Къде си, мила,
къде си ти сега?
Аз знам, търсиш ти закрила
пак на чуждата земя.
Защо те Родината прогони, ...

Безсъние... Безумие... Желание...
Това си ти, моя любов.
Миг останал бездиханен,
най-дългата секунда в отлетял живот.
Потънах в теб... Потънах, мило. ...

Самотен дъжд
По прозореца се стича нежна капка,
след нея още и една,
в стъклото се разбиват и изчезват,
оставят само тъжната следа. ...

Ти ли си белият вятър,
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва ...

Угарка от цигара аз настъпих,
все още тлееше жарта.
Унесена от делника пристъпих
и в теб ударих се. Съдба.
Извинение в шепот мина ...

Не си тръгвай, любов,
като птица през есен,
като прелестен сън,
прогонен от заранта.
Не си тръгвай, любов. ...

"Приятелството" - някои казват била свещена дума и че първо трябва да се опознае добре човек, за да му я дадеш. Да, но какво означава добре и колко време ни е нужно? Всъщност, няма такова нещо, никой не може да каже, че познава добре някого, дори не може да каже, че познава и себе си добре, защото ч ...

Няма заглавие този стих,
няма мелодия, звук и картинки.
Той е толкова празен и тих,
колкото са тихи белите снежинки.
В словата чувствата са заспали, ...

Тази мелодия ме събуди среднощ. Тя прозвуча красиво и болезнено, но не разбрах от къде се появи. Сякаш се намирах в концертна зала със съвършена акустика и оркестър от блестящи изпълнители. Някакъв невероятен консонанс от хармонии заливаха залата и хукваха навън през мраморните колонади но амфитеатъ ...

NEVER TOOK THE TIME
AKON
A moment ago it seemed
It was yesterday
you were here with me ...

Empty Apratment
Call me out
You stayed inside
One you love
Is where you hide ...

Самотен чадър на плажа ридае,
още по-тъжна чайка мълчи.
Стегнах багажа, трябва да тръгвам,
отдавна вече дори няма и сълзи.
Защо да оставам, ний сме си чужди, ...

Ghost of love
I am near you
You don't see me.
Can you feel me?
closer than close. ...

Душата моли за обичане
Очите ми ме молеха
да спра да гледам
росното небе,
преливащо от нежност ...

MY MAGIC LAND
The high mountain is white,
the forest is always green,
Tne Rose Valley is so red.
Our souls are so white, ...

В моя град...
Сутрин слънцето изгрява,
още в ранни зори
и събужда хората тъдява
със своите прелестни лъчи. ...

Стоиш на самия край на пропастта.
Мислите нахлуват в съзнанието.
Питаш се: Има ли смисъл?
Мечтаеш за нещо отдавна изгубено.
Чакаш го, а то се е изплъзнало. ...

Отивам си.
Оставам.
Завръщам се.
Забравям.
Изстива сърцето. ...

Когато
любимата ми
ми каже:
"Довечера съм заета",
това означава, ...

Държа сърцето ти в ръцете ми
и още малко ще го сплескам -
аз съм вирусът,
невъзможна пречка,
аз, дяволът на злото, ...

Живея в свой собствен свят, в който никой не ме разбира. Никой, освен теб.
Когато плача, ти си до мен, за да избършеш сълзите ми. Когато се смея, ти се
смееш заедно с мен. Знаеш всяка моя следваща дума, всеки мой следващ жест.
Само прегръдката ти може да ме стопли, само целувката ти може да спре съл ...

Здравей, приятелко, седни до мен
да възкресиме спомените стари,
да си припомним в този слънчев ден
за миналото ни, което пари.
За младостта, която отлетя, ...

Тази нощ е ветровито и дъждовно. Помниш ли слепите среднощни мъгли, сребърните феи и последния сняг? Толкова отдавна ли беше? Звездите не са се променили много. Защо никога не говорихме за звезди? Ще кажеш: "Пак ли твоята поезия?" Да, тя не е за щастливите. Ти ще ме погледнеш усмихнато и аз ще млъкн ...

15.09.2008
„Всичко между нас беше катастрофа!”
Думите ти пак ми пуснаха отрова,
Мислех, че за теб вече съм готова,
но поехме пак в грешната посока... ...

За вагината знаех, че мълчи.
Че тайните си нивга не изказва.
Къде, кога, с кого, върху какво -
тя никому и никога не казва!
Обаче времената се менят! ...

На златния си трон цар един седи,
в дворец от мрамор и стройни колони.
Съвсем сам, в безкраен сплин следи
как бурен вятър облаци черни гони.
Сред самотните зали ...

По паважа свети дъжд. Дъгата се гмурка
в локвите, плискайки се като дете.
Потапя косите ги, тежки от радост.
Картина от цветове,
взета от многоцветното по изгрев небе. ...

Вървя по празната пътека,
за никъде...
заглъхват стъпките ми
леко,
на сън, ...

Боли ме!
Ти ме промени...
показа ми какво е да обичаш.
Боли ме!
Защо и ти се промени? ...

Замъглени са очите от тъга...
Не се чете във тях дори и отегчение.
Пияна съм от самота!
Наздраве! Поредна глътка със презрение....
Сега съм уязвима... ...

НАМЕРЕНА
Когато ми омръзна да се търся,
намерих се във твоите очи.
Не мога аз от теб да се отърся,
от утринните ни лъчи, ...

Всеки път се опитвам да се приближа
повече до теб,
но сякаш ти се отдалечаваш.
Всеки път се опитвам да летя с моите криле,
но сякаш падам. ...

Не знаеш ли?
Тук идвам да се скрия
от сивите въздишки на деня.
Виж! Малка съм!
... на две ще се превия ...

Записът е от концерт на лауреатите на Балкан-фолк - Велико Търново през 2000г. (малко ми бъркат името, но какво да се прави). Качеството не е много на висота, а и в изпълнението ми се долавя смущение, но все пак може да се добие известна представа за тогавашната атмосфера. На акордеона свири Бай Жеч ...