Нямам талант
да пиша сресани,
захаросани стихове,
оцветени с боички
във розово. ...

Последни лъчи на юлското слънце,
по пясъка чертая образи пак,
последни лъчи на прохладен следобед,
морето говори ми сякаш с твоя глас.
Блажено спокойствие без глъч ежедневен, ...

Сбъдна се една моя мечта
Роди се денят,
който желаех...
Бавно вървях.
Очаквах с надежда, ...

Вятърът в мен разпали огньове,
струните на душата изпълни с мечти.
Разпръснах искри над нежни простори,
в танц полетях като малко дете.
Откраднах си цвете от полята зелени, ...

"Superwoman"
Everywhere I'm turning --->Накъдето и да се обърна,
Nothing seems complete ---> нищо не изглежда завършено.
I stand up and I'm searching ---> Изправям се и търся
For the better part of me ---> за по-добра част от мен. ...

Леко покрий ми очите,
с нежни, обичани ръце!
Бързо изсъхват сълзите,
стоплиш ли моето лице.
Лягат вълна след вълна, ...

Глухарчета
Снежна поляна.
Изведнъж - вятър силен...
Стана зелено...
Във пространството - ...

Малка, наивна,
тя страда сега,
мила девойка
с ранена душа.
Изгубена радост, ...

От сиропа ''Панадол''
глътнах и потънах в дол.
И сънувах странен сън -
бях в гората върху пън.
Нещо сякаш ме болеше ...

Ще се боря със тебе, Господи!
Не така се обича.
Лицемерно. И подло е
като черна поличба.
Ако исках да гоня Дявола, ...

Пак мълчиш и искаш аз да ти говоря.
Знам, че ако млъкна ще е
Много
Тихо
Твърде ...

Целувката очаквана жадувам...
Всеки път, когато съм с теб,
Едва се сдържам, а така искам
Твоите устни да усещам.
Ангелската ти душа да възбуждам, ...

Малките и нежните жени
Обичам малките и слабите жени,
които само с поглед ме пленяват.
Обичам техните очи, сълзи,
с които често, често ме даряват. ...

Животът тъй несправедлив е,
споменът щастлив -
жадуван блян в реалността.
Мечтаеш, страдаш и живееш,
крепен от спомена щастлив - ...

Без целувки...
Без ограничения...
Лягам в празното
искам-не искам...
Никога! ...

Лъха ме мощно отляво
острият мирис на пор.
Извръщам се, смръквам и казвам си:
Нашенски градски транспор (без "т", щото не се римува)
Икарусът жално поскърцва, ...

Създала е майката Земя една перфектна част от вечността.
Природата, така добре на нас позната, живееща от хиляди години на земята.
Всичко в нея е така перфектно, но защо го правим ние мимолетно?
Осъзнавайки, че този рай ние рушим, не знам защо не спираме да му вредим -
да унищожаваме красивата зелен ...

Знам, виновна съм, че ме остави,
знам, грешка може би направих,
че ти давах всичко от себе си
и не разбирах, че така убивам интереса ти.
Никога не давай всичко, никога не се ...

Вървя по пътя на безкрая
и отпивам на глътки малко по малко,
една частичка мъничка от рая...
Да я пропусна би било жалко.
Отивам, връщам се и пак обратно ...

Животът: с какво запълваме отпуснатите мигове...
„Наживей се, защото днес никога няма да се повтори!" Толкова често чуваме тези думи, че вече не им обръщаме внимание. Истината, че днешният ден няма да се повтори, нито вчерашният ще бъде като утрешния, е ясна за всеки. Но какво точно влагаме в думите ...

Любов? Душа? Кой измисли тези понятия? И после кой ги вроди в нас? Бог? Че има ли такъв? Да? Къде го видяхте?
Хайде да поиграем на една игра... Аз задавам въпрос, вие отговаряте наум или пък си пишете... Отговаряйте на всеки въпрос точно, а не: Не бих, не мисля, Да, не?!
Ако сте съгласни, да започва ...

Обичам шума
на вълните,
на хоризонта
на планините.
Обичам песента ...

Не заравяй погледа си в тъгата жестока,
не се крий и не поемай в погрешна посока,
повярвай на шепотът ми пълен със болка,
завий се с душата ми... аз без тебе не мога.
Сипи ми от тази неземна тъга,твоя, ...

За бедните и богатите...
( по мотиви на неизвестен испански автор...)
Богат баща завел сина си
в малка хижа - горе в планината
да усети бездната с ума си, ...

"Почиваш ли?" - попита ме детето.
Аз чух в гласа му онова вълшебство,
което рано беше ми отнето
от пусто-празните хвалебствия.
Бях млада и летяща, ...

Летиш, вземаш рисковано завои,
пресичаш нетипични пространства,
с луди маневри се халосваш...
През бариери, на червено минаваш...
Замирам след полета ти... познах те. ...

***
Очи изморени и тъжни.
Безцветна изпрана дъга.
Сакати са всичките улици.
Няма го даже шума. ...

Изгори ме със дрехите.
Това не е просто мисъл,
която желае да пие от джина ти.
Алкохол не обичам.
Много е скучен. ...

Р е к а
Животът си тече като река -
ту бурна е, вълните са големи,
ту тихо шепне и тече едва
и слънцето спокойно дреме. ...

Отново се стъмни!
Не знаеш как боли,
а самотата жалка
в погледа тежи.
Боли от спомени подпухнали. ...

Нощем
Отначало е тихо, даже спокойно
и чува се всяко твое дихание...
Дишаш веднъж, а после - безбройно
и вкусвам от твойто ухание – ...

Случи ми се някакво море.
Даже не разбрах море ли беше.
Лодка на брега. И чифт ръце.
В лодката, на дъното - череши.
Някой ме повика на брега. ...

Лято е. Жега. Върви си Милка по една прашна улица, води майка си за ръка. Говорят си как Милка сега е на четири и половина, че скоро ще стане на пет... Говорят си и вървят... По едно време Милка се спира и започва да души с носле из въздуха:
- Мамо, мирише ми... на котка с бълхи!

ГОТОВА СЪМ
Заповядай! До... вратата...
Извини ме – вътре не те пускам.
Мисля да си... подредя душата...
(даже близки трудно там допускам) ...

Четейки Риа и "Още си тук"
(в хумористичен ракурс)
Как да си призная, че от вчера
струпаха ми се безброй беди
и не мога мястото да си намеря, ...