Снегът вали...
Покрива той душата ми
и заличава калните следи.
Снегът вали...
Пречистено, сърцето ми ...

ТЯ
Нашата постоянна спътница. Нашата сянка в нощта. За нея няма умора или почивка, тя е толкова бдителна. Тя приема най-разнообразни и причудливи форми- война или болести, катастрофи или природни бедствия - вода, огън, вятър, земя, или просто падаща звезда. И ти никога не знаеш как точно изглежда и ...

Какво е чувството да си влюбен? Някои ще кажат прекрасно, други, които са били наранявани не веднъж, ще го опишат като ужасно. За мен то е просто приятно. Хубаво е с нетърпение да очакваш срещата със своя любим, сладкото притеснение, което те обзема преди нея и рязката промяна на мисленето в момента ...

Какво пък толкова се случва -
поредната човешка драма,
деца, изпъдени от рая -
завет от дядо ни Адама.
Какво пък толкова се случва - ...

С красива рокля се облече,
с презрамки и дантелки,
със цветя в ръка,
усмивка на лицето сложи
и се понесе в утринта. ...

Пак мълчим.
Като белите гълъби.
Само стон на китара
се чува в нощта.
С наранени крила ...

Why don't you hang up
Won't you back up
Will you pack up and head for higher ground
I know you, and you know me
Tell me what is you want it to be ...

> С гордост си казвам годините!
> Обичам ги, пустите... Всичките.
> И всяка е корен от минало,
> неугаснало още в очите ми!
> ...

Все по-остро се взират очите ми
в овехтелите стенни часовници.
Неотмерващи прашно минутите,
на задъхано-болните делници...
Все по-рано се стъмва в зениците, ...

КРАЯТ НА ЕДНА ЛЮБОВ В ЕДИН ЮЛСКИ ДЕН
В оня ден не успях да пристигна навреме, за да те видя.
Късно ми казаха, че си тръгнал, умиращ от болка.
Късно ми предадоха думите ти: "Кажете й, че аз си отивам".
Отивал си някъде. ...

Дали само като мечтаеш, можеш да постигнеш това силно желание, което те изгаря отвътре?
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...

Помниш ли преди една година
чашите кристално как звъняха,
не мога да повярвам, колко време мина,
откакто устните ни в 00:00 пак се сляха.
Помниш ли безброй звезди в небето ...

21.
Появих се пак при Мирна 2, чиято реалност се беше превърнала за мен в щаб-квартира за доклади и за кратка умствена почивка преди завръщането в реалността, в която лъжех толкова умело и с толкова нежелание. Преди това за пореден път наблъсках с информация темпорално несхватливите тикви на Наум 3 ...

ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...

Гладна съм за пръсти от желания...
Нежно да целуват мойте струни.
С песен от прошепнати дихания
въздухът да тръпне помежду ни.
В ъгъла от време бях забравена. ...

Ще ме запомниш. Снимка на стената,
поставена след дългото пътуване.
Откри ме сред маковете и тъгата,
в копнежите от нощното сънуване.
Ще ме запомниш все така разсеяна, ...

Демоните се представиха учтиво,
поканих ги да пийнем по едно,
те гледаха през мен сънливо,
боите черни, стенното пано,
дори фриволно разговаряхме ...

Понякога
Понякога
е празно...
и не знам защо
оставам в празнотата... ...

Той беше млад, не повече от тридесет годишен,
с мириса на топъл хляб раздаваше уют на всички.
Изпит от глад, блед, тъй вътрешно угрижен,
животът му подхвърляше все сухите корички.
А беше млад, не повече от тридесет годишен, ...

Обикнах те аз от самото начало,
макар и да не си признах,
сивия ми свят оцвети във бяло
със много плам и творчески замах.
Онази хубава прегръдка, която ми дари, ...

Когато завладявате пространството,
мислете и за Повелителя на времето...
Какво след битките ви ще остане...
Понякога мислете за нетленното...
Защото и богатствата, и силата са временни... ...

на К.
На Горгона очите аз искам –
щом погледна, да вкаменя
това, което ме потиска
и да бъда фатална жена. ...

>>> В култ към своя егоизъм -
>>> пожертвах твоето сърце!
>>> Бездушна, занемяла и наивна -
>>> загърбих всичко, останах без лице!
>>> ...

Аз в костюм пристъпвам плахо,
ти в бяло, истинска жена.
А до вчера бяхме само
лудо влюбени деца.
За ръката стискаше ме здраво ...

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите и са в шепите му, виж! - ...

Да изкупя вината си не мога,
да продам душата си не мога,
да те принудя да забравиш не мога,
но за прошка те моля.
Ще извикам силно с болно сърце, ...

А белият лист очаква да види
какъв е цветът на твоя живот.
Рисува душата, но без да предвиди,
че белият цвят е много и строг.
Не можеш излъга ти белия цвят, ...

НАВИК
Навик е утрото да ме събужда.
Навик е да стоиш до мен.
Днес да си моя, утре - чужда.
Навик ли е да бъда в плен? ...

Насън се срещаме,
насън се любим.
Събуждам се
с усещане за грях.
А дните ми ...

Ще направя ръцете си кръг.
Пръстите - възел.
И ще кажа на думите: млък!
На сърцето: не бързай!
А на теб ще река: постой заградена така, ...

Приятели мои,
поставям тази книга в ръцете ви, за да ви дам възможност още един път да се срещнете със съдбата на двама музиканти, които в един и същи ден, на едно и също място, признаха любовта като най-възбуждаща енергия за творческо и чисто човешко щастие. Исках най-после да ви кажа как една след ...

Ноктюрно
Може би, тогава спира времето.
Дъхът замръзва. Музиката спира.
Останало е нашето въртене
в оста на дансинга. Нощта умира. ...

Ще кажа на Иванките честито!
Ивановците всеки поздравява,
а всеки иска житената питка
глада със благина да утолява.
Тъй както имаме си сянка, ...

... На един страхотен китарист и кратките ни срещи.
Не, не е важно времето...
Нито часовете, нито ерите...
Не са важни пирамидите,
дъждът валящ по керемидите. ...

Сега си с него,
а във спомена
за тебе двамата
гориме вечерта...
Проклех те тихо ...