, а ...

Човешко внимание
не се подарява на старостта.
Най-важно е
новият живот,
любов е. ...

Повтаряй ми, повтаряй ми тези нежни думи.
Разтапяй ме, в любов удави ме,
след това съживи ме с устни умели
и накарай ме за тебе да стена.
Люлей, люлей ме в мъжките си прегръдки, ...

Корици извехтели с калиграфски надпис
прегръщат нежно история човешка;
изплетено от нишки - тънки златни
гледат на живота със насмешка.
Роман за любовта в ръцете си държа. ...

Мразиш ме,
защото те карам да чувстваш,
защото минах през дебелата стена.
Мразиш ме
и ме обичаш, ...

Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
　 ...

Птица си в гнездото от спомени.
Гола си. Раздаде си перата...
В дупката, заместила очите ти,
необичайно суха е сълзата.
Как е далече бившето ти близко! ...

Babyface - The Loneliness
I'm sitting here thinkin' about
How I'm gonna do without
You around in my life
And how am I gon' get by ...

Aunque estes con el
Que bonita estás
cada día más
tanto que decir
tanto que reír para no llorar ...

НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ЖИВЕЯ
След толкова победи и крушения
в измислени и истински морета,
завързвам лодката за кея.
На какво ли не в живота се нагледах, ...

Престрелки в душата ми отекват,
ракети следват бягащи мишени,
а взривове разкъсват живи нерви.

Може би някога стари да бъдем -
стари, самотни жени.
Младите укорно може да съдим
и без вина да виним.
Може, в черупка от охлюв стаени, ...

Агресивна покана получих,
хората в сърцата улучих...
Вървя напред и гледам славно,
обръщам се всичко зад мен изгнива бавно.
В ръждясала стомана душата ми е окована... ...

Няма да ти досаждам с писмата си,
защо да ти пълня пощата.
Чувствата ми към теб са нещо,
което с нищо никой не ще притъпи.
Само искам да ти кажа едно - ...