Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Гняв 🇧🇬
И всичко се свежда до въпроса "Как да се живее?" Най-нелепото и безсмислено питане... Сякаш някой може да ти отговори, а дори и да го направи, все едно ще го послушаш! Търсиш, питаш, дишаш и пак си там - в личния си безпорядък, в абсурда на мечтите си, с имитативните състояния на чувстване, с п ...
Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината... 🇧🇬
Капитан 🇧🇬
се сблъсквах с многото неща,
в които търсех вярната насока,
до които стигах бавно и пеша.
Напред, назад, надолу и нагоре, ...
Навън вали 🇧🇬
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...
* * * 🇧🇬
и виждам себе си -
невинна и чиста,
обгърната в сноп ярки лъчи.
И нито следа от гъстата чернилка, ...
Черна събота 🇧🇬
Абдулрахман Акра
-----------------------
Казват, че Бог почива
през съботния ден. ...
Нещастната аз 🇧🇬
Детски игрички - "Спортното събитие" 🇧🇬
- Да бе, даде я господинът. Гледай, отзад Ванката я носи.
- Супел, ще иглаем мач - крещеше Мирко. Още му бе трудно да казва „р", макар че вече бе втори клас.
На училищния двор се събраха момчета от вторите А, Б и В класове и по всичко личеше, че предстоеш ...
Полет 🇧🇬
летяща в небесата.
Превърни ме в капка дъжд,
падаща в тревата.
Превърни ме във водопад, ...
Приятелство?! 🇧🇬
на Таз 🇧🇬
Изгнива бавно гроба на душата ми.
Посърнала, изгубена, подтисната,
се стрелвам в паралелност непозната...
Лекувай ме с вълшебно отношение, ...
Твоите Очи 🇧🇬
Все още ги обичам, нима не ми личи?
За твоя поглед бих направил всичко,
в твоите очи аз виждам моите мечти.
Повярвай ми, че виждам всичко в тях, ...
Като в приказките 🇧🇬
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...
Към зимата 🇧🇬
>>
>> студен и силен, зимата говори.
>>
>> Разказва ни, че чувства се красива ...
Люлчино, без седло 🇧🇬
Мама остана по пътя.
Мъже почиват до грива.
Спомените на Марк Антоний 🇧🇬
мъртва тишина цари,
въздухът трепти като в пустиня,
сякаш в пламъци гори.
Лешоядите крещят зловещо ...
Празнота 🇧🇬
Можем ли да си представим колко много боли?
Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,
да пропадаш тъй бавно, как боли!
Стар, изтъркан филм, това единствено остава ...