Синеокият паяк бавно сипва отрова.
Всички надежди за щастие постепенно вгорчи.
Всяка сутрин в леглото закуската е готова.
Щом още се съмне и при нея търчи.
Синеокият паяк тихо шепне в нощта: ...

ПОЛЕТ
Молитвено птиците кацат,
под звън на вечерна камбана.
Огласят с песен стара акация.
Посреща ги мрака припряно. ...

Кажи, че ме обичаш,
преди да тръгнеш. Моля те.
Дори и да не знаеш
накъде вървиш.
Кажи, че ме обичаш ...

Поезията е дива и първична.
Словата, както казват - не прощават.
Аз казах нещо неприлично,
друг ще ме прости и толкоз!
Какво тук значат някакви си рими... ...

Не разбирам какво искате от мен, бе хора?! Нямате ли си друга работа, ами ходите на тумби и само се заяждате? Имам право да си пращам стих всеки ден, ясно? Да не би да върша престъпление? Ако искате, ме четете, ако не - ме прескачайте като малка гаричка. То за всеки влак си има пътници... Пишела съм ...

След заплата отиваме с колегите да пием по биричка на Люлинския пазар.
Какво по-променливо и по-вечно
от тоя пазар!
И какво по-философско
от въпроса му: Колко? ...

Чувства ли?
Забравих вече как се чувстваше.
Истинска ли съм?
Изгубих се в преструвките...
Сама ли съм? ...

Мъдростта не носи сложни думи,
облича се със простички слова.
Винаги граничи със безумие,
но не преследва глупава следа.
Тя винаги е семпла, но велика. ...

Спрял е. Спря преди доста време. Не знам от кога. Гледам го така без да помръдне. Без да трепне. Нямал е сили да продължи. Часовникът от стената. Стрелките му застанали са на едно място. Не усещат и не трепват. Дори не плачат. Не ги боли. Дали са... мъртви? Но ако има дам сили? Дали отново ще ще зап ...

Приказка
Върви си момъкът напет -
нахлупил настрана каскет.
Насреща си видял мома -
чудно хубава, но зла. ...

Целувката на кръста
Иска да повярвам,
че си далече.
Защото не ме обичаш!
Искат да повярвам, ...

Срещнах те съвсем случайно,
но в съзнанието им настани се трайно,
твоята красива усмивка,
след която всяка болка стихва,
твоето медено гласче, ...

Срещнах те в дванадесет посред нощ,
беше тъмна и мрачна нощ.
Ти озари и изпълни ми душата
само с една усмивка на устата.
Сънчо те наричах ...

Когато дланите изстинат
и по устните ни жажда не гори,
когато между нас мълчание настъпи
и няма вече и от дребните кавги,
когато след ден тежък ...

Обуй ме в зелени обувки,
като онази свежа поляна
с Божествено тайни милувки
и в сълзи на вяра обляна,
на която никога не отидохме... ...

Върни се отново...
Не по-силен,
не по-луд,
не по-пораснал.
Върни се ти, точно ти. ...

По пътека незнайна вървях,
по пътека мрачна и скована,
загубих любовта, на която държах,
загубих я... вече я няма.
Тази пътека сърцето повлече, ...

Да те обичам ли?
Да те мразя ли?
В краката ти вечно
да лазя ли?
Да избягам бързо, ...

Кръвта тече, пламти, хвърчи във моите гърди
и вярвам, че ако усетиш я, ще пламнат скоро с мен и твоите очи...
Виж ме, целуни ме, запомни ме,
припознай в мен онзи, във когото влюбена си ти...
И отдай се на вкуса си кървав на насладата - ...

Нощта е радио ефир,
преливаща река от звуци,
простряла се до другия баир,
нестихваща и в този случай.
Гласът сега е на Драгана, ...

Тежко... Тъмно... Тихо...
Горещо... Осъмнало... Скрито...
Сърце... Желание... Докосване...
Твоето лице... Мълчание... Анатемосване...
Забрана... Крясък... Кафез... ...

Снегът се спускаше бавно
***
Снегът се спускаше бавно,
а твоят образ отсреща
все по-малко ясен ми беше. ...

Жадувам за сладките ти устни...
жадувам за нежния парфюм...
жадувам за погледа блещукащ...
жадувам да съм само твой...
Жадувайки те... аз те гледам ...

Отново Неделя
Във вторник
Онази същата дето ме накара да туптя
И да се усмихвам с пияните си очи
И сестра и знам ...

Сребърни сълзи
по килима на времето.
Капки дъждовни
в дланите на есента.
Усмивка на сърна, ...

Парчета от едно сърце
дали някой някога ще събере,
за да направи пак сърце.
Парчета от едно сърце,
не е разбито то на две, ...

Отражения 53
Да търсим блаженство в задгробния живот е все едно да искаме да задоволим днес глада си с утрешния обяд.
Георги Гълъбов

Гората криe
истинското си лице
зад борови иглички
и шума от габър,
и букови листи, ...

Посипах си главата с пепел.
Зарових я във пясъка -
подобно щраус, който
иска да се скрие
от неочаквана опасност. ...