Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки ...

Некадърник
Експерт самозван,
с мозък скован.
Няма вид да е сакат,
но ръцете са отзад, ...

кратък живот...
осмислил себе си...
с душа на мисионери...
обречени на изсушение...
капките родени в сърцето... ...

Не взирай се в очите ми зелени,
не казвай ми, без мен, че ще умреш.
От огнен дъх на дракон съм родена
и само с поглед в мрака паля свещ.
Недей да съжаляваш, че си тръгвам, ...

Сами се раждаме... сами и ще умрем.
Сами живеем живота си нещастен.
Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.
Само ще стои и ще ни гледа безучастен.
Защо злобата... това чувство долно... ни обзе? ...

Всичко е точно!
На съдбата напук -
ще се взема в ръцете си,
ще свия юмрук,
ще мина над ...

Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...

Само на един стих не посветих,
но пред него своята душа разкрих!
Само на един любовта си подарих,
но с него нов свят преоткрих!
Само на един всички грешки простих ...

Гледа папагалът Коко -
рибки плуват на дълбоко,
иска да е като тях
и да плува със размах.
Бански тихо той облича ...

Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...

Бездънна яма.
В небитието гледа.

В сърцето ми впи корени скръбта,
след всичките страдания в света.
Тъй благородния човек с кръв заплаща,
за своето достойнство плаща.
Нетърпелив и сам е бедният човек, ...

По небето парцаливи
мътни облаци се влачат
и над блоковете сиви
със студени сълзи плачат.
От ръждясали витрини ...

Години ме упойваха словата ти,
на думите приспивния ромòн,
в мълчанието даже търсех смисъла,
унесено забравил прост урок:
че думите са въздух под налягане, ...

СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...

И ако питаш колко отговора имам,
ще кажа, че са всички на света;
без този как да ме попиташ
и без да знам кога.

Смеха си спомням и сълзите,
и болката, и любовта, но и съдбите.
Нарочно се ранявахме,
за да се обикнем,
отбягвахме се, ...

БЯЛА МАГИЯ
Отсял поравно зърното от плявата,
душата си разчупвам като пита.
Поравно и на бога, и на дявола
раздавам, за да са еднакво сити... ...

Черно и бяло, противоположни светлини,
борбата им вечна, отминали бъднини
квадрати оформиха, идеално плътни
и целите им, прозрачно мътни.
Ритъм еднозначен барабанът поддържа ...

Някой ден ще забравя
Някой ден ще забравя
красивите горещи нощи,
прекарани заедно.
Невинните слънчеви погледи, ...

I’m Tired Of Needing You…
Уморих се да чакам да се промениш... Уморих се да искам капчица любов... Уморих се да живея с мисълта, че отново ще ми подариш онова щастие... Уморих се да те искам... Уморих се да се нуждая от теб, от усмивката ти, от устните, които някога целуваха с такава нежност... Умор ...

Когато си с мене,
лицето ми грее!
Когато си с мене,
сърцето ми пее!
Когато си с мене, ...

Закотвен
е духът
на дъното.
Затиснат
между ...

Ти ми каза да не пускам ръката ти,
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там, до реката
се поливахме с хладна вода. ...

"П р а з н а"
Нечии ръце горещи
ме притискат силно към земята!
Някакво лице зловещо
с поглед ме отнася в тъмнината! ...

НЕЖНОСТ И ТОПЛИНА
Ти си във бяла премяна,
като булка, тъй нежна, засмяна.
Ти стоиш, ти шептиш и сълзите ти
капят на моето рамо. ...

РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...

Копнежи... ласки... сбъдната мечта.
И виждам те във бялата ти рокля,
с короната от лебедовите пера,
разкош с букет от алени цветя.
А тъй красива си и нежна, ...

ЕКСХУМАЦИЯ НА ПРОРОЦИТЕ
Моделите на действителността, подредени като всеобхватен и всеподреждащ мит, намиращ израз в определен речник от условно приети човешки отношения и постъпки, образуват ценностната система, чиято структура е в състояние да символизира образа на света в неговата цялост. Всяка с ...

Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...

Морякът пали вечер пожара на звездите,
налива чаша с оживели нощи
и в танца на огъня вижда минали жени!
Елмазени сълзи – очите му,
постилат ...

Нощ сега се спуска тихо над града
и нашепва ми пак тишина.
Аз вървя, гледам вашите лица,
но защо ли са сенки в нощта.
Търся бряг аз към тебе пак. ...

Под брулените хълмове на Венера
сливата има ли спомен за вчера?
Знам, днес ù е МЕНЕпаузно.
Да я бруля не смея,
но утре със сочни аплаузи ...

I
Усетих тихия шепот на гората. Зовът ù носеше в себе си елфичен напев, отдавна забравен от хората. Понесен от вятъра, той се отъркваше в клоните на гордо изправените вековни дървета. Тези древни души, пазители на горското царство, скрили себе си от очите на света, знаеха защо сега сам се разхождам ...