Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка - ...

Ненужното – нека гори.
А нужното все ще ми свети.
Вземам назаем очи.
От всичките мои поети.
Дните капчука брои. ...

От теб остана само миризма на страст,
по топлите чаршафи в моето легло,
които вече са студени и изпитвам страх
да осъзная, че със теб не сме едно...
От теб остана бледо отражение зад мен, ...

Понеделник, Вторник, Сряда –
лекции от мрак до мрак.
Учим ний при даскали „обични”,
с кусури най-различни.
Четвъртък, Петък, Събота, Неделя - ...

- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива...
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си ...

СРЕЩА
Скриха ни къщите,
малката стая.
Клепки притвори
прозорче пред мен. ...

Не ме попита никога защо тъгувам.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него. ...

Виждал ли си нежните блясъци,
обрисувани с четката на художника;
разкъсани сякаш от крясъци -
разярения глас на заложника?
Запази ли белите снимки? ...

***
снопчета слънце
през прозореца между етажите
ефирно лепнат баркод на следобеда
***

Къде отиде, обич моя?
Защо остави ме сама?
Да бъдем заедно, се моля,
да слеем във едно душа.
Устните ми нежни да изпиваш, ...

Защото те обичам искрено...
Мечтая на теб да помогна
и в дни като днешния
на теб да даря светлина.
От твоята горестна мъка ...

В мрака на чуждия град те преоткривам, в нощните светлини и спомените лишни...
В чуждите лица те съзирам, в сънищата и сълзите...
По улиците празни тебе търся, по улиците бродя и ридая...
Търся мъничка причина тебе да забравя и от сърцето си да те откъсна...
Всеки ден от тебе бягам и все с лицето ти ...

Тишина... със нея мрак...
Пустош... Мъка идват пак.
Прокрадват се в чисто битие
и сълза донасят те на моето лице.
Като скитник, като странник ням, ...

Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Заглуши тишината,
загасна пламъчето на свещта!
Сълзи, докосващи тънките струни - ...

1
Насред черно пусто поле
войник лежеше ранен,
с туптящо в мъка сърце –
ще види ли утрешния ден. ...

Защо ли повярвах на твоите лъжи,
които всеки ден изричаше без жал?
Защо мислих за честни твоите очи,
а сърцето всъщност умираше в печал?
Другата през цялото време обичал си ...

Кленовете по Маарвег в Кьолн
винаги преплели следи от звуци,
като откровена отворена бленда,
която улавя като непрекъсната линия
стоповете на преминалите коли ...

Нарисувай ми, художнико, сълза
чиста като пролетна роса,
родена в дълбините на сърце,
узряла в душата на дете.
Събрала в себе спомени, мечти, ...

Сърцето ми е пълно с радост,
очите ми от щастие блестят,
защото аз усещам нежната ти сладост
и сякаш не едно, а хиляди сърца във мен туптят.
Не го разбирам, но и не искам, ...

Нека бъда красивите лъчи на слънцето,
което гали нежно лицето ти!
Нека бъда бурният вятър,
преплел се нежно в косите ти!
Нека бъда пясъкът многоброен, ...

Тъмна стая...
Тиха музика...
Два човешки силуета...
Страст, изпълваща нощта...
Случайна грешка - ...

Над масите гласът си бе разпасал,
във стари мисли за живота тежък,
а погледът му от сълзи обрасъл
и бавно се надигаше копнежът,
за нея, тъй бленувана принцеса ...

Какво е да си съвременник? Защо я свързвам с бъдещето ли? Дали бъдещето е на съвременните хора или съвременните хора са част от него. Попитайте когото поискате и той ще ви каже, че поне един път в живота си си е задавал въпроси от типа на: Аз кой съм в целия този свят, или какъв съм и защо е така ус ...

Да се влюбя в теб
и да забравя как онази счупи всичко в мен,
да те погледна отново
и ти да ме погледнеш.
Да стоя до камината, ...

на Г.
Две празни кутии за дамски обувки...
Пепелникът - препълнен... с въздишки...
Музика -
от откраднати, предишни целувки. ...

Опустя в забвение навеки
на илюзиите порутеният храм.
Тънат в бурен мъртвите пътеки
на угасналия бледосинкав блян.
Натежали, стъпките далечни ...

Как искам да летя
и да се нося в сините небеса,
ах, ако можех,
щях да летя дори и през нощта
и ще помогна на всеки в беда. ...

Дивият копнеж на времето,
с ярост да осуети безсилието
на радостта ми е в свойто утро...
Бягам през поле от мисли,
следвани от голите мечтания ...

Да се влюбиш…
В света на неугасващата надежда навсякъде - по улиците, по магазините, дори на места, където е трудно да се намери любов, непрекъснато виждаме влюбени хора, някои, на които не им е било отвърнато със същото чувство, но все пак влюбени. В живот, в който всички тичат нанякъде и са толков ...

Това е окончателната версия. Обработена е в студио, а дали се е получило, вече и аз не знам.

В памет на най-скъпия баща на света. Обичам те, тате!
От пътя земен ти се отклони,
избрал посоката е някой, слепи сме да знаем,
ти, татко мили, сам живота ли си нареди?
Или пък той е писан знак съдбовен. ...

ЖИВОТ ЛИ Е ТОВА БЕЗ ТЕБ?
АЗ ОТГОВОР НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ.
ЖИВОТ Е - ДА , НО САМО МИ КАЖИ ТИ КАК
БЕЗ ТЕБЕ АЗ ДА ГО ЖИВЕЯ?
КАЖИ МИ КАК ДА СЕ УСМИХВАМ ...

Любов на измама
Няма нужда да живея в измама,
няма нужда да чувам лъжи,
ако твоята любов я няма -
просто си тръгни. ...

Гледаш мен, а всъщност искаш друга,
променяш мнението си просто ей така.
От утре аз ставам твоя съпруга.
Помисли си! Искаш ли наистина това?!
Във вярност на мен ще се закълнеш, ...

Бъди до мен!
Заспивайки, аз чувам неговото дишане.
Поредният е той за мене непознат.
Дъхът му гали се в косите ми
и моите мечти прелитат покрай тях. ...

На една приятелка в беда...
Толкова е трудно, толкова е тежко
да чакаш с трепет среща и да се случи нещо...
ти срещата я чакаш с копнеж и нетърпение,
но дяволът е чул и е на друго мнение... ...