Мама я болят ръцете,
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем. ...

Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...

Окъпана в роса усмивка.
Копнеж в лехата. Цветове.
Ефирен полъх. Нежност.
Очакване. И птичи гласове.
Свободна мисъл. И безкраят. ...

Засрами се, Животе мой!
Тук май прекали!
Откакто си почнал,
гледаш да ме сломиш.
Бях на мама отмяната, ...

... и искам
да съм ненаписаният стих,
пред който тих ще отмаляваш;
В копнежа - да го Сътвориш
и в тайнството - да го отлагаш.

Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...

Доколко хората могат да бъдат различни?
Да виждаме някакви странни неща в тях?
И да делим ги на такива, които обичаме
и други, които винаги да правим за смях.
Кога можем да ползваме външните белези ...

***
нарисувай ми лято...
затихнало
в морската шир
и смеха ...

Отнякъде дочух хубав звук,
искаше ми се да си тук,
да го чуеш с заедно с мен,
да останеш от звука ослепен!
Но ти никога не си бил с мен ...

Когато те обикнах, на теб се во веки орисах
и се обрекох да те пазя в свойте страсти,
във апокрифи недостъпни те описах
и те изпълних хубав, неподвластна.
Побягнах, за спасение се молех, ...

Преродена от нощите кървави,
от несъвършенствата гърбави -
осакатена...
Преоткрита от обич неистова,
от слабост блудкава, неискана - ...

Тази нощ съм орисница
и гадая изкусно.
Във очите ти виждам
момиче целунато
с бързи устни. ...

От малък мечтата ми е да ме погребат в задния двор..ама без ковчег - гол в голата пръст. Какъв по-грандомански начин да напомниш за себе си от ужаса, който ще изпита правнукът ти като се разрови и случайно открие изгнилото ти туловище. Жалко, че няма да го видя с очите си. Но кого заблуждавам? Аз ня ...

Исках те пороен и светкавичен –
да ме грабнеш, да ме отнесеш.
Празник да ти бъда. И наздравица.
С мене да познаеш див копнеж...
Много съм поискала, разбрах го. ...

Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...

Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,
надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.
Побързай - пак ти казвам,
като гледам нямаш много време.
Мастилото започва бавно да избледнява ...

Докосваш ме със хладните си пръсти,
в прегръдката телата ни се сливат -
в очакване болезнено настръхвам,
а устните ти нежно ме попиват...
В ръцете ти съм късче топъл восък- ...

Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...

Напоследък до късно будна ме държиш,
всяка нощ в съня ми се появяваш,
с хубави спомени изпълваш съня ми.
Куп надежди вдъхваш ми,
но с идването на зората всичко ...

При тебе идвам аз и в този час
търся твоите ръце. За твоята любов
бих дала аз докрай своето сърце.
С вятъра по пътища безумно ние търсим
нашите изгубени души и често казваме: ...

Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,
да бягаме със тях в полето с ален мак?
Да бъдем щури и красиво влюбени,
да се къпем във роса и цветен аромат?
Искаш ли да ти покажа моето местенце? ...

Глас в пустиня -
самотна душа
с пясъка си говори!
За миналото свое разказва
и мълчаливо чака ...

Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...

Всеки ден
прося.
Ден след ден
аз кръста
си нося. ...

Не съм същата след всяко умиране,
но умея да бъда предишна.
Пресъхват сълзите от взиране,
под хълмове сол е нищото.
По-заразно от зарове празното ...

Ще преведе през нощта
от точка „а" до точка „бе"
дори и дете,
но не ми е звезда.
Прекалено е северна, ...

Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...

Изпихме чаша, две, накрая спряхме да броим -
вини, кафета, фасове в преливащия пепелник.
Насред гълчавата отнякъде дочухме да жужи
внезапен тъжен блус, през няколко стени.
С възторг събудиха се птиците в гнездата, ...

Аз съм толкова силна, доколкото сърцето ми може да понесе болката. Мога да усещам толкова много чувства, но така и не намерих любовта. Аз съм тази, която решава по кои мостове трябва да вървя и кой е време да прекъсна. Съжалението е за слабите, съчувствието разклаща волята, казвам си аз, но продължа ...

Снежинка
Зима е. През прозореца у дома аз виждам всичко, но сякаш обръщам внимание само на небето. Гледам го втренчено. Може би, ако беше живо, щеше да ми се скара. Но какво мога да направя срещу тази магия? Тя ме омагьосва. Аз мечтая. Искам да бъда на много места… Искам да бъда снежинка…
И ето ме… ...

Джамила
--------------
В твоята усмивка,
свята и лъчезарна,
препълнена с живот, открих, ...

Няма път назад,
а само болка,
облечена в мъгла,
душите са изтрити
и има само ...

Отвори вратата.
... Там,
под прага
съм скрила ключа.
Влез, вземи ме. ...

Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дългият тягостен ден, адският пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужа ...