Не, не забравяй тези груби ръце,
протрили до кърваво нежната кожа!
Месец ти беше мъжко лице,
надвиснало в твоето ложе.
До пояс се спуска водопад от коси. ...

Ако светът ти изглежда различен
и по-поносими нещата,
цветята са по-ароматни
и по-благоуханна липата,
ти си разбрал, че си струва, ...

На мен не ми отива да съм щастлива,
на моите очи най им прилича да плачат с диамантени сълзи
и усмивката ми пропита със солта е най-красива,
и сърцето ми свито от студа до пръсване боли.
Върху лице от тъга, с тънка четка, ...

Дълъг беше пътят ми до тебе
Дълъг беше пътят ми до тебе.
Изранен от пътя молех вятъра да вземе
болката, изпиваща душата постоянно -
шепнеш ти с глава на моето рамо. ...

Че те обичам няма да се хваля
по Марина Цветаева
Харесва ми, че ти не ме обичаш,
но странно, аз пък те обичам,
тогава по законите взаимни. ...

малките сантименти
френските прозорци
истинското сега
библиотека на душата
четива ...

Почука капчука -
чук-чук -
на дувара
на мойта душа.
Отвори му ...

Останах без теб - единственото нещо, даващо ми сила...
Останах без теб - повтарящ се миг...
Останах без теб, а цялата любов за теб съм пазила и крила,
останах без теб, останах без лик!!!
Останах без теб - крещя безпомощно и искам да се върнеш... ...

Ще бъда повей
и нежност, и наслада
в ръцете ти - танцуващ лъч,
ще бъда твоята награда
за уморения ти път! ...

Спомни си, приятелю, старите дни,
Дните на две хлапета безгрижни.
Тъй волни, тъй чисти, добри.
Спомни си, приятелю, дните предишни.
Там, в старата къща с големия двор, ...

Изведнъж притъмня като в ада,
черен облак погълна деня,
заприлича земята на клада,
на която изгарят плътта;
океан и небе се събраха ...

Какво сме ние без любовта?
Обречени на самота,
борейки се със скучността...
Защо сме на този свят,
от тъмнина залят? ...

Знаеш ли колко е трудно да забравиш любимата
и как е естествено да погледнеш назад,
там, където бе топло по средата на зимата
и уютно приветлив бе чуждият град?
Този град на самотници и влюбени, ...

Сакрална топлина
Сред море от многоизмерни Азове
плувам из дълбините на нощта,
на дъното му пещера е скрила
мойта сакрална топлина. ...

Една сълза да можех да отроня,
от сърцето си за теб да отделя,
една сълза да можех да отроня,
от него да можех аз да те прогоня.
Да можех времето да върна, ...

Реещо се в тъмата между двама,
мълчанието плете отново мрежи сиви,
въздухът е с аромата на измама
и гниещи останки от мечти красиви.
Поглеждам те, а въздухът пулсира, ...

Така загадъчна е тази нощ и тъй безкрайна,
взирам се в мрака и търся твоето лице,
но не намирам теб, а една жестока тайна,
изгаряща до болка моето сърце.
До полуда ме ранява непростимото в човека - ...

Прости, че те обичам
Прости ми за това,
че толкоз те обичам,
че влюбих се в очите ти!
Прости ми, че не може да отвикне ...

Задуха вятър в живота ми.
Капка любов ми капна отнякъде.
Плъзна се там, по клепача ми - за да я видя.
Аз я видях - за да разпали страшна жажда за дъжд.
За море да ме залее отнякъде, и да се удавя щастлив. ...

Ти
В главата ми върти се мисъл,
от много дълго време и боли,
причината за тази мисъл,
си ти единствен, разбери!!! ...

Ти бъди любовта
Опари ме пак с очите си красиви,
докосни ме с огъня на любовта.
Направи с нежност дните ми горчиви,
двама с теб ще сътворим света. ...

Умирам!!!
Разбираш ли???
Във двата си живота!
На тебе ги нарекох!
Пресъздадох ги! ...

Гледам го - спомням си,
как не исках, а ти напук
не си го взе.
Как спорехме на улицата тиха.
А ти напук... не ме послуша, ...

Ти попиваш върху мен
като по лист хартия.
Нежно ме обгръщаш,
красиви думи връщаш
и сякаш плъзга се сатен. ...

Усети ли как птичките пропяха,
усети ли вкуса на пролетта,
а още есентта не е съблякла
дрехата от падащи листа.
Усети ли ти огнения поглед, ...

Почистих дрешника.
Навътре изкривих
онази именност
от коледните картички
с послеписи - „липсваш"... ...

Има, има нещо по-вълшебно от приказките, от феите, от любовта. Има нещо, което те изпълва и възражда, което пречиства всяко дихание. Има нещо, което очакваш повече от неродената си рожба и бленуваш повече от идващия любим. Има нещо, което докосва вълшебно сетивата и душата прелива...
Има нещо и това ...

Може би ще бъде
късна нощ,
когато отново
почукаш на
зиналата врата. ...

Обичам зората, през нея да виждам,
лъчите и в косите ти вечно да търся.
Приказна бяла магия,
фина коприна, прозрачност и блян.
Мисля, копнея, живея за тебе. ...

Ятата в мен са уплашени,
губят се на части и умират,
птиците тук са катранени,
и на белите листи заспиват...

Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...

Правото на избор е относително понятие. Реално погледнато всеки казва, че има право на избор, че сам взима решенията в живота си и сам диктува съдбата си. Като се замислим обаче, какъв избор правим ние, какви решения взимаме. В държава като нашата единственият избор, който имаме, е да работим ли или ...

Една стъпка напред! Но колко сигурна е тя? Една стъпка напред, за да избягаш от реалността! А замислял ли си се, защо трябва да го правиш? Защо трябва да избягаш? Не може ли просто да останеш тук и да се справиш с каквото е нужно? Да избягаш е най-лесният начин, но той нищо не решава. Всичко остава ...

Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.
Сега ...

Само исках да ме обичаш
Не исках във вярност да се вричаш,
макар твоя да бях в свойта душа.
Стигаше ми - казваше, че ме обичаш
и бях най-щастлива на света. ...

Все някога и ти ще си отидеш,
не вкусил на живота сладостта.
Ще отшуми, тихо ще премине
напусто и напразно младостта.
Несетно прецъфтяли ще увехнат ...