Две капки
Писмо, от графиня дьо Волюар до любовника й барон Хайнес, намерено на двадесет и трети октомври хиляда седемстотин деветдесет и шеста година: "Отражението ми в огледалото на живота ме поглъща. Фон ненужен никому се чувствам. Очертанията ми се разливат като струйки вода по грапава повърхнос ...

Окото на една сълза ме гледаше
с поглед романтичен,
и поривът - загубена тъга
намери своя муза мелодична.
Какъв живот, замислих се, ...

ЧАКАНО УТРО!
Нощта е паднала отдавна,
градът обгърнат е във мрак.
А аз се взирам в тъмнината
и чакам утрото да дойде пак. ...

Порязах се
на някакво си...
чувство.
И скрих
онази болка в ъгъла. ...

Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -поми ...

Не мога да рисувам
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си. ...

Гълъби
се надлитат
с пръските на фонтана.
Есенно слънце
пестеливо се радва ...

От любовта свята
какво ли остава,
освен спомен тъжен
за една раздяла,
за омайните чувства, ...

Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...
Ела, за да ти дам... каквото имам...
Земята чака само вечният си градинар,
за да налее сок в градината...
Земята, вече овдовяла много есени, ...

Удобна да съм ти,
заемам формата на тялото и настроението,
на мълчанието,
на разстоянието,
на слабостта и силата. ...

***
Есенен вятър
целува дърветата.
Цветни въздишки...

На брега...
Разхождах се самичка на брега,
беше късно, нямаше никой,
но един мъж от другата страна
към мене се затича и извика: ...

Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...

Жена
Аз съм просто жена,
която знае своята цена.
Мога да бъда нежна и зла,
красива като орхидея, ...

Околовръст,
на длъж и на кръст,
свистят магистралите!
Строени от нас.
Своя живот, ...

По име не ме назова,
безименна останах.
А с толкова любов
на пътя ти застанах.
В мислите си ...

"Само когато човек е влюбен,
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед. ...

Докосни ме!...
Нарязани на кръстчета висят
най-късите пронизващи мълчания,
"Заето" и "Затворено" не са
за празници отронени признания!... ...

Пред теб съм,
като купа череши
от юни,
върху масата
на есента... ...

Набрал си ми букет
от слънчогледи -
събрани златни слънчица,
и грозде
със зърна от перли, ...

Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти, ...

Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...

Т Е Ц
Брилянтно ангелско видение
затопли есенния хлад
и носталгичното трептене
на този тъжен листопад. ...

От много време мечтите не валят,
живея в свой измислен, бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам малките неща.
Без тебе шепна, че добре съм, ...

Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.

Автостоп
В къща на празни химери
надежди изнасилват мечти,
от удари по стените дебели
главата ужасно боли. ...