Музика: Стефан ДИМИТРОВ
Текст: Весела ЙОСИФОВА
Аранжимент: Асен ДРАГНЕВ
Изпълнява: Богдан ТОМОВ
Напиши ми писмо. ...

* * *
На всички Вас, които изливате душата си на лист хартия.
"Крадем" от себе си по-малко,
късчета от нашата душа
и като с пламъчета от запалка ...

Не те сънувам вече, мамо.
Дали за нещо си сърдита?
Затуй, че рядко свещи паля
и не ти омесих пита?
Ти знаеш, че съм във чужбина ...

Не казвай "Не плачи!",
сълзи красиви са това.
Не казвай, че с нея утре ще си -
това са ненужни слова!
Не казвай, че безумно те боли, ...

Ти с нежност бяла възраждаш
и в горите ми палиш линяла жарава.
След туй тръгваш...
вятър се в длани не хваща,
с обич не се приковава. ...

По обед
Закрещяха балконите:
Вижте, колко изкусно
двама долу по обед
правят сандвич от устни! ...

Ти докосни ме пак с твоята нежна струна,
в душата ми мелодия любовна пак да прозвучи!
Ти докосни ме и не казвай нищо,
с очи щом аз целувам твойте очи!

- Защо не дойде по-рано? Работя до 17 часа, а и всичко се свърши вече. Нямам нищо да ти дам. Благослових един песимист с последните 100 грама надежда и една поетеса с остания талант, достатъчен да я убие бавно и, уверявам те, много нежно. Не знам защо го направих... затова е толкова забавно. Но ако ...

Чие желание си? Не и мое.
Аз на карта те проиграх,
и бездомен, от себе си те изгоних.
Не ми казвай, че някога бил си мой грях.
За мене грях не беше ти. ...

Прахът разпръсна се по мен
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.
Очи затварям и проглеждам, ...

Дали да тръгна след теб да те търся,
дали да дишам сама в самота?
Дали в болка сама да затихна,
дали да бъда силна жена?
Дали за миг любовта да забравя ...

Летиш...
Носиш се с птиците, докосваш небето,
чуваш вятъра, погалваш страстта.
Падаш...
Насред бурени в полето ...

Една сълза
Една сълза вече няма време,
не се наслаждава на утринната песен на птиците.
Една сълза не успя
да се отрони от окото на умрялото куче. ...

Болно ми е, че е празно.
Улиците не крещят
и ми е болно, че е тихо.
Болно ми е, че времето е много,
а хората не го запълват ...

И ето, днес отново плача аз за теб,
за нощта, в която ти си тръгна!
Остави ме на уличка, скована в лед
и дори назад не се обърна!
Аз плачех и те молих да се върнеш, ...

ВЕЩИЦА МЛАДША ВЪЗРАСТ
Какво задръстване е! Я се подредете!
Оттук – жените, а пък там – мъжете!
Сторете път, сторете път веднага!
И знайте – щерка съм на Баба Яга! ...

Гарван кълве
от изгнилата плът
на нашата
сиромашка духовност.
Сивите дни ...

Остатъчна...
със залеза се любя
в очакване
да ме целуне утро,
остатъчна ...

Аз помня онзи прекрасен ден,
в който ти погледна ме мило,
ръце подаде трепетно към мен
и почувствах се истински щастлива.
Обгърнаха ме чувства непознати, ...

Много паузи,
революции и амуниции за нови каузи,
и аплаузи,
конспирации и резервации създал си.
Да управляваш, ...

Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш ...

Мечти, мечти, мечти високи.
Кули на моето въображение.
Свят от цветове и от бонбони,
а наоколко шоколадово обкръжение.
Планини от усмивки, ...

Боже, щастие е да си ученик поради много причини!!!
Обичам го и същевременно го мразя. Единствената ми омраза е, че понякога ме мързи да уча!
Боже, но ако не е то, кой ще лекува болките ми от любов.
Боже, тези детски 12 години се запечатват във всеки ум...
И има спомени незабравими на мъката от 2-та ...

Таксито летеше по мократа улица. Гръцка музика галеше ухото му и той потупваше волана в ритъма на песента. Май нямаше да има много клиенти днес в този дъжд. На светофара близо до блока, където живееше, го засече черен джип и той изпсува. Как мразеше самовлюбените кретени, за които колите са парадни ...

Боже, каква си красива,
художник не би те изваял-
приказна самодива,
цялата в скреж побеляла.
Листата отдавна ги няма, ...

В светлината на един прожектор
намерих своето пристанище.
такова равничко, спокойно
и без особено призвание...
Така замрях на колене и пуснах котва, ...

Ще се посрещна
на врата от светлина,
за да прогледна
през деня.
Ще се наспя, ...

Някой ден ще приседна на стола,
ще погледна портрета до мен,
ще докосна отново лицето,
силно ранявало мойто сърце.
Ще прокарам ръка по косите, ...

Свети Априлци
* На Иван Вазов – 75 години от смърта му *
Пет века на турчина ний бяхме му роба
и свободата вкусвахме единствено в гроба.
Храмовете божи, що строеше раята, ...

автори: Елишка & gerrda
В петък съм луда. Дали ми личи?
Колко банално е - петъци, луди.
Нещо в главата ми силно дрънчи.
Май съм с компания. Има и други. ...

Работя в проста кръчма. Като сервитьорка. Но не предполагах, че ще влюбя... точно тук.
Една вечер, както всеки път работех до късно. Почти свършвах смяната си. Аз все втори ги карах. Бях много уморена. Бързах да приключа. И тогава врата се отвори. Влезе един човек. На средна възраст. С дълги кестеня ...

Страхлива съм, ах, колко съм страхлива
от неизвестното и миналото време.
Страх ме е, откакто теб те нямам.
Страхът иска сърцето ми да вземе.
Като затворена в клетка, душата ми умира, ...

Пак ще дойдеш, в миг на очакване, да ме удавиш в наслада!
Тогава ще вкуся как самотата в болката гасне.
Няма да има място, където да те оставя,
пак ще си тръгнеш... за да дойдеш!
Тогава... ще затвориш очи - ...

Изживявам
всеки миг живот,
с финес
поднесен от съдбата.
Надсмивам се над болката ...

Разказвала ли съм ти някога за страховете си?
Не съм. Сигурно било е пак от страх.
Дошло е време да ти се разкажа ...
Несподеленото тежи.
Страхувам се, че Самотата дебне. ...