Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.5K resultados
Jensen Ackles & Jason Manns - Crazy Love
🇧🇬
Crazy Love
Jason Manns:
I can feel her heart beat from a thousand miles
And the heavens open every time she smiles
I'm running to her thats where I belong ...
Познаваш ли нощите, мрака студен,
не бой се, излез на открито.
Жадува душата ти в демонски плен
да падне, защо не опиташ?
Защо не опиташ кръвта на света? ...
Някой ден ще се вгледам в стрелките
и сърцето ми в ритъм със тях
ще отмери в делбата на дните
колко обич от страх разпилях.
В този ден ще ми секне дъха ...
Така се случва, просто си отива.
Не е виновна любовта, не я виня.
Сърцето и щом вече не пулсира,
изгасва пламъкът ù в пепелта.
Така се случи, просто ме забрави. ...
Няма да вярвате - вдигаше пара!
Бетонните плочки им стана горещо.
Кралица вървеше по тротоара,
момиче на четирсет и нещо.
Тя не се плашеше от студения вятър, ...
Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности. ...
Какво е Любовта за мен? (продължение от книгата)
🇧🇬
Тя е приказна царица, на която не можеш да се нагледаш. Птичето ято, което лети към незнайни страни. Вечният стремеж към красотата. Вярата в Доброто. Любовта е едно докосване до най-тънката струя на душата. Една ласка, която кара телата да потръпнат. Един ефирен танц на две души, слели се във вечна ...
Аз искам да съм цвете...
Денят се ражда в облаци и прах,
в самотен крясък на самотна птица.
На този ден родила съм се аз -
в света огромен - мъничка частица. ...
Ледената верига на едно, вече, принудено приятелство
🇧🇬
Замръзвам! Чуваш ли стенанията ми от болка, сковавщи сетивата ми? Студено е, когато думите ти порязват съзнанието ми. Душата ми заледена стои, чакаща новото слънце, което - вярвам - някога ще ме разтопи. Дали ти ще си това слънце, което ще ме спаси, видяло, може би, разбрало мъката, която ми причини ...
От пищната зелена корона на овощното дърво стърчат два леко поклащащи се крака, а през няколко минути по някоя ябълкова огризка прелита и с невероятна точност всеки път пада в торбата, поставена в близост до ствола на дървото.
- Ха на бас, че не можеш да уцелиш чантата с цяла ябълка - подвиква минав ...
Самотна във нощта
изпращам зов с изгрялата луна.
Образът ми в езерото от изгубени мечти
бавно се прокрадва и тихичко шепти.
Вятърът нежно гали моите коси ...
Идвай, пролет, дъхава, игрива,
кичеста, красива и звънлива!
Птича песен нека да полита,
слънцето на воля да се скита,
идвай, пролет, с цветната омая, ...
Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам
и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.
Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,
само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"
- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен, ...
Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а ...