Шепне септемврийски вятър,
дъжд от спомени вали...
Странно ми е на душата -
някак сладостно боли
от нестоплени надежди ...

дихания две
в очи тихо вплетени
бленуват мечти

По тялото й - изрисувани слънца,
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни ...

Нашата Ивана ,,ученичка'' стана.
В детска ясла 3, ще ходи на игри.
В раничката сложи памперс, биберони
и едно мече с тъничко гласче.
Рокличка приготви и пантофки-чифт, ...

Ти ми каза нещо,
аз ти казах друго.
Ти не ме разбра,
аз си замълчах.
Казаните думи, ...

.
ЩЕ БЪДЕ ВСИЧКО НЯКАК СИ РАЗЛИЧНО
С жълтите пантофи, ще идвам във съня ти,
като очакван и жадуван гост
и двама с теб лежейки в леглото ...

Потъна лодката, наречена "Надежда",
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.
Поплака малко за изгубената вяра, ...

С един замах – единствен, щрих пореден
завършена е моята картина.
Един живот, през който съм преминал!
И този щрих оказва се последен...
Разглеждам я – дали не липсва нещо ...

Една изгубена душа,
се лута (да търси мъничко щастие)!
Греховете ù не може да измие и дъжда,
и иска теб... да ù бъдеш причастие!
Тя още търси само теб, ...

Приятелко
Приятелко, не чакай ме в нощта
да дойда. Не ще се върна в този
град самотен. Ще оставя само
болката в сърце ми, но това не ...

Никога недей забравя как се ражда любовта…
С поглед плах… и целувка мълчалива.
Как луната снежната постеля ни полагa,
на чувствата ни храм свещен дори издига…
Не забравяй поглед как нагарча… ...

Разплети ми косите пак в тиха вечер.
Да погадаем с теб по звездите.
Ще напиша стиха си направо в небето,
че изгубих перото си в ден черен.
Разплети ми косите, измий ми очите ...

Отлъчен отново, за кой ли път,
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си, ...

The Power of Love[1]
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефир ...

Въпрос към Господ
(На загиналите в Охридското езеро)
Щом наближава светъл празник,
едно предчувствие зловещо
се настанява в мойта пазва - ...

Дете
Непростимо ли е да съм все още дете?
Защо?
Може да съм на шестнадесет, но обичам розовия цвят.
Обичам да се връзвам на опашки и да обличам рокли. ...

На чаша чай...
На бал са били всичките листа.
И жълтите, и най-червените.
От шарените - шал ще изплета,
(меланжът е на мода зимно време), ...

Изгубена
в море
от безнадежност,
душата ми,
бял бисер в раковина, ...

Изплакана тъгата в стих един,
само това ли мога?! - Викам аз, крещя и в този час самин...
Плача аз над листа бял с кървави сълзи облян,
викам сякаш в бездната безкрайна, викам, но само моят ек трещи,
като светкавица от буря, небето озарила, ...

Редактирах си мислите... Вече не искам
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...

Огън и плам
в душата ти бунтува,
огън и плам
сърцето ти вълнува,
огън и плам, ...

ДНЕС
Днес,
ден на прелюдия от цветове!
Днес,
ден на първия есенен вятър! ...

НА СМЕТКА
Полковата тръба тревожно зарева: ”Господата, господата”. Захвърчаха от стаички и канцеларии офицери. Всеки от тях иска първи да стигне до сборния пункт на портала. Войнишките очи учудено гледаха. Брей, че голям команден състав сме имали. Старшини-школниците се чудеха при войниците ли да ос ...

Гонят се мисли
по вълните на риска.
Потъва страхът.
Дъно-истина.
От целувка на спомен ...

По улиците прашни на града,
нанякъде поела, крачи Лудата.
Сред сивата, безименна тълпа,
изгубила се, пъстра пеперуда.
Забързана, към залеза върви, ...

За теб, любов...
Мелодията на дъжда
и пресен мирис
на гръмотевици,
широките полета... ...

На Никола Вапцаров
“Ще бъда стар, ще бъда много стар...”
Н. Вапцаров
Поете, не можа да остарееш.
Погромите пометоха и теб. ...

Зимата в мен
Мрак се спусна над полята,
студ прикова земята.
Сняг засипа се по нивята
и снежинки затанцуваха около Луната. ...

Имала ли си сън толкова красив,
че не искаш да се събудиш?
Но идва моментът,
когато алармата се включва...
И искаш или не, всичко свършва. ...

Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките ...

Калдъръм и стръмни улици,
стаили тайни, криволичат;
шлагер стар се лее в музика,
от миналото образи надничат.
С пръски, прелестно разпенени, ...

Приятелство
Приятелството е
вълшебство споделено.
То е цвете ароматно,
полъх на невинността. ...

Кръговрат
Всеки път... едно и също... омагьосан кръг...
Любов... силна и изпепеляваща...
Колебание... борба между разум и сърце...
Сигурност, че разумът този път ще надделее... ...

Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...