Опитах се щастлив да те направя,
но щастие не знаеш що е ти,
за тебе то е с някой да се караш,
чак Слънцето обиди, че блести.
Опитах се със обич да те купя, ...

Спокойствие
Това беше тъжен пристан на сърцето,
умереното, хармоничното, спокойствието...
Или отново се лъжа самоволно
и допускам лъжата до себе си безсилно? ...

Есенна любов
Вятър ни леденù
и ехидно се смее.
Ти поглеждаш встрани
с мисълта да се сгреем. ...

Обич изстрадана
на Голгота разпъвах,
спомени
в стомна преливах,
по пътища минали ...

Само казах: обичам дъха на лимон.
И ти изцеди в чая си толкова много -
цялата да замиришеш.
Само казах: обичам да ми е светло.
И очите ти грейнаха. ...

Бродират вечерта ми многоточия -
сълзливо време. Предговор за есен.
И в цялата безжиненост, порочно
изсипва се в съня ми наш'та песен...
Когато са застинали невярвания, ...

Те бяха пушечно месо.
Герои ставаха неволю.
Загиваха от нечия ръка,
гърдите до която не уцелиха.
Те биха се по бойните поля. ...

Страх ме е да се погледна,
като знам, че себе си не виждам.
Виждам момиче, което линее,
ранено от теб и сляпо за всичко...
Страх ме е да се докосна ...

Незавършено
Преболедувах те,
но не можах да
оздравея...
Беше безумие и ...

Кажи ми - само аз ли ти останах,
изгубена във своите илюзии...
Не можеш, как ще ме забравиш -
заключена в тъмницата-сърце.
Безмислено се бориш срещу себе си, ...

С Е Т Н А П Ъ Т Е К А
_____________________________________________
Смисълът на Пътеката е в...
първопрохождането!
Пътеката свърши. ...

Разказваш ми ти приказки, Елпида,
като Шехеразада – цяла нощ не стига
и тръпна аз, живея във омая -
все чакам на приказката края,
но той като поточе ромоли ...

Обичам те!
Понякога.
Проклинам те!
Понякога.
Ранявам те! ...

Казвах си "Струва си!", но кого заблуждавах? Явно само себе си. Мислех, че ще постигна нещо, мислех, че е възможно се почувствам добре. Очевидно е много даже това да искам. Все се питам "Толкова много ли искам, Господи?", а отговор няма, просто е очевиден: "Да, много искаш.". В гробище се превърна д ...

ХІХ
През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам. ...

Очаквал ли си…
някога лъчите…
на утрото…
… да те погалят
по лицето ...

Забавляваш се с други, но не и с мен!
Споко! Няма проблем! Не си ми в плана за утрешния ден!
Покрай теб винаги е интересно,
но за мен е много лесно!
От теб не ме е страх. ...

Какво си ти, живот жесток?!?
Призвание или подигравка, изпратено от някой бог?!?
Къде е мястото на тази земя, където царят щастието и любовта?!?
Или то е просто нелепа мечта...?!?
Една огромна лъжа...?!? ...

Ето го и ангелът от моите мечти
с диамантена кожа и златни очи...
Опасен и твърде далечен за мен,
мрачен, както мрачен бе и моят ден.
Видях го и всичко в мен се преобърна, ...

Щом срещнах те, аз знаех,
че теб съм чакал до сега.
В теб видях всичко,
що съм търсил,
но не откривах, за беда. ...

Д***
Амбиции "напразни",
надежди и мечти,
а знаеш ли изобщо
какво желаеш ти? ...

Думите са пропаст от сатен,
като куки нежно ме раздират.
Далеч е времето от мен,
а думите – не щат да спират!
Очите ми тъмнеят изгревно ...

И тази вечер
И тази вечер, както всяка друга,
едно момиче до прозореца стои.
Очите ù са тъжни и самотни
и пълни със горещи сълзи. ...

МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иис ...

Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...

ТОЗИ МОЙ СВЯТ
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...

Когато от изгрева става коприна
и от двете топли ръце се напиваш.
Когато отмиват се времеви пояси
и с индиго жажда момента попиваш.
Когато се правиш, че няма те ...

Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице
Не бе израснал с радостта ...

Опитвах се да бъда пътя,
по който миналото си отива,
провалите ще ги пропъдя,
препускащи в самотна нива.
И в редки мигове, безстрашни, ...

Чуваш ли?
От прозореца на нечия стая
звучи онази... Нашата песен.
Значи все още не е остаряла
и може да върне огъня вечен. ...

Ти си очакване. И страст!
Ти си лятото и есенния дъжд,
неуловим аромат
на кестени
и спомен за дива ръж. ...

Толкова прецизен,
точен съвършен,
как така се случи,
че се срещна точно с мен.
Нахлу в живото ми, като стихия, ...

Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и ...

Къде е малкият Рони, събуди се...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.
Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.
Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.
И той намрази всички жени. Но не му се сърдете. ...

Като снежинка се стопява
в ръцете топли на смъртта,
целува ме и отминава
пияна младостта…
Тя няма да се върне вече! ...

Усмивка, трепет, светлина -
безметежно, щастие реално,
но тлее мъничко тъга
по нещо липсващо, потайно.
Ден минава, после два, ...