Колко ли нежност във него таи,
колко ли иска да го прегърна...
и как ли за мене сърцето тупти,
докато чака ме пак да се върна...
Прегръща ли възглавката нощем, ...

Духът реди сергия
край облачната арка
на отвъдното.
Духът не чака,
търпеливо преподрежда, ...

Ти мислеше,
че можеш да ме стоплиш -
с едно откъснато от теб перце.
Ти мислеше,
че с мене всякак може - ...

Уморих се. От толкова гари.
От перони без изход, на глухо.
Думи... срещи... ръце - океани...
и мечти, май кънтящи на кухо...
Уморих се. Очите слепеят. ...

Вървя по пътека от спомени
и виждам фалшива съдба...
Дали са от сърцето отронени,
или плод на безумна тъга?
Вървя по пътека от чувства, ...

Цветно петно,
заседнало в паметта ми,
сякаш шарено кълбо...
провокира лудостта ми.
Игра на тела, ...

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...

ВЕЧНО ТВОЯ
Виждал ли си как плаче небето
за всички самотни в нощта?
Чувал ли си шума на морето,
когато те търся там, на брега? ...

Спомен в огледало
Спомена за теб ще пази огледалото.
Не искай нищо вече от мен!
Оставих да спи неподвижно махалото
и някъде загубих своя ден. ...

Белите гълъби
полетяха от мен...
потънаха в мойто
бездънно небе...
Останах сама ...

Нищо и Всичко
Нищо не искам и Всичко!
До последния миг под звездите!
А после да му мислят онези,
след като ми затворят очите! ...

От любов се променят животи,
а от болка - вселени.
Любовта все ни кара да търсим,
болката - да намерим.
С обич всички пътеки са светли, ...

* * *
Крещи сега душата, тръпнат ми ръцете,
не стига въздъхът, хриптят гърдите ми,
като кинжал забил се във сърцето
отмерва на живота дните ми... ...

Миналото е непрозрачно,
а бъдещето - не е ясно,
радвай се на днешния ден
отива си безвъзвратно.
За миналото не тъгувай, ...

музика:
Ръцете - четири. И пламъка на свещ -
прегърнат, трепка в бездихание
Пианото отсреща - само вещ,
акордите изпяло на сърцата им. ...

Неплатима е цената на кръвта
Разпъна ме на кръст животът.
Стиснах зъби и се приковах -
да удържа на самотата;
да удържа на всеки грях... ...

Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Кехлибарено-обла,
като глътнала огънче риба.
Тук човекът с очи като корени ...

Врабецът, зимата и аз.
Усещаш ли студа?
И премълчавани неща -
парченца лед, хрущят...
Усещаш ли студа...? ...

Уморих се да бъда наивна,
да затварям смирено очи,
от преструвката дълга взаимна
и сънувани кратки мечти.
Уморих се да бъда покорна, ...

Безлюбовно...
Безсънна нощ. Звезди неоново примигват.
Прозява се луната. Отегчено спи градът.
Безвремие броя... Минутите не стигат!
Очите ми дълбаят в тавана черен път... ...

Аз не искам палачи.
Нямам нужда от тях.
В мен крещи другото Аз -
и ми стига, за всички
на дребно играчи. ...

Тягостно сива тишина, черно-бяла самота.
Сред шумната и разноцветна градска тълпа.
Нежно розов порив на любов
и истеричен червен финален зов.
И отново сива тягост и забулена тъга, ...

Просто се чудя откъде да започна. То бива, бива... Да направи срещата в Казанлък... Той утре ще реши да я направи в Париж, както е тръгнало. На мен ми е далече и се чудя дали да ходя. Но реших - ще отида и ще му кажа всичко в очите. Много съм му ядосана на този, как му беше името... Жоро, не... Джор ...

Не е поезия светът,
не са и с обич пълни дните,
но ти живей в доброто на мига
със устрем смел като орлите!
Не ще почувстваш в нощните повеи ...

Бездуховните хора ще унищожат държавата ни
Тракийски хоров фестивал - Ямбол - 2008
На 11.10.08 от 10.30 часа в залата на НТС в град Ямбол се проведе дискусионна кръгла маса на тема: "Предизвикателства пред управлението на съвременния български хор". Госпожа Данкина ( зам. кмет на града) приветства у ...

Колко ли струва въздишката...
чувства на обич са всичките...
Колко раздели събирала...
светла и тъмна е дирята...
По бряг изплъзвана... ...

I WILL SURVIVE
GLORIA GAYNER
First I was afraid
I was petrified
Kept thinking I could never live ...

Обречени
С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи. ...

Апарат за Поезия
Апарат за сутрин!
Апарат будилник!
Апарат за кръвно!
Апарат за Ден! ...

Голямо момиче съм вече
и не плача, когато някой
постави ме в ъгъла.
Не си давам
куклите за парцалите ...

отпивам спокойствие
от гладката жажда
на повърхността
отпивам
аромат ...

Искаш ли с теб да преминем отвъд,
в нова тайна галактика, в нова вселена?
Там е само за радост на душа и на плът,
там светът за теб и за мен отреден е.
Погледни ме със бездънното си езеро в очите ...