Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?
Удобно е да стреляме от разстояние. ...

С такива прежалки партийки
не ни остава никакъв друг шанс
за спасителен изход
от перманентните кризи
(дори подир безброй избори), ...

Cъceдът пee apии под дyшa
и ce извиcявa във фaлцeт.
Meн cyтpин oпepa нe ми ce cлyшa
ocoбeнo oт тpи дo пeт.
И yдpям aз пo пapнoтo c лъжицa ...

Там, където всичко се забравя
се отъпкват стари коловози,
всичко се повтаря и повтаря,
грешките еднакви, все са нови...
Всеки ден е с отпечатъка на вчера, ...

Ботевият поход…
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. ...

/Да не се чете от моми-врачанки!/
Как една баба спаси девствеността ми от похотливите секси агресивни врачанки
В Софрониево спахме. Разпределяха ни по къщите, но доста от нас имахме роднини там, та сами се оправяхме. Аз тръгнах да диря една къща. Описаха ми я, знаех кого да диря. Сестра на баба ми, ...

Приятели минават,
акъли все ми дават:
,,Недей да спиш със тази,
проклета е онази!"
Дали ще ги послушам, ...

Вторник - бял косъм на главата,
някой вървял е неспирно през гората.
Втортик - неуморен кръговрат,
някой борил се е със себе си пак.
Вторник - неугасен пламък, ...

Гледаше танцуващите снежинки под лампата на пътя. Те не предполагаха, че несправедливостта съществува. Поглеждаше вратата, която също не знаеше, че преди малко ще е способна да причинява болка, докато се затваря. Стъпките му –отекващи, скърцащи в снега. Отиващи си стъпки. Сковаваше я страх. Цепеници ...

Войните са… падения.
А този век, фатални.
Достойни за презрения
са всички неутрални.
А хората - подкрепящи ...

ПОМНЕТЕ МЕ, БЯХ ЗВЕЗДНИЯТ КЛОШАР
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...

/танка/
Сребърна диря.
Охлюв пълзи в тревите –
изгрява луна.
Пада нощта, заспива. ...

Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат,
от полъха на злите, живи духове
родени със души родилно омъртвени ...

Ти си светлината в тъмна стая,
лъч надежда в злокобна пустота,
и без тебе всякаш идва края,
и сега ще ти призная, не мога
да живея аз без твойта красота. ...

Всеки истински злодей си мечтае, целият свят да е единствено и само негов, за да го управлява, както си му харесва. Проблемът е, че злодеите са няколко, светът все е разделен на някакви зони, които преминават ту към един, ту към друг и не може да се установи пълно и цялостно господство.
Та, в един т ...

За миг излязох вън от този свят,
преди лъча на залеза. Последен.
Свободен от законите му - земен ад.
Свободен от съблазните поредни.
Почувствах се внезапно прероден. ...

ВЧЕРА
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера. ...

ЧОВЕК НА БОГА
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат. ...

В мен живеят урагани.
Приспиваш ги - навярно ти.
Не са бушували от лани.
Добре познаваш ги, нали?
Надигат се - така внезапно, ...

Геният Ботев е описал комай постоянното състояние на народа ни: „Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, ле ...

КОГАТО ОСЛЕПЯВА МОЙСЕЙ
... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа, ...

Когато свърши любовта,
когато чувството отмине,
в живота ми една тъга
по пътя ми ще ме настигне.
Когато свърши любовта, ...

Еудженио Монтале - Може би някое утро
Forse un mattino andando in un’aria di vetro,
arida, rivolgendomi, vedrò compirsi il miracolo:
il nulla alle mie spalle, il vuoto dietro
di me, con un terrore di ubriaco. ...

Какво сме ние!?
Влак без релси
магистрала без асфалт
тунели без светлина,маркировка.
Воиска без оръжие ...

Бончо гледаше Балкана и не вярваше. Какво точно се случваше – от топлия апартамент, децата го дадоха на Човека. Той се усмихна, сложи го в един кашон и се озова тук. Докато се сбогуваха, те не преставаха да го галят, а малкото дете се разплака…и му каза: „Бонбончо къде отиваш?!“
Човекът взе кашона, ...

ИСТИНСКАТА СВОБОДА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Подобно на голямо свлачище,
стенат камъните от дъжда,
с приглушени звуци, ...

Въвеждам...Здравей Хормония! Набързо, ще ти напиша защо те безпокоя! Темпъл е болна! От дни нищо не е хапвала! Моля те помагай, където и да си! И ако имаш някаква представа, какво може да ѝ е, моля те, пиши ми!
Хормония въвежда... Сигнала е слаб... В друга Галактика съм... Води я на лекар! Когато се ...

Колко нелепи, колко коварни,
фрази в живота са популярни,
безкрупулен, силен те защитават,
Правда на слабия без да раздават.
Истината знае се от години, ...

Аз няма вечно да съм ти обиден.
Не зная да прощавам грехове.
Дори, когато спя не съм невинен,
а буден не подвивам колене.
Така, че се разделяй със вината! ...

Черният воал на нощта бавно се спусна над земята, покривайки я отново със своя мрак. Един по един прозорците на сградите заблещукаха, пропускайки навън жълтеникавата светлина от светнатите в жилищата лампи. Времето и на този ден беше към своя край.
Някак си неусетно, стрелките на часовника бяха набл ...

Мисля - от щастие се нуждае всеки,
то е част от неговото достойнство!
Огромни успехи постигна дотук човека,
а трудно осигурява своето спокойствие!
Нерви, злоба, завист, омраза - ...

АКО ТИ СИ ТАМ САМА
/на Дани/
Ако трябва да избирам
сто години самота,
летен студ, гореща зима ...