My mom always said nothing would break me or lead me astray
Who would have guessed I'd let my mind drift so far away
You always said I was a dreamer now insteadI'm dreaming of things that's making my mind go crazy
Small things like
When I call you at home and he answers the phone ...

Не съм достатъчна. Понякога съм тиха.
Както дългите и вледеняващи раздели.
Боля, разливам се, не дишам...
И бягам от изстиващи недели.
Понякога съм буря. Във излишък. ...

В ъгълчето на душата ти
нежно съм попила аз -
с тази радост ме закичи,
подари ми пролетта.
Ври зеленото в тревичките, ...

На моя дом грижовните ръце
са включили кафемашината.
Забравена играчка на дете
говори с празната камина.
Леглото ми, покрито през глава, ...

Ръката ми по навик препрочита
дъха на сутрешно кафе,
отпива ден гореща суха скука и
вдишва парещ дим, познати гласове.
Понякога случайно се рисува ...

Лека нощ
Винаги ти казвам лека нощ,
колкото и далече да си…
в мечтите, в сънищата…
Искам да ти кажа отблизо… ...

Сънувах тихи стъпки.
И глас на сънени треви,
които си хортуваха със вятъра.
Сънувах две разплакани очи.
И песен на щурци, ...

отворих - мърлява клошарка.
- Вратата, моля, не затваряй,
ще бъда твоята другарка.
Кризата е, веднага я познах,
поисках вратата да затворя. ...

Помниш ли ме още
такава, каквато бях?
Нощем дочуваш ли още
моя силен смях?
Помниш ли моите очи, ...

Отново сама съм вече,
любовта бяга от мен надалече.
Сърцето ми изстина и затвори се,
отново сама... свърши се!
Нищо не е както преди, ...

За да свърши светът
И в чашата ми никога да не остава вино
През ден минават цигански търговци
И в шепите им се продава още малко време
Да прекарам с теб ...

Себична нощ
Цветовете нежни, евкалиптови,
се затвориха за дългата си дрямка.
Зимата дойде съвсем връхлитайки
и остави тежката си сянка. ...

... Светът се руши
като средновековните кули.
Неусетно забравяш старите думи.
Тръгваш по нов път осветен
и откриваш нов ден. ...

Незакъснял урок по ботаника
Шансът е малко, загадъчно семе,
попаднало в твоята почва.
"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?
- Да прилича на плевел започва..." ...

Капитулирам пред отчаянието. Обещавам си! Не трудностите ни давят с треперещи от екстаз ръце, а то... то...
Лети блясъкът в очите на прободения със счупена стрела в превитата от болка ръка... Чуруликат трапчинките на одраскания с неподострен, надъвкан молив в лютящо-кипящата рана... Златната нишка, ...

Знаеш ли защо са бели, обич,
защо са бели дланите на хората?
Дланите, с които галят, обич,
защо решила е така природата?
Нали си виждал, че са с бели длани ...