ЖЕЛАНИЕ
И в мойто мраморно сърце,
както в камъка никнат цветята,
както презряното улично псе –
оцелява напук на съдбата. ...

Ще тръгна към теб
преодолявайки се...
венец от тръни...

Деца
когато сме,
деца когато имаме,
от мъка или щастие
когато ни боли - ...

КАСТИНГ
- Да, влезте!
- Добър ден!
- Добър да е, започвайте!
- С кое? ...

Като че ли от тука съм минавал,
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал, ...

Посрещнах пролетта без теб.
Е, вярно, трудно и боли.
И изгрева посрещнах - пак без теб,
не лъжа - с мъничко сълзи.
Животът просто продължава, ...

Нека застанем под слънцето
и целунем се истински днес!
Нека видят ни птиците
и изпеят добрата ни вест!
Нека в небесата просторни ...

Толкова завладяващо,
толкова приземяващо,
сливам се със земята -
усещам си душата -
голяма, ...

Защо си мислиш, че ще бъда с теб,
ако не ме обичаш?
Защо си мислиш, че те искам,
ако не си най-доброто за мен?
Не си губя времето и не си пилея ...

Обич самотна остана в сърцето,
остана и не избледня!
Обич самотна търси утеха,
но няма от тебе следа.
Болка ранима прорязва душата, ...

Денят, във който не те видя,
е ден на мъка и тъга.
В сините очи, ако не се огледам,
се чувствам тъжна и сама.
Дали в любов прерасна нашата игра? ...

За Кризата и …
Настъпили са смутни времена!
Учудваш ли се? Не! Недей така!
То…” кризата” и тя си е жена,
всесилна, властна – денем и нощта. ...

Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...
Времето, уви, успя много да ми отнеме.
Бурята трънен венец ми изплете....
Кого да виня, себе си и ли боговете?
Къде е истината и каква е? ...

Върба докосва с клони тихата вода,
китарен звън ветреца лек довя,
изплашената птица отлетя,
рибари носят мрежи и весла.
Залязва слънцето на небосклона ...

Харесвам те
Звездите пак блещукат на небето…
и ти си там сред звездното море.
Харесвам те, харесвам ти сърцето!
Обичам аз усмивката на твоето лице! ...

Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен! ...

Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...

Глава втора
11.02.2009г.
"Столицата никога ли не заспива?" - мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксозното БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващите автомобили. За Бога! Момиче ...

Тя винаги се завръща,
още малко ще ме докосне,
тук в мен толкова пъти,
как мразя тази личност въпросна.
Докато ме вълнува изобщо, ...

Да, наистина, понякога...
Когато пясъкът е слънчоглед?
Мога ли да знам сцената, от която съм роден?
Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!
Какво от това, че съм жив? ...

Колко е лесно... да си егоист. Не мога... не така и не сега.
Колко е лесно да си кажеш: "Какво пък, нека опитам"... не, не е лесно. Не, когато нараняваш... Не, когато ти рискуваш само да не се получи... а той рискува всичко... Не мога... не така и не сега.
Как да се погледна в огледалото сутрин... н ...

Потропва летен дъжд.
Лицето ми измива.
И виждам изведнъж
дъгата, тъй красива.
И леко стъпва самодива ...

Любов и още нещо...
Безпаметна, безумна, безгранична
обичта ми истинска към теб искри.
Oт лоша, мнителна, себична
в самата Доброта превръщам се дори. ...

ДРУГАТА ОТ СЕБЕ СИ
Съпругът и любовникът подават си ръка,
седят един до друг и пият...
Съпругът и любовникът подаряват й цветя.
Обичат я. А тя, ...

Светлината не достига. Сумрачно е.
Не присвивай очи, не ни трябва светлина.
Музиката е твърде провлачена,
но ти чуваш ли я въобще сега?
Вятърът не достига. Горещо е. ...

Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...

слънцето
в морето жарта си гаси
вълните с вятъра тихо говорят
в здрача
двойка лебеди следват ...

Любовта на живота ти...
Тя е с черни коси,
или руси,
а може би сини.
Тази мисъл за синьото ...

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, р ...

Когато утрото изпраща зората си,
светът в светлина да премени,
две пламенни тела в страстта си
сбъднаха идеали и мечти.
В полутъмнината на хотелска стая, ...

… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят… ...

Дантелена нощта се спуска.
С червени нокти залеза дере.
Денят блажено се отпуска
сред разтвореното деколте
на вечерта, пламтяща диво ...

Все пак не съм предмет,
за да ме имаш или притежаваш.
Нито вещ, която можеш да захвърлиш
или в шкафа да я скриеш.
Все пак не съм любимец, ...

В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...

Днес отново отпътувам...
О, даже закъснявам за последния си влак!
Отивам си!... Без да се сбогувам
... и едва ли ще се върна пак...
Изгасва и последната улична лампа, ...

В тишината на сърцето,
изгубена надежда.
Вятърът изтрива сълзите!
И вик...
Вик, излязъл от мъглата. ...

тази нощ...
накапали са
макове
в тревите
с кървава носталгия ...

Загубих теб...
Изгубих себе си...
В мечти дълбоки потъна ти...
В мечти дълбоки изгуби се, нали...
Ще бъда аз сама... ...

Виновна ли съм, че те срещнах-
съдбата тъй решила бе
и сам при мене ти дойде...
Виновна ли съм, че се влюбих
в очите ти, във мене впити ...

Вземи за себе си...
Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,
много радост, раздадена и на другите хора,
слънце и сянка в мислите бистри, красота
в прилежната щедрост на малките истини... ...