И тишината я обгърна, така както беше мечтала винаги да го направи някой и както тайно се надяваше да го стори Той.
Ала несгодите в живота са повече от сполуките. Или това, или хората не оценяват щастието, макар и малко. Всъщност няма значение вече, тя щеше да узнае всичко само след тази самотна нощ ...

Аз избирам да те имам,
сякаш не би го направила ти.
Подозирам, че копирам,
мислите и твоите мечти, събрани
в хилядите ти житейски драми. ...

Стоя пред олтара.
Капе свещта.
Някъде горе
душата лети.
Устните шепнат ...

на И.
Разплита нежно изгревът коси...
Усетил на сърцето ми копнежа...
До мен притихнал се събуждаш ти,
дарявайки ми шепа нежност... ...

Седем шепи (твоите)
Аз съм цялата
шепа нежно дихание,
шепа трепет,
шепа признание, ...

Есента, къдрава и чернокоса,
простира златните листа по пътя.
С ухание на зрели ябълки
всеки свързва нежния й дъх.
Гласът й - капка мед ...

Какво различно имаше във мен,
което те накара да се влюбиш.
Нима сега си толкова студен-
на всеки малък жест се чудиш.
Нима така ненужна ...

Знам, че това е краят
на всичко, на моите мечти!
Но никой не може да ми попречи да мечтая,
нищо, твоите думи дори!
Нищо друго не ми остава. ...

Защо ме гледаш така?
Нима искаш да ми кажеш нещо?
Е, давай! Цялата съм в слух!
Но защо мълчиш?
Нима те е страх? И от какво? ...

Снощи седнах на раздумка.
Със приятелка стара.
По тъмно...
Отначало не можах да я позная.
Беше в нова новичка премяна. ...

Защо ли пиша стихове?
Кому ли са притрябвали?
Ала нощем толкова тихо е.
И мислите звънят. И трябва ли
в килията на моята душа ...

ДОБРЕ ДОШЪЛ
Добре дошъл, какво насам те води -
изгубен спомен, тъга по нещо старо?
Какво от толкова врати във мрака,
накара те сега на мойта да почукаш? ...

Старица немощно ръка протяга
към всеки доближил я минувач,
а болка страшна тялото и стяга
със злобата на яростен палач.
Но някога красавица била е, ...

Не мислех да ти казвам, че обичам...
но се излъгах и предадох любовта.
И когато питаш ме, не смея да отричам,
че никога не съм се чувствала така.
Не мислех в нощите да плача, ...

Излез от кожата актьорска, моля.
Пиесата, забрави ли, че аз написах?
Напомням ти - във таз епизодична роля
си само временно. От мен зависи
дали ще станеш главния герой, ...

А искам да съм весела...
Днес май че ми е време -
след зимата усмихнаха се хората.
Но лястовицата,
гнездила под стрехата, ...

Спортисти ние имаме велики,
с балкански дух и силен борбен хъс,
с очи отправяме към тях заръки
да защитават българския кръст.
България чеда достойни има ...

Помагай ми
Безсилна бягам и се връщам -
уж друга съм, а една и съща,
живея сякаш наизуст всеки ден,
а всеки миг е всъщност толкова различен! ...

Сантиментално безвремие...
Правдоподобно безбрежие...
Ако не беше ти...
Как всичко щеше да е насън
и да сглобявам откъслеци, ...

Останаха само спомените.
Онези красиви спомени, които изникват
като плахи кошути в тихата гора.
И затварям очи, може би за да намеря
любовта ти - някъде из черната тъмнина. ...

Wherever you go Където и да отидеш,
I'll be with you ще бъда с теб.
If you want to Ако поискаш,
Whatever you know каквото и да знаеш,
No lies, it's true без лъжи, истина е. ...

Спомен остана ти за мен...
Спомен ще бъдеш и в утрешния ден.
Сълзи безброй прокапаха за теб.
Болка скрита беше ти,
болка, превръщаща душата ми в лед. ...

>>> Воална е вечерта,
>>> вълните
>>> на скалистия бряг
>>> нежно шептят...
>>> Щурчета ...

Вярвай ми
Обезумяла е от болка пак луната -
тъмнината ражда гневните слова.
Обезумяла е от болка и душата -
черна и проядена от ревността. ...

Две птици в танц любовен
жадно все се търсят...
Преплетени са клони
тръпнещите пръсти.
Телата са жарава, ...

В стаята ми малка на бюрото
седеше снимката ти в "моя кът"
и там до теб в захлас перото
описваше различния ни път.
Аз, влюбена в тебе до забрава, ...

For Blue Skies
It?s been a long year
Since we last spoke
How?s your halo?
Just between you and I ...

Когато стенем.
Питам се дали стрелата,
от близък изстреляна,
също тъй голяма рана
прави в сърцето ми. ...

Когато брадвата
се спуска към дървото,
където временно заето е
пространството.
Секунди на последно осъзнаване. ...

Избодени от скръб очи,
блуждаещ поглед в ярка светлина,
пристъпваш бавно в нощна светлина,
изгубени са нашите души,
докато смъртта към тях се приближи.

Какво остави след теб?
Какво остави след теб?
Мъка, болка, разруха и тъга...
Достатъчно ли ти е това...
или искаш да продължа?... ...

Две сърца влюбени,
без жал разделени...
Ряздялата надвисва над тях,
сърцето тъжи, а на лицето - смях.
Фалшива усмивка на лице, ...

Колко пъти в мислите ми неспокойни
твоя образ чертаех без план,
колко пъти плаках и се молех
моя нежност да си и моя плам.
Колко пъти в нощите безкрайни ...

Вкусих те - дъхаво вино,
като на дядо от избата -
младо, червено, пенливо,
малко горчиво, но истинско.
Вкусих те и опиха се устните, ...

АНГРО
Саксофон-птица
уплашено пее.
Идва полиция.
Някой изгрее. ...