Момне ле, мари хубава,
хубава, още писана,
на лице бела беличка,
на снага - тьонка височка,
очинки - пъстра поляна, ...

не е сбогуване
когато
съм затихнала
по струните на пясъка
нотирана ...

Кое е момичето...?
Седя сама на брега на морето,
а до вчера се забавлявах с приятели...
Загубих себе си,
вече не съм тази, която бях. ...

Сърцето от лед сковано е!
Сезонът на омразата -
повяхващи листа със завист напоени
улиците покриват
и сградите на доброто сриват! ...

На крачка си от лудостта, талант ли си или пък гений
и трудно хората с разбиране проникват в твоя мироглед,
изглеждаш странен с поведение и ти се надсмиват,
но по-добре - за предпочитане така, отколкото глупак.
Неизменно всеки се придържа към своя мозъчен сценарий, ...

Дъждът е виновен за тази сълза,
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се тихо разплака.
Свъсен, намръщен навън е денят, ...

- Бъди сериозна. Колко пъти да ти го повтарям – бъди сериозна.
- Но аз искам да пея.
- Не може.
- Защо?
- Защото трябва да бъдеш сериозна. Сериозността е пътя към… ...

Ако стигнал си до моята врата,
както искаше, както пожела...
Ако носиш в себе си надежда, топлота...
Както казваше, не чакай, не стой пред прага
несигурен, разколебан... ...

Вали доста силно, но винаги вали - дали в моето сърце или навън. Явно господ е съпричастен с моята съдба - съдба на нещастник. Доста неща преминаха през мен и през тях преминах; какво остана след тях - захабена душа. Вечер, няма я светлината, показваща ми пътя до теб; мисля, бе усмивката ти преди вр ...

Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието н ...

Вчера беше лято,
днес е вече есен.
Виждам първите
есенни листа.
Те обличат сърцето ми ...

Букет
Букет направих цветен
за свежест в моя дом.
Щастлив и тъй приветен
като в храма на Купидон. ...

Злочеста, безпощадна е съдбата,
съдба на странник без подслон,
бродещ, търсещ щастие,
копнеещ да открие някъде любов.
Нарамил своята надежда, ...

Къде бях тази нощ?
С кого?
На кой в ръцете бях?
Кого тази нощ огрях?
Не зная! ...

Объркани чувства
Неясните чувства
носят само беди,
когато никой
над тях не бди. ...

По тротоара -- паднали листа
и малки локви. Влажни клони,
осиротели, свеждат се над мен.
След бурята градът е променен
и въздухът по-чист и по-студен, ...

Е любов, когато някой те дарява
с радостта, че просто съществува.
Той всъщност нищо не ти дава,
но щом го зърнеш - сърцето ти ликува.

ВАЛИ НАВЪН
Вали навън. Небето плаче,
привело облачна глава.
Сълзите, изобилно леещи се в здрача,
дълбаят нови бръчки върху старата земя. ...

Двама с теб се движим по брега,
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща ...

Преди да знам , че те е имало, съм
губила от същността си всеки миг и ден.
Преди да се извие буря - сърцето ми е
стенело тихо и без глас...
Преди да съм изплакала сълзите , ...

размачкваш листенцата
крехка мента
помисли малко
дали мълчанието е изобщо злато
стискането на зъбите води ...

Вкусни ли са устните ми, любими?
Както ги обичаш. Живи.
~~~
При обиколката на слънцето
около Земята следвах сянката си. ...

Есен е. Скоропостижно
свърши лятото за мен
и е празно, неподвижно,
дъжд се рони уморен.
Кротко вятърът се гуши, ...

Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец
Свети Иван наречен Рилски е роден в село Скрино, намиращо се над пролома на Кюстендилска Струма.
Отвратен от недъзите човешки, той отдава земното на земните и след кратък престой в един тамошен манастир, се заселва в бедна колиба в рилската пустиня.
В пост и ...

Вдигам тост за мъжете,
за тези - бивши, отминали,
които стопяваха ледовете
и превръщаха в лято зимите ми.
Пия на екс за мъжете, ...

Нощта е дълга...
Сънят не идва,
но идваш ти -
макар и в песен.
Но e за кратко, ...

Снощи, неканени, в моята стая
нахълтаха няколко стари любови.
Флиртуваха с мен в несънувани спомени,
а после измисляха нови.
Разказваха своите тъжни истории. ...

Бог дава, Бог взема, нали това го знаеш?
На кого по колко - е за нас загадка.
Да живееш и да пиеш – отмеря на око нехаещ.
Ха, на бас, че няма да заспи
и да прелее по стъклото гладко.

МОТИВАЦИЯТА
Търсенето на задоволителна философия на живота е въпрос стар, колкото света и тези, които са се опитвали да му да­дат някакъв отговор, само са прибавяли по някоя мъглявина сред Космоса от светогледи. Задачата е непосилна, защото носи в утробата си съзнание­то за мимолетността на човешкот ...

Болка свива моето сърце... аз дадох ти ключа от него, а ти го захвърли, сега не мога да го намеря, не знам дали някой ден пак ще мога да го отворя за някой друг. Научи ме да не те обичам, както научи ме да ти дам всичко. В кръвта ми ти проникна, като отрова и сега малко по малко ме убиваш, само ти м ...

Безсънна си и сънна си. В съня ми.
И жива си и си илюзия умираща.
Ти тиха си и шумна си. В ума ми.
В сърцето ми стихия си, нестихваща.
И си толкова красива и несбъдната, ...

... Плуваше. Водата галеше тялото му и всичко, което беше изживял през тези около три месеца, минаваше като на филмова лента през съзнанието му. Трябваше да вземе решение. Нищо, че вече друг го беше взел.
След срещата се чуваха всеки ден. Изричаха слова, забранени им, но, както вярваше Той тогава, и ...

Вали.
Тъгата ми за лятото -
вали.
Рисува
слънце по стъклата. ...