Една споделена любов
За Моника този ден беше като всички останали - само малко по-студен може би. Месецът беше такъв, какъвто е бил миналата година по същото време. Какъвто ще бъде и следващата.
Февруари. А датата, аналогично на месеца, беше четиринадесети, както предната година, както идната, както ...

Жесток художник
Някой казвал ли ти е, че си художник,
който страхотно рисува по сърца,
но не с четка, а забива ножа
и красиви багри прави му кръвта. ...

Валеше някъде в небето,
но не падаше и капчица дори.
Тласната към ръба на острието
си представях, че не може да боли.
А дъждът нагоре си валеше ...

Трепетно шумяха твойте стъпки -
по трънливия, така неравен път.
Въздухът тежеше, но на глътки -
ти поемаше, ти вдишваше светът!
Ти блестеше! Сякаш лунен камък ...

Секунда дели ме да тръгна нататък.
В момента повратен ще тръгна без свян.
С един-единствен видим недостатък -
само "малко" изглеждам... на доста пиян.
Защо така сте се усамотили, ...

Довчера на бога се молех
за твоята обич.
А днес теб умолявам
да ме пощадиш.
Остави ме на мира ...

В ръцете ти
Не знам защо, но те обичам,
не знам защо, но ме плени,
от този ден не се увличам,
по други ти ме вцепени! ...

Тъжно
Навън е мрачно и студено,
и падат едри капки дъжд,
листа политат бавно, уморено,
килим от спомени е същ. ...

Предавам се. Играта ми приключи.
Не мислех, че ще се превърне във любов.
Дори да бъдеш черният ми случай,
пак бих те съхранила до живот.
Оставям те. Не искам да се боря. ...

Като роб с кървави нозе
стъпвам боса по изгореното от огъня поле.
Като ангел с прекършени криле,
лутам се по брега на бурното море.
Като ранена от стрела отровна ...

Описание на болка чели сте. Била съм.
По-режеща от редовете. И безкръвна.
По-животогубеща. С пореден спазъм.
По-плачеща за загубата... Гроб-безмълвна.
Отчаяние видели сте. Била съм. ...

КРАЯТ НА ДЕНЯ
Денят разпори нощницата лятна на Небето.
Последна светлина поиска да открадне.
Но бе ранен от Нощ със Нож в корема
безпощадно. Премигна, падна и умря... ...

Желаеш ли ме още?
Кажи ми, скъпа,
кажи ми
с нежния си глас,
желаеш ли ме още, ...

Не можах да умра изведнъж,
да изчезна внезапно без писък,
сълзите да ме удавят през лятото.
Аз съм тука все още, макар и изстискана
в тези празни черупки от рачета. ...

Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо. ...

Гладна съм
за приключения
силна съм
с преобразената
душа блуждаеща ...

Дъждовното момиче
За мен се сещаш, когато завали,
когато в душата ти е пусто,
когато болката в теб гори.
За теб съм нещо, когато завали - ...

На покрива на моите мечти
стоиме тихо. Аз и ти.
Слънцето залязва в планината.
време е. Разпускам си косата,
полата си под нас полагам, ...

Завещание
от (Мами)
Завещавам Ви мечтите си,
те нямат измерение.
Завещавам спомените си, ...

Искам
Искам да съм първото кокиче
в пролетните снегове -
наведи се и ме набери!
А когато в лятната премала ...

Красиви лебеди
сенките хвърлят
над нашите сърца,
а водата от лилии
цъфти и ухае като нощта. ...

Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена ...

Любовта ми
от Любов оглупява.
Тропа с крак,
инати се безспирно.
И все пред нови неизвестни ...

Осъдена съм днес да те обичам,
сега и завинаги да бъда твоето момиче!
Палачът ми сияе в червено-празнично облечен,
зове се "Истинска любов",
секирата е "Търпеливото очакване", ...

Ние целите сме любовта
Обичам те. Сега, когато си до мене
надеждата неистово крещи,
че може твоята ръка ръката ми да вземе
и по света да тръгнем с вдигнати глави. ...

Любовта усмихва ти се закачливо,
потъваш целият в нейните очи...
Приканва те с поглед, тъй свенливо,
да отключиш си сърцето ти.
Опиянен от нейното вълшебство, ...

Пристъпвам боса
по килим от есенни листа,
и слънце нося
в ръката си,
на теб да подаря. ...

ЗАЛЯЗВАТ ИЗГРЕВИ...
Залязват изгреви
и раждат се звезди.
Едно начало свършва,
а краят ражда ново. ...

В измислен себе-образ подражаваме
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари, ...

Лошо
Алкохол трепе мозъчните ми клетки,
убиват ги наркотиците и конопът,
направих няколко сметки -
лош се оказа животът. ...

В нощта е
моето изгнание!
Отлетя и последната
тъжна звезда!
Остана Луната, ...

Има ли те? Аз ли те измислих?
Капка дъжд ли си, или сълза?
Всички есенни листа прелистих,
търсейки те, но съм пак сама.
Има ли те? Или вярвам в празнотата? ...

То грешки няма в този Свят
и спънките наричам ги "уроци",
и без хабер дали си стар и млад
не свършват нивга те, и хич не са "пороци".
Страхът ни не е просто "враг", ...

Назад, за тебе е опасно,
не пипай, ще те заболи.
Наранен ще си, ужасно...
Не, не, дори не ме моли!
Ръцете долу, надалече, ...

Дяволът казал на грозното пате,
че може да стане най-желаният принц
и то без да му мисли изрекло на глас,
съдбовната думичка "ДА".
Злодеят, владетел на хаоса и мрака, ...

Вятърът на моето никога
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...

Благословена
Бавно, бавно се прокрадва
тиха, споменна, нощта...
Тъжни сенки избледняват...
Пак усещам топлинка - ...