СИРОМАШКО ЗЛАТО
Стоя и чакам. Плевнята е пълна с дъхаво сено, попило аромата на ливадите. Някъде зашумява мишка, а над мен лястовиците през минута се стрелват към гнездото, свито под покрива. Легнал съм върху сеното и трети ден очите ми гледат чорбаджийския двор. Ето го старият хаджия. Годините му с ...

Не ме учи,
какво да правя -
какво да ям,
какво да пия,
как болката си да забравя, ...

Хей, ти там - аз съм твоето сърце.
Сега си отивам. Взимам с мен
всичко, което не ми даде и
това, с което ме пренасити.
Сега аз си отивам, ти помисли - ...

Как искам да спра
след поредния остър завой!
Да отдъхна и взема от твойта ръка
онова непокълнало зрънце-
моето бъдещо утре! ...

Защото теб те има!
Слънцето се беше скрило,
но стоеше ти до мен,
гледаше ме нежно мило
във безоблачния ден! ...

Толкова дълго гледах
стената пред мен,
че ето - един ден
тя проговори
и започна да спори, ...

НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...

Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.
Сцената притихва в проста истина. ...

Щастлив ли си сега?!
Щастлив ли си сега,
че с мен така се подигра.
Предаде моята любов
и разби един живот. ...

Лицето ти е бяло, нежно цвете,
отпило от сълзите на дъжда.
Искри сред тях немигнала звезда–
знамение за влюбени поети.
Очи ми дай – да видя с тях звездите! ...

Беше тъмна нощ. Необичайно тъмна за сезона, в който бяхме. Улиците бяха пусти, виждаха се само няколко измършавели и изгладнели кучета. Може би на хората не им се нравеше застудяващия климат и се бяха прибрали в домовете си. Но, всъщност, на улицата имаше човек. Да. Точно там, до онова изсъхнало и п ...

"И колкото да гледам, да се взирам,
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира..."
Диана Експрес
Суша ...

Ако можех, бих изпила очите ти -
капка по капка с шепот от мед,
а с горчилката, скрита в сълзите ти,
бих стопила зимния лед.
Ако можех, бих открила в сърцето ти ...

Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете ...

Прегръщам пътеките шарени
на живота, изпъстрен с тъга.
Цветове - невинни, опарени,
под залязваща плахо дъга...
Грехове изповядвам, заварени ...

Вървейки по същите улици в малкия град,
виждаш същите места и хора...
И стигаш до мост, до болка познат,
и той те връща към спомена..
Спомен за една изгубена мечта, ...

Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...

Yes i can see her
Cause every girl here wanna be her..
Ohh she's a diva
They feel the same and i wanna meet her
They say she low down, its just a rumour and i dont believe them ...

ХАЙ – КУ
*
Залезът -
червената диря на утрото.
* ...

Видях!
Някой днес се отказал,
някой не ще да разказва,
някой събира в торбите
спомен, от старост протрит. ...

"Платна"
Кръпки в стъпки...
Наречат го Живот.
Конецът - цветен, е жена,
мъжът - не(д)описано в сюжет. ...

Болка.
Гняв.
Пренебрежение.
Това изпитвам, щом те зърна,
щом към спомена за теб се върна. ...

Спомням си, че когато бях малка, имах един строг учител по рисуване, който не позволяваше на мен, както и на всички други деца, на които преподаваше, да оставят празни, незапълнени места по белия лист. Тогава си мислех, че на този тиранин на малолетни просто му хлопа дъската. За какво служи бялото, ...

10 октомври - проливен дъжд и мъгла. В 22 часа се получи заповед отрядът да се завърне в Т. Сейменъ. Там имаше голям наплив на опълченци, както се съобщи, че в 7, 30 часа ще се формира 4-та армия.
На 12 октомври се получи официална заповед: "Днес Лозенград падна." След това всички бяха събрани. Отсл ...

Независимост за България
Писано миналата година.
Сега в 2008 г., когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта на България, можем да се обърнем назад и да направим кратка ретроспекция.
Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Официално е призната от Османската и ...

- И къде ги изтърсихте?
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...

Рисуваш небе във очите,
докосваш ме с поглед пронизващ,
нюанси наслагваш в мечтите,
мъниста в сърцето нанизваш.
Мъниста от слънчеви зайчета ...

Любовта е щастие и радост,
чувство за пълноценност и страст.
Споделена щом е във взаимност,
скъсява пътя, водещ до интимност.
Но често любовта е и коварна, ...

***
Дъждовни капки
в гънките на листата
рисуват есен.
*** ...

Онова трънче,
което се заби в мен
и не можах да отстраня,
нали го помниш?
То, същото, ...

Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...

1. Някой ми беше казал,
че сърцето ми си окрал.
Не можело така да живея
и че вече почвам да зеленея.
Припев: Може би е по–добре да се разделим, ...

Знай, че Смъртта поваля,
знай, че един път се явява,
знай и трепери, но
сам я извоювай ти!
След като вечно съм прецакан ...

Колко...
Колко дълго - ще боли,
нима разделени ще сме по щастливи,
отново мъката ме е обвзела
и знаеш ли как боли. ...

Изпивам всеки полъх с твойто име
и бавно се разливаш вътре в мен.
Течеш в кръвта ми – вино от малини...
Горещ, и от любов опитомен
промъкваш се във всяка моя клетка... ...

Ледена уста,
целува ме Смъртта,
приказка една,
след края търкулва се сълза.
Плащаш си за час, ...

Това са само думи след тъга,
кристалчета от клетчиците сиви,
мъгла след огъня, заровен в пепелта,
след полет – пристан, отдих след усилие.
Емоциите няма ги, уви! ...