Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...

Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго...
Губя те. ...

Гората много бързо се съблече
в очакване да обладае Студ -
дали не бърза тя, дали ще плаче,
че е разкрила свойта страст и плът.
Подмамена от вътрешното си усещане ...

Виждал ли си я да бяга напред сред вълните?
Разпенена, бяла,
безумна и страстна...
Виждал ли си я да се спуска в слънчев лъч?
Блестяща, гореща, ...

Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...

Художникът избра да бъде сам.
С картините си само да остане...
Не се повтаря онзи буен плам...
Боли в гърдите парещата рана,
че своя слънчев, нежен идеал ...

Имам си насън близначка
Наяве съм спокойна, весела, щастлива,
безгрижна като че ли... закачлива...
Насън близначката ме отрезвява -
мъдрувам често... (не за слава!) ...

Невъзможна обич... Прокълната...
Тежка, като камък за удавяне...
Като огнен обръч на сърцата,
вкопчил ги на смърт чрез овъгляване...
Нереална обич... Лудост жива... ...

Твоите думи прииждат
в мен като вятъра стар,
тишината ми крехка разбуждат,
брулят душата без жал.
Този вихър разголва, ...

* * *
Морски бриз... ласка...
Нестинарска жарава...
Танц на стихии...

И М П У Л С
Есента си влуди килимарските страсти
с юлски импулс в ноемврийска въздишка.
Измори се от палави резки контрасти,
но сложи в килима най-златните нишки. ...

ВЕЧНИЯТ ЕРГЕН
Всеки пита, друже верни,
защо още съм ерген,
като казвам, че отдавна
от любов съм заслепен. ...

На Ангар
"В мен влюбени -
тъй както в тебе аз:
безумно, беззаветно, без взаимност."
Ангар ...

Вървим с тебе, двама,
по пътека от листа,
привечер, в топла есен,
обляна в жълта светлина.
Спряхме до мъничка къщурка, ...

Хей там, на припек, под скалите
и малко над Олу-дере,
по хълмовете, на открито
расте си нашто каберне.
Моми го по роса обират ...

Прости, живот,
живея те назаем -
не са ме питали
преди да ме заченат,
но всеки ден ...

Защо не можеш пак да ме обичаш?
Омръзнаха ли моите пасквили,
с които галопирах всеки час
в душата ти, останала свенлива.
Защо не можеш в чувство да превърнеш ...

Искам да попия аромата,
усещам допирна любов.
Кожата ти, нежна, родена от сатен,
се слива с ритъм в моята душа.
Спомен, леко хладен, ...

Късни мисли
На вятъра гласът се чува зад прозорците,
разхождайки се нервно пред нощните очи,
надбягвайки се бързо с изгубените спомени,
отлитайки високо - там, с волните мечти. ...

Отрова, тя няма противоотрова.
Разгражда се във кръвта, бавно прониква и изгаря вени, плът.
Тя е вирус.
За нея няма лек... Няма лекар, който да го открие.
Няма наркотик, който да намали болката изгаряща от вътре. ...

Любов - стихийната, неугасващата -
тази ли беше нашата?
Изпепеляващата, страстната?
Или - безмълвната, безпощадната,
със замръзналите длани, ...

Няколко тъжни слова
ми казаха, че светът е черен...
Безмерен в горестта си бил,
нямало ден и мил
човек нямало по ...

Представи си...
самотен плаж, скали...
и само Аз...
и само Ти...
Море, вълни... ...

Събуждам се в букет от мисли,
потънала във залез от емоции,
а илюзии недоразбрани, криви,
ме докосват чрез неоновите облаци...
Събуждам се - мечтите ми прииждат, ...

Стих - вехти думи по листа.
Плача с пурпурни сълзи,
вехнат чувства в Самотата,
текнат в кървави рети.
Стих на Самотата пиша, ...

Събрах си всичките илюзии,
в шепа стиснах ги, смачках.
После на земята ги захвърлих,
за по-сигурно - безмилостно стъпках.
Къде били са досега очите ми, ...

Заседнал в душата
Заседнал си в блуждаещи мисли,
останал си скътан в сърцето!
Безмилостно пазен и отричан,
че още от мен си обичан! ...

“Someday there'll be a cure for pain
That’s the day I throw my drugs away”
Mark Sandman (1952-1999) (MORPHINE)
Огледала
Две еднаквости усмихнати ...

Всеки път
щом видя твоите очи,
по лицето
бавно стичат се сълзи.
А от тях ...

Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...