Delta Goodrem-Fragile
Six thoughts at once I can't focus on one
Seven days a week but my life has just begun
So caught in emotion and I'm overcome
As I'm falling down I come undone ...

HEMSTOCK AND JENNINGS
MIRAGE OF HOPE
Veins pinned down by a stuttering mind
Blood spills out, always pumping in time
Voices cry harmoniously ...

Червени рози, милиони
Живееше на този свят художник,
богат със дом и със приятели,
но беше влюбен във актриса,
която обожаваше цветята. ...

За едната бройка да отнеса глоба за превишена скорост, при това без дори да съм карала. Ето как ставали грешките! А пък аз се чудех навремето защо от КАТ ми пращат „честитки” за някакви 5 лева, които им дължа, при условие, че не само никога не съм сядала зад волан, а дори не знам как се пали кола.
П ...

Туй правителство отде се взе –
взело е народа за мезе!
Все за еврофондове разправя,
а за хората съвсем забравя.
Чешат си езиците, ...

На ico10 (Христо Стефанов)
Улавяш и неуловимото
с печата на изящна красота.
Проникваш даже и в незримото
с усмивка светла като сто слънца. ...

Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.
Не помниш ли онези стари времена? ...

Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна ...

Нямаше път!
Само пътечка!
И птиците не пееха!
Тревите се снижиха,
а храстите ме удряха ...

От счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли - тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели. ...

Сви се вятърът в лист на самотно дърво.
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота ...

Забравих се
във телефонната кабина.
Като тефтер, изписан до средата.
В коя - не помня.
Мисля, беше синя. ...

Дъжд ли капе от небето,
вятър ли ме бие в гръб? -
Мъка тегне на сърцето
и приижда студ и скръб.
По съдбата ми злочеста ...

Една песен, която ми е много скъпа...
Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева - bardluna
Аранжимент: Светлин Стайков
У ДОМА
Стихнаха градини и къщя. ...

Ето - виж ме...
Не приличам отдавна на себе си.
И отляво, нали се досещаш защо,
нещо стяга ме, болката...
Стара, но... неприсъща е. ...

.
КОРИДА
Хилядна тълпа от хора,
жадни за кървища и смърт.
На арената се води битка ...

Парченцата любов (като от хляба крайчец),
така приличат на изгряваща луна.
Търкалят се, събират се, узряват
и парят като късчета слънца.
Ту вдъхновяват (трошички от мечта), ...

Топла стая
слабо осветление,
телефонен повик
срещи състояли се...
... обезумяла младост ...

От написването на материала до публикуването му в FROG NEWS AGENCY изминаха само 7 минути.
Жабешки избори
Понеделник, 2 Ноември 2009
Стига сме скачали напосоки. Стига сме крякали неприлично и безцелно.
Тодор Трайчев* ...

Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪР ...

Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...

Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло ...

СТАРА ЛЮБОВ
Стара любов...
като старото вино опива...
Стара любов...
Тя остава завинаги стара... ...

Преминах бързо от лятна илюзорност
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно, ...

Той седеше на земята и виеше. Минавайки покрай него, хората си мислиха че е луд и никой не се замисляше, че може да е преживял най – жестокия удар, който съдбата би могла да нанесе някому. Денят мина, настъпи полунощ, а прозорците на болницата продължаваха да светят. Наоколо беше пусто. И там, точно ...